Бончо Урумов
| Бончо Урумов | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Работил в | Драматично-куклен театър „Иван Димов“ Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ Нов драматичен театър „Сълза и смях“ |
| Семейство | |
| Деца | Иван Урумов |
| Уебсайт | |
Бончо Урумов е български актьор, режисьор и педагог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 9 май 1937 година в град Шумен. Завършва право, а след това завършва и актьорско майсторство в класа на професор Боян Дановски. Работи в Хасковския драматичен театър, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив и в театър Сълза и смях.
По време на престоя си в Пловдив преподава актьорско майсторство в школата за кадри към тогавашният окръжен Център за художествена самодейност.
Създава и ръководи Младежката театралната студия, към Нов драматичен театър „Сълза и смях“, която по-късно започва да носи неговото име.[1]
Умира на 8 януари 2002 година в София.
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Отиваше си старецът от старицата“ (1989) (Симеон Злотников)
- „Мадам Сан Жен“ (1988) (Викториен Сарду)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми/Сериали | Серии | Роля |
|---|---|---|---|
| 2001 | Наблюдателя | ||
| 2001 | Търси се екстрасенс (тв) | министър | |
| 1990 | Живот на колела | 5 | |
| 1987 | Цветове на изгрева (тв сериал) |
3 | (в 1 серия: III (като Бончо Юрумов)) |
| 1986 | Те надделяха | ||
| 1985 | Смъртта може да почака | ||
| 1984 | В името на народа | 8 | |
| 1984 | Дело 205/1913 П. К. Яворов | ||
| 1980 | Въздушният човек | ||
| 1979 | Строгият от квартал „Акация“ | следователят | |
| 1977 | Задача с много неизвестни | 3 | |
| 1973 | Голямата скука | ||
| 1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | (през 1971) |
| 1969 | Един миг свобода | 2 нов. | (във 2-рата новела: „Искам да живея“) |
| 1967 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | редник (във 2-рата новела: „Пенлеве“) |
| 1965 | Дрямка | ||
| 1964 | Веригата |
