Борис Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Николов
историк
Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория

Борис Йорданов Николов е български журналист на свободна практика и историк, автор на редица трудове за борбите на българите в Македония и Тракия за национално освобождение и обединение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

До 1960 година живее в Стара Загора, а след това завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1971 година.[1] Работи в „Кинефикация“ и като журналист на свободна практика. Жени се за Йорданка Николова, внучка на революционера от ВМОРО Стерио Велев – Самарджията. Умира на 19 февруари 2007 година в София.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17.
  • „Неизвестни спомени за Априлското въстание 1876 г.“, (2000)
  • Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5.
  • „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров.“ (2005)
  • Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Тип-топ прес“, 2022. (второ коригирано и допълнено издание)

В съавторство[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Гарванов Венча се за Македония“, (1995)
  • „Искри от жертвената клада на Македония и Тракия“, (1996)
  • „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“ (2005)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка биография на Борис Николов в сайта „Български книжици“
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Тип-топ прес“, 2022, с.4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]