Борис Вишински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Вишински
Борис Вишински
писател от Република Македония
Роден
6 юни 1929 г. (89 г.)

Борис Вишински (на македонска литературна норма: Борис Вишински) е романист и драматург от Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юни 1929 в Скопие. Завършва Юридическия факултет на Скопския университет. Редактор е на списанията „Културен живот“ и „Македонска Ревия“. Член е на Македонския ПЕН център. В 1958 година става член на Дружеството на писателите на Македония. Неговите творби са преведени на няколко езика. Носител е на наградите „Кочо Рацин“, „4 юли“, „13 ноември“, „Стале Попов“, „Петрозино“, „Михаил Еминеску“, „Марио Рестиво“, и „Данте Алегиери“ за литературнен опус на чуждестранни автори в Италия.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Сенки и жед (роман, 1958)
  • Девојка (драма, 1962)
  • Виножито (роман, 1972)
  • Древни брегови (разкази, 1975)
  • Лавина (роман, 1978)
  • Рацин (драма, 1979)
  • Клисура (роман, 1983)
  • Барбара (разкази, 1983)
  • Тесно море (роман, 1986)
  • Круна од песок (роман, 1992)
  • Кожа од облаци (роман, 1993)
  • Крстот на Богомил (роман, 1994)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония