Борис Данков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя. За художника вижте Борис Данков (художник).

Борис Данков
BorisDankov.jpg
български писател и журналист
Роден 16 април 1941 г. (1941-04-16) (76 г.)
Професия журналист
Националност българин

Борис Ганчев Данков български поет, журналист и преводач. Ползва още псевдонимите Богдан Евлогиев, Богдан Войновски, Богдан Войников и Северин Майски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 април 1941 г. Завършва Априловската гимназия (1959), а след това - Софийския университетбългарска филология (1966) и журналистика (1984). Създател е на литературната група „Илия Иванов — Черен“ и издател на литературния свитък „Повик“ (1968).

Известно време работи във в. „Балканско знаме“ — Габрово като редактор в „Културен отдел“. От 1974 г. до 1978 г. е журналист във в. „Народна младеж“, а след това до 1983 г. — редактор във в. „Работническо дело“. От 1983 до 1989 г. е кореспондент на вестника във Варшава. След демократичната промяна през 1989 г. е сред екипа на новосъздадения от Стефан Продев в. „Дума“. От 1991 до юли 1995 г. е член на редколегията и зав. отдел „Култура“ на вестника. През 1995—1998 г. е директор на Българския културен институт във Варшава и главен редактор на излизащото на полски език издание „Bułgarska kronika“. След завръщането си в България — отново e завеждащ отдел „Култура“ и член на редколегията на в. „Дума“, от 2000 г. до 2008 г. — коментатор във вестника и редактор на литературното приложение „Пегас“. От 2009 г. зав. отдел. „Четиво“ и редактор на „Пегас“ до 1 октомври 2015 г.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на годишната награда на фондация „Христо Ботйов“ (2004), на Априловската награда за цялостно творчество и особен принос в областта на културата (2007), на наградата „Золотая муза“ (2009), на годишната награда в категория „Печат“ на Съюза на българските журналисти (2009) и на литературната премия с орден „Сергей Есенин“ (2012), Годишна награда на Съюза на българските писатели за публицистика (2012).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на книгите:

  • „Магията на словото“ (1986), психографски анкети с публицисти.
  • „Полша — вчера и днес“ (1988), политически очерк.
  • „Сянка на птица“ (1994), стихове.
  • „Хаос“ (1995), стихове.
  • „Енигма“ (1995), стихове.
  • „Колибарски сънища“ (2007), стихове.
  • „Гневни хроники“ (2012), публицистика.
  • "Събеседници" (2016); разговори, литературни анкети и интервюта с български и чуждестранни писатели и творци.

Преводач и съставител:

  • „Антология на новата полска поезия“ (2006).
  • Сергей Есенин, „Изповед на хулигана“ (2007).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]