Борисово (община Ново село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Борисово.
| Борисово Борисово | |
| — село — | |
 Общ изглед от Борисово | |
  Борисово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Ново село |
| Географска област | Подгорие |
| Надм. височина | 325 m |
| Население | 409 души (2002) |
| Пощенски код | 2435 |
| МПС код | SR |
| Борисово в Общомедия | |
Борисово (на македонска литературна норма: Борисово) е село в община Ново село на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
_(1).jpg)
Борисово се намира во подножието на планината Беласица, на надморска височина от 325 метра. През селото минава Борисовската (Боришката) река, на която има няколко малки водопади. В миналото на нея са работели 12 воденици, някои от които са запазени. На реката е създаден и малък язовир.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава като Борисово в грамоти на Иван и Константин Драгаш и майка им Евдокия, датирани в периода 1376 – 1377 година, с които то е дарено на светогорския манастир „Свети Пантелеймон“.[1][2] Според митрополит Герасим Струмишки над селото имало кула от Самуилово време, която по-късно била унищожена.[1]
През XIX век селото е чисто турско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Борисово (Borrissovo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му погрешно са посочени като 337 българи и 21 мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 800 жители, всички турци.[4]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Борисово живеят 300 турци, а останалите жители на селото са българи.[5]
Турските жители на селото се изселват и на тяхно място се заселват българи от Егейска Македония и от Стиник, Барбарево, Байково и Бадилен. От двете джамии е запазено само едно минаре. Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е в началото на селото, близо до Мокриево. В селото е имало и футболен клуб „Доганец“.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 113 семейсктва и 409 жители.[1][6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 408 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Борисово
Тома Петров Лятов и Христо Янчев, български революционери от ВМОРО, участват в акцията на Гоце Делчев по пленяването на Малъм бей, участват в Илинденско-Преображенското въстание в четата на Христо Чернопеев, загиват през август 1903 година в сражение в Голак планина[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Борисово // Општина Ново село. Посетен на 20 декември 2019 г.
- ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
- ↑ {{Етнография|186-187
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Тома Петровъ Лятовъ и Христо Янчевъ // Илюстрация Илиндень XV (3 (143). София, Издание на Илинденската Организация, мартъ 1943. с. 13.
| ||||||||||||||||
