Борис Вилкицки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Андреевич Вилкицкий
Портретна снимка на Борис Вилкицкий, 1910-те години.
Портретна снимка на Борис Вилкицкий, 1910-те години.

Роден
Починал
6 март 1961 г. (75 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област хидрология, геодезия
Известен с откриването на архипелаг Северна земя
Семейство
Баща Андрей Иполитович Вилкицки
Борис Андреевич Вилкицкий в Общомедия

Борис Андреевич Вилкицки (на руски Борис Андреевич Вилькицкий) (1885 – 1961) руски хидролог, геодезист, изследовател на Арктика.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден в семейството на руския хидролог и геодезист Андрей Иполитович Вилкицки, който през 1894 – 1901 г. провежда хидрографски изследвания от устието на река Печора до устието на Енисей. Младият Вилкицки през 1904 г. завършва Морския кадетски корпус и като мичман участва в руско-японската война 1904 – 1905 г. на корабите от Тихоокеанския флот. През 1908 г. завършва хидрографския факултет на Николаевската морска академия с щурманска специалност. От 1908 до 1912 г. провежда важни хидрографски и геодезически дейности в Балтийско море и Далечния изток.

Арктически експедиции[редактиране | редактиране на кода]

Откриване на архипелага Северна земя[редактиране | редактиране на кода]

Издигане на руското знаме на архипелага Северна земя, 1913 г.
Руска пощенска марка по случай 100 години от откриването на архипелага Северна земя, 2013 г.

В началото на 1913 г. капитан II ранг Вилкицки е назначен за командир на ледоразбивача „Таймир“, а през юли същата година, след заболяването на ръководителя Иван Семьонович Сергеев, за началник на полярна експедиция, към която е причислен и ледоразбивача „Вайгач“.

На първия участък от пътуването, след като преминават през Беринговия проток, корабите действат отделно. „Таймир“ напразно търси несъществуващата Земя Санников, при което е открит малкия остров Вилкицки (20 август 1913 г., от Новосибирските острови, 75°42′ с. ш. 152°30′ и. д. / 75.7° с. ш. 152.5° и. д.) и заобикаля от север Новосибирските острови. При остров Преображение (74°40′ с. ш. 112°56′ и. д. / 74.666667° с. ш. 112.933333° и. д.) двата кораба се срещат и продължават на север покрай източното крайбрежие на полусотров Таймир. При съвместния им път на север са открити големия залив Мария Прончищева (75°39′ с. ш. 112°58′ и. д. / 75.65° с. ш. 112.966667° и. д.) и ниския остров Малък Таймир (78°06′ с. ш. 107°11′ и. д. / 78.1° с. ш. 107.183333° и. д.).

На разсъмване, на 21 август 1913 г. напред и малко в дясно от курса на корабите е забелязан високия силует на неизвестен голям остров и ледоразбивачите се отправят към него. За подробното му изследване „Таймир“ поема покрай източното му крайбрежие, „Вайгач“ – покрай южното. Скоро „Вайгач“ се натъква на непроходими ледове, връща се обратно и се присъединява към „Таймир“. На 22 август на новооткритата земя Северна Земя (около 37 000 km2), на 80° 04` с.ш. е издигнат руския флаг. След това двата кораба продължават плаването си на северозапад покрай бреговете на острова (впоследствие се доказва, че това е архипелаг) и след като изминават около 330 km достигат до крайната северна точка на острова на 81° 15` с.ш.

Поради тежките ледове, които преграждат пътя на ледоразбивачете те са принудени да се върнат обратно и недалеч от остров Малък Таймир откриват друг малък остров – Старокадомски (78°15′ с. ш. 106°30′ и. д. / 78.25° с. ш. 106.5° и. д.). На 31 август кораби поемат обратно на изток, след пет дни достигат до остров Бенет 76°44′ с. ш. 149°30′ и. д. / 76.733333° с. ш. 149.5° и. д.), като по пътя не намират и следа от митичната Земя Санников и на 12 ноември 1913 г. се завръщат във Владивосток.

Първо плаване по Северния морски път от изток на запад[редактиране | редактиране на кода]

На 24 юни 1914 г. двата ледоразбивача отново се отправят на север от Владивосток със задача да преминат по Северния морски път от изток на запад. На 14(27) август 1914 г. е открит остров Жохов (58 km2, 76°09′ с. ш. 152°43′ и. д. / 76.15° с. ш. 152.716667° и. д.), където двата кораба се разделят и отново безуспешно търсят Земя Санников. На 3 септември 1914 г. около нос Челюски в протока Вилкицки се съединяват и извършват изследване на южното крайбрежие на Северна Земя. На 5 септември корабите замръзват в ледовете на около 20 – 30 км от северозападните брегове на п-ов Таймир и остават да зимуват близо до залива Дик. По време на зимуването умират двама човека. На 26 юни 1915 г. „Таймир“ и „Вайгач“ се освобождават от ледения плен и на 3 септември пристигат в Архангелск, като първи преминават по Северния морски път от изток на запад с едно зимуване.

Следващи години[редактиране | редактиране на кода]

От 1915 до 1917 г. Вилкицки командва есминеца „Летун“ и участва в множество морски сражения в Балтийско море по време на Първата световна война.

След революцията от 1917 г. капитан I ранг Вилкицки през юни 1918 е назначен за началник на хидрографска ескадра в западносибирския район на Северния ледовит океан за обезпечаване на превоза на зърно от чужбина в Европейска Русия.

В края на 1918 г., вече контраадмирал Вилкицки се присъединява към белогвардейската армия. Командваните от него кораби през февруари 1920 извършват смела операция по евакуацията на войските от Северната армия на генерал Милер от Архангелск до пристанището Тромсьо в Норвегия.

След блестящо проведената операция и доставката на войските в Норвегия Вилкицки води своя кораб в Черно море в разпореждане на Руската армия на генерал Врангел.

Емиграция[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 г. контраадмирал Вилкицки се установява в Англия, като служи в частни корабни компании. По-късно провежда хидрографски изследвания в Белгийско Конго. Умира в Брюксел на 6 март 1961. На 20 ноември 1996 г. прахът на Борис Андреевич Вилкицки е пренесен в Смоленското гробище на Санкт Петербург и положен до този на баща му Андрей Иполитович и брат му Юрий Андреевич (1888 – 1905).

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956 г.
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 81.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вилькицкий, Борис Андреевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.