Борис Вилкицки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Андреевич Вилкицкий
Роден: 22 март (3 април) 1885
Пулково, Русия
Починал: 6 март 1961
Брюксел, Белгия

Борис Андреевич Вилкицки (на руски Борис Андреевич Вилькицкий) (1885 - 1961) руски хидрограф, геодезист, изследовател на Арктика.

Ранни години 1885-1912[редактиране | edit source]

Роден в семейството на руския хидролог и геодезист Андрей Иполитович Вилкицки, който през 1894-1901 провежда хидрографски изследвания от устието на река Печора до устието на Енисей. Младият Вилкицки през 1904 завършва Морския кадетски корпус и като мичман участва в руско-японската война 1904-1905 на корабите от Тихоокеанския флот. През 1908 завършва хидрографския факултет на Николаевската морска академия с щурманска специалност. От 1908 до 1912 провежда важни хидрографски и геодезически дейности в Балтийско море и Далечния Изток.

Арктически експедиции 1913-1915[редактиране | edit source]

Откриване на архипелага Северна земя 1913[редактиране | edit source]

В началото на 1913 капитан 2-ри ранг Вилкицки е назначен за командир на ледоразбивача „Таймир“, а през юли същата година, след заболяването на ръководителя Иван Семьонович Сергеев, за началник на полярна експедиция, към която е причислен и ледоразбивача „Вайгач“.

На първия участък от пътуването, след като преминават през Беринговия проток, корабите действат отделно. "Таймир" напразно търси несъществуващата Земя Санников, при което е открит малкия остров Вилкицки (20 август 1913, от Новосибирските о-ви, 75°42′ с. ш. 152°30′ и. д. / 75.7° с. ш. 152.5° и. д.) и заобикаля от север Новосибирските о-ви. При остров Преображение (74°40′ с. ш. 112°56′ и. д. / 74.666667° с. ш. 112.933333° и. д.) двата кораба се срещат и продължават на север покрай източното крайбрежие на п-ов Таймир. При съвместния им път на север са открити големия залив Мария Прончищева (75°39′ с. ш. 112°58′ и. д. / 75.65° с. ш. 112.966667° и. д.) и ниския остров Малък Таймир (78°06′ с. ш. 107°11′ и. д. / 78.1° с. ш. 107.183333° и. д.).

На разсъмване, на 21 август 1913 напред и малко в дясно от курса на корабите е забелязън високия силует на неизвестен голям остров и ледоразбивачите се отправят към него. За подробното му изследване "Таймир" поема покрай източното му крайбрежие, "Вайгач" – покрай южното. Скоро "Вайгач" се натъква на непроходими ледове, връща се обратно и се присъединява към "Таймир". На 22 август на новооткритата земя Северна Земя (около 37 хил. км2), на 80° 04` с.ш. е издигнат руския флаг. След това двата кораба продължават плаването си на северозапад покрай бреговете на острова (впоследствие се доказва, че това е архипелаг) и след като изминават около 330 км достигат до крайната северна точка на острова на 81° 15` с.ш.

Поради тежките ледове, които преграждат пътя на ледоразбивачете те са принудени да се върнат обратно и недалеч от остров Малък Таймир откриват друг малък остров – Старокадомски (78°15′ с. ш. 106°30′ и. д. / 78.25° с. ш. 106.5° и. д.). На 31 август кораби поемат обратно на изток, след пет дни достигат до остров Бенет 76°44′ с. ш. 149°30′ и. д. / 76.733333° с. ш. 149.5° и. д.), като по пътя не намират и следа от митичната Земя Санников и на 12 ноември 1913 се завръщат във Владивосток.

Първо плаване по Северния морски път от изток на запад 1914-1915[редактиране | edit source]

На 24 юни 1914 двата ледоразбивача отново се отправят на север от Владивосток със задача да преминат по Северния морски път от изток на запад. На 14(27) август 1914 е открит остров Жохов (58 км2, 76°09′ с. ш. 152°43′ и. д. / 76.15° с. ш. 152.716667° и. д.), където двата кораба се разделят и отново безуспешно търсят Земя Санников. На 3 септември 1914 около нос Челюски в протока Вилкицки се съединяват и извършват изследване на южното крайбрежие на Северна Земя. На 5 септември корабите замръзват в ледовете на около 20-30 км от северозападните брегове на п-ов Таймир и остават да зимуват близо до залива Дик. По време на зимуването умират двама човека. На 26 юни 1915 "Таймир" и "Вайгач" се освобождават от ледения плен и на 3 септември пристигат в Архангелск, като първи преминават по Северния морски път от изток на запад с едно зимуване.

Следващи години[редактиране | edit source]

От 1915 до 1917 Вилкицки командва есминеца „Летун“ и участва в множество морски сражения в Балтийско море по време на Първата световна война.

След революцията от 1917 капитан 1-ви ранг Вилкицки през юни 1918 е назначен за началник на хидрографска ескадра в западносибирския район на Северния ледовит океан за обезпечаване на превоза на зърно от чужбина в Европейска Русия.

В края на 1918, вече контраадмирал Вилкицки се присъединява към белогвардейската армия. Командваните от него кораби през февруари 1920 извършват смела операция по евакуацията на войските от Северната армия на генерал Милер от Архангелск до пристанището Тромсьо в Норвегия.

След блестящо проведената операция и доставката на войските в Норвегия Вилкицки води своя кораб в Черно море в разпореждане на Руската армия на генерал Врангел.

Емиграция 1920-1961[редактиране | edit source]

През 1920 г. контраадмирал Вилкицки се установява в Англия, като служи в частни корабни компании. По-късно провежда хидрографски изследвания в Белгийско Конго. Умира в Брюксел на 6 март 1961. На 20 ноември 1996 г. прахът на Борис Андреевич Вилкицки е пренесен в Смоленското гробище на Санкт Петербург и положен до този на баща му Андрей Иполитович и брат му Юрий Андреевич (1888-1905).

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956 г.
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 81. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вилькицкий, Борис Андреевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.