Борис Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Димитров
български генерал
Роден
Починал
15 март 1945 г. (49 г.)
Писмо с молба за освобождаването на генерал Димитров, 17 октомври 1944 г. Страница 1
Писмо с молба за освобождаването на генерал Димитров, 17 октомври 1944 г. Страница 2

Борис Иванов Димитров е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 февруари 1896 година в град София. Майка му и баща му са от велешкото село Папрадище. Завършва Трета мъжка гимназия в София. През 1916 година завършва Военното училище в София. Службата си започва в Шести пехотен търновски полк. От 1928 година е назначен в Двадесет и четвърти пограничен участък. През 1932 година е на служба в Двадесет и пети пехотен драгомански полк, а от следващата година е домакин на Военното училище.

Участва в дейността на македонската емиграция в България. Член е на Миячко-Велешко-Папрадищкото македонско братство.

От 1939 година е интендант на Девета пехотна плевенска дивизия. През 1941 година става началник на Военната академия. През 1942 година е назначен за комендант на гара София. От 1943 година е заместник-началник на първа дивизионна област. През 1944 година е назначен за командир на държавната жандармерия. Разстрелян е на 15 март 1945 година.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония