Борислав Генов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борислав Генов
български офицер и партизанин
Години на служба1944 – 1982 г.

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Борислав Стефанов Генов е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин. Български офицер, полковник

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борислав Генов е роден на 30 март 1926 г. в с. Друган, Пернишко. Семейството на железничар се установява в гр. Дупница. Учи в Дупнишката гимназия „Христаки Павлович“. Тук е деен член на РМС (1940).

Участие в Съпротивителното движение[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Член на бойна група. След разстрела в гр. Дупница на началника на тайната полиция Лакев, преминава в нелегарност и е партизанин в Дупнишкия партизански отряд „Коста Петров“ (1942).

Участие във войната срещу Германия[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. участва във войната срещу Германия. Доброволец в III – и Гвардейски пехотен полк (командир, полковник Желю Демиревски) от Първа гвардейска пехотна дивизия. В боевете за планината Ястребац е тежко ранен.

Награден е с Войнишки кръст „За храброст“ II ст. и съветския медал „За боевая заслуга“. След лечение в състава на XVI Пехотна дивизия продължава участието си във войната. Участва в Дравската операция на БА. При форсирането на р. Мур на 2 май 1945 г. е ранен за втори път. Награден е с Войнишки кръст „За храброст“ I ст., съветския орден „Червена звезда“ и медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945 г“.

Български офицер[редактиране | редактиране на кода]

След войната работи в Околийския Комитет на РМС и СНМ. Ръководи сектор „Младежки бритгади“. Завършва НШЗО „Христо Ботев“ и служи като офицер в БНА в продължение на 36 години. Гост-делегат на историческия Пети конгрес на БРП (к) (1948).

През 1961 г. завършва офицерския курс на Народното военно инженерно-свързочно училище „Генерал-лейтенант Георги Дамянов“ (Силистра), а през 1971 г. и Военната свързочна академия „Маршал Семьон Будьони“ (Ленинград).

Участва в Корейската война (1950 – 1953), чехословашките събития през 1968 година, като началник на свръзките на групата на БНА в състава на обединената группировка на армиите от Организацията на Варшавския Договор на територията на ЧССР, в Арабо-израелската война от 6 до 26 октомври 1973 година („Йом Кипур“) като старши съветник в Сирийската армия.

Народен съветник в Софийския Градски Народен Съвет (1971 – 1989). Почетен гражданин на град София от 1986 г. Делегат на Десетия, Единадесетия, Дванадесетия и Тринадесетия конгреси на БКП.

След пенсионирането си от 31 март 1982 до 1992 година е секретар на Ботевски Районен Комитет в гр. София и на Софийския Градски Комитет за българо-съветска дружба.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • Съпруга д-р Лушка Стефанова Генова е заслужил лекар на НРБ.
  • Син полковник от запаса Явор Бориславов Генов, доктор на военните науки. Воин-интернационалист, участник в бойните действия в Народна Република Ангола, Осетия, Приднестровската Молдавска Република. Участник е в миротворчески мисии в Таджикистан, Босна и Херцеговина. Председател на Българския общонароден съюз „Бойна дружба“. Президент на Българската национална лига за защита на човешкото достойнство и сигурност. Председател на Общобългарския Граждански Комитет „Памет“. Член на Висшия Съвет на Международния съюз на ветерански обединения „Бойно братство“.
  • Син подполковник-инженер от запаса Чавдар Бориславов Генов служи във военнотранспортната авиация. Има квалификация „Военен летец I клас“. Воин-интернационалист, участник в бойните действия в Южна Африка (Ангола и Мозамбик), Етиопия, Демократична и в Ислямска Република Афганистан, Никарагуа и на Балканите. Участник е в миротворческите операции на ООН в Камбоджа и в Южна и Централна Африка.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Народна република България:

