Боржигин
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Боржигин | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна | Монголия |
| Боржигин в Общомедия | |
Боржигин (на монголски: Боржигин, ᠪᠣᠷᠵᠢᠭᠢᠨ) е владетелски род от Централна Азия, който дава начало на Чингис хан и неговите наследници. Кланът е част от по-широкото монголско племенно общество и играе централна роля в изграждането и управлението на Монголската империя (XIII – XIV век), както и на нейните наследници – Златна Орда, Юен, Чагатайско ханство и Илханидите. Родът остава водещ в монголския елит от началото на първото хилядолетие до началото на ХХ век.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Според монголската митология кланът произхожда от Бодончар Мункхаг, син на мистичната Алан Гуа. В „Тайната история на монголите“ се описва свръхестественото зачатие на Бодончар, което придава божествен характер на рода. По-късни предводители като Кабул хан и Есугей (бащата на Чингис хан) затвърждават властта на рода сред монголските племена.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според някои източници името borčïqïn (от тюркски) описва човек със „жълтеникаво-сиви“ или „тъмносини очи“. Някои изследователи предполагат, че името отразява степната символика на цвета и царствения произход.
Ранна история
[редактиране | редактиране на кода]Племенна консолидация
[редактиране | редактиране на кода]През XI – XII век предшествениците на Чингис хан, като Тумбинай хан и Къбул хан, започват да консолидират племената на Монголската степ. Те установяват клановата йерархия и полагат основите на бъдещата държавност. Есугей, бащата на Темуджин (Чингис хан), е влиятелен вожд, който подготвя терена за възхода на сина си.
Възход на Чингис хан
[редактиране | редактиране на кода]През 1206 г., Темуджин е обявен за Чингис хан, Велик хан на обединените монголски племена. Така Боржигините се превръщат в управляващата династия на Монголската империя – най-голямата континентална империя в историята. Чингис хан разпределя земите между синовете си:
- Джучи – предшественик на Златната Орда
- Чагатай – предшественик на Чагатайското ханство
- Угедей – наследник на титлата Велик хан
- Толуй – предшественик на Илханидите и династията Юен
Златна епоха на Монголската империя
[редактиране | редактиране на кода]Управление на Империята
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на Чингис хан през 1227 г. Угедей става Велик хан. Внукът на Чингис, Кубилай хан, поема властта през 1260 г. и става император на династия Юен в Китай (официално призната през 1271 г.). Така Боржигините се превръщат в императори на Китай, като съчетават номадска и китайска държавност.
Международно влияние
[редактиране | редактиране на кода]В разцвета си династията управлява територии от Корея до Унгария, от Сибир до Индия. Управляващите Боржигини в различните ханства поддържат формална васална структура спрямо Великия хан в Каракорум, а по-късно в Даду (Пекин).
Упадък и династична трансформация
[редактиране | редактиране на кода]След разпадането на империята през XIV век различните клони на Боржигините продължават да управляват регионално:
- Златна Орда в Източна Европа и Русия до XV в.
- Чагатайско ханство в Централна Азия (до 1687 г.)
- Илханидите в Иран (до 1335 г.)
- Юен династията в Китай (до 1368 г.)
След падането на Юен от китайците Боржигините се оттеглят в Монголия и основават т.нар. Северна Юен династия, която управлява до 1635 г.
Късен период и символична роля
[редактиране | редактиране на кода]След окончателното присъединяване на Монголия към манчжурската династия Цин Боржигините запазват статус на благородници и духовни водачи. През XV – XVI век потомъкът Даян хан обединява монголските племена под Боржигински флаг. През XVII век последният хан от Северна Юен – Ердений хан – предава Инсидара (държавният печат или знакът на върховната власт, използван от Великите ханове на Монголската империя и династията Юен) на Цинската династия.
Влияние в България
[редактиране | редактиране на кода]През края на XIII век кланът Боржигин оказва влияние и в България чрез управлението на цар Чака, син на Ногай хан от Златната Орда. В условията на политическа нестабилност през 1299 г. Чака пристига в България и се възкачва на престола с подкрепата на част от местната аристокрация и чрез брак със знатна българска принцеса. Въпреки краткото си управление, което приключва през 1300 г. с убийството му, управлението на Чака е значим пример за разширяването на влиянието на Боржигините отвъд Монголия и Централна Азия.
Вижте още
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Atwood, C. P. Encyclopedia of Mongolia and the Mongol Empire.
- Crossley, Pamela Kyle. A Translucent Mirror.
- Franke, Herbert; Twitchett, Denis; Fairbank, John King. The Cambridge History of China: Alien Regimes and Border States, 907-1368.
- "The Genetic Legacy of the Mongols". American Journal of Human Genetics, 72.
- Halperin, Charles J. (1985). Russia and the Golden Horde: The Mongol Impact on Medieval Russian History. Indiana University Press.
- Heirman, Ann; Bumbacher, Stephan Peter. The Spread of Buddhism.
- Histoire des campagnes de Gengis Khan (in French). E. J. Brill.
- Humphrey, Caroline; Sneath, David. The End of Nomadism?.
- Kahn, Paul. The Secret History of the Mongols.
- Li, Gertraude Roth. Manchu: A Textbook for Reading Documents.
- "In Search of Sacred Names", Mongolia Today
- Pegg, Carole. Mongolian Music, Dance & Oral Narrative.
- Perdue, Peter C. China Marches West.
- Sneath, David. Changing Inner Mongolia: Pastoral Mongolian Society and the Chinese State.
- Weatherford, Jack. Genghis Khan and the Making of the Modern World. Three Rivers Press.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Wada Sei 和田清. Tōashi Kenkyū (Mōko Hen) 東亜史研究 (蒙古編). Tokyo, 1959.
- Honda Minobu 本田實信. On the genealogy of the early Northern Yüan, Ural-Altaische Jahrbücher, XXX-314, 1958.
- Okada Hidehiro 岡田英弘. Dayan Hagan no nendai ダヤン・ハガンの年代. Tōyō Gakuhō, Vol. 48, No. 3 pp. 1–26 and No. 4 pp. 40–61, 1965.
- Okada Hidehiro 岡田英弘. Dayan Hagan no sensei ダヤン・ハガンの先世. Shigaku Zasshi. Vol. 75, No. 5, pp. 1–38, 1966.