Бончо Карастоянов
| Бончо Карастоянов | |
| български фотограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Робърт колеж |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Карастоянов |
| Уебсайт | |
| Бончо Карастоянов в Общомедия | |
Богдан (Бончо) Димитров Карастоянов е български фотограф и кинооператор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1899 година в София в семейството на фотографа Димитър Карастоянов.[1] През 1917 година завършва Робърт колеж в Цариград, а през 1919 година – Школата за запасни офицери в София. През следващите години учи фотохимия в Берлин и художествена фотография в Париж (стажува в реномираното парижко фотоателие „Валери“[1]).
Пръв въвежда цветната фотография в България и е един от първомайсторите на актовата фотография. Придворен фотограф на цар Борис III.[1] Прави цветни снимки на плаки Люмиер ауто хром. От началото на 40-те години работи като кинооператор в „Българска кинематография“, а през 1949 година режисира по свой сценарий филма „Дългият път на цигарата“. През 1953 г. е награден с Димитровска награда, която му се дава за принос в културата и изкуството.
Умира през 1962 година в София.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Заглавие | Бележки |
|---|---|---|
| 1943 | „Сватба“ | |
| 1945 | „Ще дойдат нови дни“ | |
| 1949 | „Дългият път на цигарата“ | също режисьор и сценарист |
| 1951 | „Утро над родината“ | |
| 1952 | „Данка“ | |
| „Под игото“ | ||
| 1954 | „Снаха“ | |
| 1956 | „Следите остават“ | |
| 1957 | „Земя“ | |
| 1960 | „Хитър Петър“ | |
| 1961 | „Бъди щастлива, Ани!“ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това. 2 доп. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5. с. 273.
|
