Борис Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Димитров
български генерал
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Писмо с молба за освобождаването на генерал Димитров, 17 октомври 1944 г. Страница 1
Писмо с молба за освобождаването на генерал Димитров, 17 октомври 1944 г. Страница 2

Борис Димитров Иванов е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 февруари 1896 година в град София. Майка му и баща му са от велешкото село Папрадище. Завършва Трета мъжка гимназия в София. През 1916 година завършва Военното училище в София. Службата си започва в 6 пехотен търновски полк. През 1928 г. отново е назначен на служба в 6 пехотен търновски полк и по-късно същата година е на служба в 24 пограничен участък. През 1932 година е на служба в Двадесет и пети пехотен драгомански полк, а от следващата година е домакин на Военното училище.

Участва в дейността на македонската емиграция в България. Член е на Миячко-Велешко-Папрадищкото македонско братство.

От 1939 г. е на службжа в 15-и пехотен ломски полк, като по-късно същата година е назначен за интендант на 9 пехотна плевенска дивизия. През 1941 година става началник на Военната академия. През 1942 година е назначен за комендант на гара София. От 1943 година е заместник-началник на първа дивизионна област. През 1944 година е назначен за командир на държавната жандармерия.[1]

След Деветосептемврийския преврат е уволнен от служба и е подсъдим от Четвърти върховен състав на т. нар. Народен съд (1944 – 1945).[2] Разстрелян е на 15 март 1945 година.[1][3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Борис Димитров е женен и има 3 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 251.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония