Борие (община Кукъс)
Тази статия е за албанското село. За българското село вижте Борие.
| Борие Borje | |
|---|---|
| — село — | |
  Борие | |
| Страна |  Албания |
| Област | Кукъс |
| Община | Кукъс |
| Географска област | Гора |
| Надм. височина | 1369 m |
Бо̀рие (среща се и недопусканото днес от правописа изписване Борье, на албански: Borje, нашински Borje) е горанско село в Албания, част от община Кукъс.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в Североизточна Албания, в албанската част на областта Гора, в южните склонове на Коритник.
История[редактиране | редактиране на кода]
Васил Кънчов отбелязва през 1900 година Борие сред селата в Гора, населени от българи мохамедани, наричани торбеши. Броят на къщите е 150.[1]
След Междусъюзническата война селото попада в Албания. Според Стефан Младенов в 1916 година Бо̀рье е българско село със 150 къщи.[2]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Борье като българско село.[3]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Борйе е отбелязано като село със 130 къщи българи мохамедани.[4]
До 2015 година селото е част от община Шищевец.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Борие
Зехрудин Докле (р. 1952), албански актьор, режисьор и преводач от български произход- Назиф Докле (1945 – 2014), албански лингвист и фолклорист
- Други
- Намик Докле (р. 1946), албански политик, по произход от Борие
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кънчев, В. Го̀ра. С една карта, Трудове на Българското природоизпитателно дружество, София, 1900, с. 101.
- ↑ Младенов, Стефан. Пътешествие из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 184.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
| |||||||||||||
