Бонифаций Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бонифац Савойски)
Бонифаций Савойски
Граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен
Роден
Починал
7 юни 1263 г. (18 г.)
ПогребанСакра ди Сан Микеле (дн. Италия)
Управление
Период1253 – 1263
ПредшественикАмадей IV Савойски
НаследникПетър II Савойски
Семейство
РодСавойска династия
БащаАмадей IV Савойски
МайкаСибила дел Балцо
Съпруганяма
Децаняма
Бонифаций Савойски в Общомедия

Бонифаций Савойски (на италиански: Bonifacio di Savoia, * 1 декември 1244 в Шамбери, † 7 юни 1263 в Торино) от Савойската династия е 11-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1253 – 1263).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е единственият син на граф Амадей IV Савойски (* 1197, † 1253) и на втората му съпруга Сибила дел Балцо/дьо Бо (* 1230, † 1275).[1][2]

Има три сестри:

  • Беатрис (* 1250, † 1292), съпруга на Пиер дьо Шалон, господар на Шателбелен, и на Хуан Мануел, инфант на Кастилия
  • Eлеонора († сл. 1269), съпруга на Гишар д'Албон-Форез, господар на Божьо
  • Констанца († пр. 1264)

Има и две полусестри от първия брак на баща си, от която Беатрис (* 1223, † 1259) е чрез бракове маркграфиня на Монферат и кралица на Сицилия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Според традицията Бонифаций е роден на 1 декември 1244 г.[3][4] в замъка Шамбери.[5] Баща му го определя за свой наследник в завещанието си от 19 септември 1252[6], изменено на 28 май 1253 г.[7] През тези първи години баща му се опитва да потуши въстанията, които вълнуват Пиемонт.[8]

Граф на Савоя[редактиране | редактиране на кода]

Губи баща си през 1253 г., и едва 9-годишен започва управлението си под опеката на майка си, графиня Сесил де Бо, и чичо си Томас II, господар на Пиемонт и граф на Фландрия.[9][10][11]

Чичо му Томас II, защитава своите интереси по-специално по време на разделянето на наследството с другите си двама братя, чичовците Петър и Филип, за да избегне разчленяването на графството.[12][13] Всеки от тях получава земя от Савойските държави като апанаж.

По време на Войната за наследство на Фландрия и на Ено графът на Савоя се включва в армиите на крал Луи IX на Франция, водени от граф Шарл I Анжуйски. Той е придружен от чичо си, бивш зет на графиня Маргарита II Фландърска.[12] В края на тази намеса графинята е възстановена на трона.

Портрет на Бонифаций от 18 век

Ако Савойските държави изпитват известно спокойствие, ситуацията от страна на Пиемонт остава трудна. Там чичо му продължава политиката на брат си, граф Амадей IV[14], особено срещу Асти, който се присъединява към антисавойската коалиция с Епископа на Торино и Маркиза на Монферат.[15] Савойската армия е победена при Монтебруно[14] през 1254 г. Tомас II е пленен.[15] На следващата година Петър Савойски води експедиция до земите на Асти и Торино, налагайки договор[15]. Опитвайки се да получи подкрепата на кралете на Англия и Франция, Петър получава освобождаването на брат си Томас II през 1257 г.[15] Река По става граница между Савойските държави и Комуна Асти.[16]

През 1263 г. Бонифаций Савойски решава да отмъсти за чичо си Томас II, убит от триумфращата партия на гвелфите в Торино.[17] Естествен съюзник на императора, Бонифаций начело на савойската армия и неговите васали, включително Маркиза на Салуцо и Жан дьо Бургон, пристигат в Пиемонт, побеждават анжуйските войски на Шарл I Анжуйски в битката при Риволи и поставя под обсада Торино.[18] Въпреки това след няколко дни войските на Монферат и на Асти[18] пристигат на помощ на обсадените. „Савойската хроника“ от XV век на де Жак Кабаре д'Орвил разказва събитието: „Като научиха новината, графът и маркизът се оттеглиха, за да обсъдят, но и двамата бяха млади и беше решено да се включат в битка, какъвто и да е резултатът. Те се направиха рицари, подредиха мъжете си в редица и зачакаха враговете си“[18]. Граф Бонифаций и Маркизът на Салуцо са пленени.[19][18] Абат Фрезе в своята Histoire de la maison de Savoie (1826) рисува условията на пленничеството на младия принц с известна доброжелателност: „Въпреки това, тъгата, причинена от поражението му, и още повече тъгата от липсата на щедри чувства у тези, които упражняваха властта в града, го доведоха до гроба в разцвета на възрастта. Ако е вярно, че е било използвано недостойно отношение, за да се изтръгне от него акт на отказ, постоянната твърдост на неговия отказ би допринесла още повече за красотата на неговия характер“.[19]

