Борис Изворски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Изворски
български революционер

Роден
Починал
Борис Изворски в Общомедия

Борис Изворски е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Революционната група на Борис Изворски (четвърти), прераснала в чета на ВМРО. Четниците му са Григор Фустанов (пети), Борис Струмнички, Спас Бозечки, Христо Андонов и Атанас Костадинов.[1]

Роден е в 1897 година в боймишкото село Извор[2], тогава в Османската империя, днес Пиги, Гърция. След Първата световна война участва във възстановяването на ВМРО. От септември 1922 година застава начело на Ениджевардарската околийска чета, като се сражава и с гръцки войски в Егейска Македония и със сръбски във Вардарска и успява да организира цялата околия. В 1923 година дейността на четата е ограничена поради засиления гръцки терор, а в 1924 година българското население се изселва от областта по българо-гръцката конвенция и четата прекратява дейността си.[3]

През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен член на окръжното ръководство,[4] а през 1925 година е делегат на Шестия конгрес на ВМРО. През 1925 година действа с чета от 23 души в Охридско.[5] В началото на 1928 година се намира в Албания заедно с Петър Шанданов и Пандо Кицов[6].

Изворски след убийството на Александър Протогеров в 1928 година е на страната на протогеровистите. Оглавява чета при протогеровистката експедиция към Петрички окръг. Четата му се предава на военна част, но е предадена[7] край разложкото село Добринища на михайловиста Стоян Вардарски и всички четници – Васил Запрев, Борис Козов, Георги Наков, Пандо Кицов, Спас Стоянов, Георги Христов, Спас Вергов и Христо Андонов са убити.[8][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.352
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 183.
  3. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 135.
  4. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 27, 87–91.
  5. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.168.
  6. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.272.
  7. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.300.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 63 – 64.
  9. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934
     Портал „Македония“         Портал „Македония