  • Орден „9 септември 1944 година“ с мечове I ст. (1986), II ст. (1976), III ст. (1973)
  • Орден „За народна свобода 1941 – 1944 г.“ II ст. (1969)
  • Орден „Червено знаме“ (1957)
  • Орден „Червено знаме на труда“ (1984)
  • Орден „За военна доблест и заслуга“ I ст. (1982)
  • Знак на Военния орден (войнишки кръст) „За храброст“ II ст. (1944), I ст. (1945)
  • Медал "За участие в Отечествената война 1944 – 1945 г. (1945)
  • Медал „За участие в антифашистката борба“ (1948)
  • Медал „За боева заслуга“ (1952)
  • медал „За безупречна служба във ВС на НРБ“ III, II, I ст (1959, 1962, 1967)
  • Медал „За укрепване братството по оръжие“ (1975)
  • Медал „За заслуги към БНА“ (1976)
  • Юбилейни медали

Република България:

  • Орденски знак на МО на РБ „За вярна служба под знамената“ II, I ст (1996, 2001)
  • орден „За военна заслуга“ I степен – 2006 година,
  • Орден на Честта I ст. (2006)
  • Орден на Свободата I ст. (2010)
  • Юбилейни медали

СССР:

  • Орден „Червена Звезда“ (1945)
  • Орден „Отечествена война“ II ст. (1984)
  • Орден „Дружба между народите“ (1986)
  • Медал „За боеви заслуги“ (1944)
  • Медал „За храброст“ (1945)
  • Медал „За Победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ (1945)
  • медал „За укрепване на бойната дружба на СССР“ (1980)
  • Юбилейни медали

Руската Федерация:

  • Медал „Георгий Константинович Жуков“ (1996)
  • Юбилейни медали

Република Беларус:

  • юбилеен медал „60 години от Освобождението на Белорусия от немско-фашистките окупатори“
  • юбилеен медал „65 години от Освобождението на Белорусия от немско-фашистките окупатори“

Украйна:

  • юбилеен знак „50 години от Освобождението на Украйна от немско-фашистките окупатори“
  • юбилеен медал „60 години от Освобождението на Украйна он немско-фашистките окупатори“

Социалистическа Федеративна Република Югославия:

  • Орден „Партизанска звезда“ III ст. (с пушки)
  • Орден „За храброст“
  • Медал „За храброст“
  • Медал „За свободата на народа 1941 – 1944 г.“

Корейската Народно-Демократична Република:

  • орден „Воинска слава“ II ст.

Унгарската Народна Република:

  • Златен медал „Братство по оръжие“

Германската Демократична Република:

  • Медал „За заслуги към ГДР“ I ст.
  • Медал „За заслуги към Националната Народна Армия на ГДР“ I ст.
  • Медал „Братство по оръжие“ I ст.
  • юбилейни медали

Полската Народна Република:

  • Орден „Възрождане на Полша“ V степен (рицарски кръст)
  • Медал „Победа и Свобода“
  • Медал „За участие във войните за защита на Народната власт“
  • Златен медал „На стража на мира“
  • Медал „Братството по оръжие на стража на мира и социализма“
  • Юбилейни медали

Чехословашката Социалистическа Република:

  • Медал „За укрепване на дружбата по оръжие“ I ст.
  • Златна почетна звезда на участника в борбата против фашизма
  • Златен почетен медал на участника в борбата против фашизма
  • Юбилени медали

Чешката Република:

  • Юбилеен медал „60 години от края на Втората световна война“

Словашката Република:

  • Юбилеен медал „50 години от Словашкото народно въстание“
  • Юбилеен медал „60 години от Словашкото народно въстание“

Монголската Народна Република:

  • Медал „Дружба“
  • Знак „Бойна дружба“
  • Паметен знак „Монголска Народна Република“ („БНМАУ“)
  • Юбилейни медали

Република Куба:

  • Медал „Бойно братство“
  • Юбилейни медали

Сирийската Арабска Република:

  • Орден „За военни заслуги“ I клас
  • Орден „За раняване“