Смърт и наследяване[редактиране | редактиране на кода]

18-годишният Бонифаций Савойски умира в плен в Торино[20]. Женевският регест дава датата 7 юни 1263 г.[21] Той е неженен и бездетен.[20] Малко преди смъртта му чичовците му водят преговори, според историографа Пингон[22], за брак с Агнес Баварска, дъщеря на херцог Ото Баварски, който би трябвало да бъде сключен след превземането на Торино.[23]

Медиевистът Лоран Рипар (2012) уточнява, че не се знае какво се е случило с тялото му.[24] Традицията гласи, че тялото е било купено и донесено в катедралата „Сен Жан дьо Мориен“ в Сен Жан дьо Мориен в Савоя.[25][26][27] Андре Палюел-Гийар посочва, че тялото е погребано в катедралата, но че е трябвало да бъде прехвърлено през XIX век в абатството Сен Мишел дьо ла Клюз (Сакра ди Сан Микеле).[28]

Графът на Кибург обижда граф на Савоя, като остава седнал по време на преговори, 1256 г.

Той носи прякора, според традицията, „Роланд“[29][30], във връзка с рицаря Роланд[30]. Според Савойската хроника от 15 век той го получава заради качествата си: „Бонифаций, граф на Савоя, бе висок мъж, със здраво телосложение и много смел; силата му надвишаваше тази на всички мъже на неговото време и той бе получил прякора Роланд“.[31] Историкът Самюел Гишенон от XVII век междувременно описва младия принц като „доблестен, щедър и с такава невероятна сила, че той бе наречен Роланд, което доведе до вярата, че като наследник на толкова много велики принцове той ще наследи тяхното добро състояние, както и тяхното имущество и тяхната добродетел, но Бог пожела противното“.[32] Въпреки това, както отбеляза историкът на Савойската династия Жозеф Анри Коста дьо Борегар, „Не предполагаме какво би могло да му спечели прозвището, което историята му дават; животът му е бил само продължително малцинство“.[29] Съвременните историци са по-строги от историографите: Фрезе (XIX век), въпреки че често е самодоволен в описанието си, описва Бонифаций като „стремителен“[30], Андре Палюел-Грийар като „млади и безразсъден“[33] и Бернард Демоц (2000) като „млад замаян, който завършва дните си преждевременно в зле организирана експедиция“.[34]

Гишенон казва, че „неговият девиз доста добре приложен към позора, е бил лъв, преследващ заек, с тези думи, ni potior morior[35] („Стигни до него или умри!"). Това мото е подобно на цитата, приписван на Чезаре Борджа: Aut Caesar, aut nihil („Или император, или нищо!").

Титлата „граф“ отива у чичо му Петър II Савойски[36], който се споменава за първи път като граф в акт от 16 юни 1263 г.[37] Първото действие на новия граф е да призове своите барони и да сформира армия, способна да се бие срещу силите, които са победили неговия племенник Бонифаций. Той пресича Алпите, обсажда Торино и побеждава Монферат и Асти, наказва пиемонтските бунтовници, които са убили племенника му.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Palluel-Guillard .
  2. ↑ Charles Cawley. B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060-1417 — Шаблон:Noble-. // Посетен на août 2019. (на английски).
  3. ↑ Joseph Henri Costa de Beauregard (1752-1824), Mémoires historiques sur la maison royale de Savoie et sur les pays soumis à sa domination depuis le commencement du onzième siècle jusqu'à l'année 1796 inclusivement, enrichis de notes et de tableaux généalogiques et chronologiques,, P.-J. Pic, Turin, 1816, (lire en ligne).
  4. ↑ Histoire de la Maison de Savoie (vol.1). Т. 2. Alliana et Paravia, 1826. p. 463. Посетен на août 2019. (на френски).
  5. ↑ Guichenon, 1660 .
  6. ↑ Lullin, Paul, Le Fort, Charles. Régeste genevois. Société d'histoire et d'archéologie de Genève, 1866. p. 542. (на френски).
  7. ↑ Lullin, Paul, Le Fort, Charles. Régeste genevois. Société d'histoire et d'archéologie de Genève, 1866. p. 542. (на френски).
  8. ↑ Joseph Henri Costa de Beauregard (1752-1824), Mémoires historiques sur la maison royale de Savoie et sur les pays soumis à sa domination depuis le commencement du onzième siècle jusqu'à l'année 1796 inclusivement, enrichis de notes et de tableaux généalogiques et chronologiques, Шаблон:Nobr romains, P.-J. Pic, Turin, 1816, Шаблон:Dabbr 23 (lire en ligne).
  9. ↑ Joseph Henri Costa de Beauregard (1752-1824), Mémoires historiques sur la maison royale de Savoie et sur les pays soumis à sa domination depuis le commencement du onzième siècle jusqu'à l'année 1796 inclusivement, enrichis de notes et de tableaux généalogiques et chronologiques, Шаблон:Nobr romains, P.-J. Pic, Turin, 1816, Шаблон:Dabbr 23 (lire en ligne).
  10. ↑ Histoire de la Maison de Savoie (vol.1). Т. 2. Alliana et Paravia, 1826. p. 463. Посетен на août 2019. (на френски).
  11. ↑ Шаблон:Chapitre.
  12. ↑ а б Guichenon, 1660 .
  13. ↑ Шаблон:Chapitre.
  14. ↑ а б Joseph Henri Costa de Beauregard (1752-1824), Mémoires historiques sur la maison royale de Savoie et sur les pays soumis à sa domination depuis le commencement du onzième siècle jusqu'à l'année 1796 inclusivement, enrichis de notes et de tableaux généalogiques et chronologiques, Шаблон:Nobr romains, P.-J. Pic, Turin, 1816, Шаблон:Dabbr 23 (lire en ligne).
  15. ↑ а б в г Demotz 2000 .
  16. ↑ Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име Demotz с.77
  17. ↑ Joseph Henri Costa de Beauregard (1752-1824), Mémoires historiques sur la maison royale de Savoie et sur les pays soumis à sa domination depuis le commencement du onzième siècle jusqu'à l'année 1796 inclusivement, enrichis de notes et de tableaux généalogiques et chronologiques, Шаблон:Nobr romains, P.-J. Pic, Turin, 1816, Шаблон:Dabbr 23 (lire en ligne).
  18. ↑ а б в г La Chronique de Savoye. La Fontaine de Siloé, 1995. ISBN 978-2-908697-95-7. p. 297. Посетен на août 2019. (на френски).
  19. ↑ а б Histoire de la Maison de Savoie (vol.1). Т. 2. Alliana et Paravia, 1826. p. 463. Посетен на août 2019. (на френски).
  20. ↑ а б Joseph Henri Costa de Beauregard (1752-1824), Mémoires historiques sur la maison royale de Savoie et sur les pays soumis à sa domination depuis le commencement du onzième siècle jusqu'à l'année 1796 inclusivement, enrichis de notes et de tableaux généalogiques et chronologiques, Шаблон:Nobr romains, P.-J. Pic, Turin, 1816, Шаблон:Dabbr 23 (lire en ligne)
  21. ↑ Lullin, Paul, Le Fort, Charles. Régeste genevois. Société d'histoire et d'archéologie de Genève, 1866. p. 542. (на френски).
  22. ↑ Guichenon, 1660 .
  23. ↑ Histoire de la Maison de Savoie (vol.1). Т. 2. Alliana et Paravia, 1826. p. 463. Посетен на août 2019. (на френски).
  24. ↑ Шаблон:Chapitre.
  25. ↑ Guichenon, 1660 .
  26. ↑ Joseph Henri Costa de Beauregard (1752-1824), Mémoires historiques sur la maison royale de Savoie et sur les pays soumis à sa domination depuis le commencement du onzième siècle jusqu'à l'année 1796 inclusivement, enrichis de notes et de tableaux généalogiques et chronologiques, Шаблон:Nobr romains, P.-J. Pic, Turin, 1816, Шаблон:Dabbr 23 (lire en ligne).
  27. ↑ Histoire de la Maison de Savoie (vol.1). Т. 2. Alliana et Paravia, 1826. p. 463. Посетен на août 2019. (на френски).
  28. ↑ Palluel-Guillard .
  29. ↑ а б Joseph Henri Costa de Beauregard (1752-1824), Mémoires historiques sur la maison royale de Savoie et sur les pays soumis à sa domination depuis le commencement du onzième siècle jusqu'à l'année 1796 inclusivement, enrichis de notes et de tableaux généalogiques et chronologiques, Шаблон:Nobr romains, P.-J. Pic, Turin, 1816, Шаблон:Dabbr 23 (lire en ligne).
  30. ↑ а б в Histoire de la Maison de Savoie (vol.1). Т. 2. Alliana et Paravia, 1826. p. 463. Посетен на août 2019. (на френски).
  31. ↑ La Chronique de Savoye. La Fontaine de Siloé, 1995. ISBN 978-2-908697-95-7. p. 297. Посетен на août 2019. (на френски).
  32. ↑ Guichenon, 1660 .
  33. ↑ Palluel-Guillard .
  34. ↑ Demotz 2000 .
  35. ↑ Guichenon, 1660 .
  36. ↑ Demotz 2000 .
  37. ↑ Lullin, Paul, Le Fort, Charles. Régeste genevois. Société d'histoire et d'archéologie de Genève, 1866. p. 542. (на френски).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Boniface de Savoie в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Франция“         Портал „Франция“          Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бонифаций_Савойски&oldid=11902603“.