Борис Паригин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Паригин
Борис Дмитриевич Парыгин
руски социален психолог
Роден
Починал
Погребан Русия
Националност  руснак
Научна дейност
Област Психология
Образование Санктпетербургски държавен университет
Работил в Санктпетербургски държавен университет
Известен с Водещ представител на философско-социологическото направление в социалната психология
Подпис Boris Parygin Signature 2000-2.svg
Уебсайт borisparygin.com
Борис Паригин в Общомедия

Борис Дмитриевич Паригин (на руски: Борис Дмитриевич Парыгин) е учен от Русия – социален психолог, философ, социолог и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Водещ представител на философско-социологическото направление в социалната психология и неговия основател в Русия. Завършва философски факултет към Санктпетербургския държавен университет (ЛГУ, 1953). Профессор, доктор по философия. Дисертация – „Социална психология като наука (въпроси на историята, методологии и теории)“ (ЛГУ, 1967).

България, Витоша. Борис Паригин (в центъра) с български учени. 1970

Работи като преподавател във Философския факултет към ЛГУ със статут заместник-декан по научната работа (1953 – 1957); в Педиатрическия медицински институт (1957 — 1962). Ръководи катедрата по философия към ЛГПИ им. Герцена, където организира лаборатория за социално-психологически проучвания и първия в СССР факултет по социалната психология (1968 — 1976).

Често посещава България (1970 — 1980). Той има приятелски отношения с българския социолог Минчо Драганов. Ръководи сектора по социално-психологически проблеми в Институт за социално-икономически проблеми към РАН (Руска академия на науките, 1976 – 1992).

Завежда основана от него катедрата по социалната психология в Санктпетербургския хуманитарен университет на профсъюзите (СПб ГУП, 1992 – 2012).[1][2][3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Съпруга — Паригинa Алевтина Арисовна (1936, Санкт Петербург — 2021, Санкт Петербург[4][5]). Синове: Алексей Борисович Паригин (1964, Санкт Петербург), Дмитрий Борисович Паригин (1974, Санкт Петербург).

Научни открития[редактиране | редактиране на кода]

Изработена е теорията на социалната психология като самодостатъчна система от научни знания, нейните методологии, предмет и област, структура, функции и статут в полето на хуманитарните и естественонаучните знания (1960 — 1964).

Изработена е концепцията за същност, динамика и роля на общественото настроение в живота на социума (1964 — 1966).

Заложени са и аргументирани основите на общата социално-психологическа теория, представена в двете фундаментални категории — личност и общуване (1960 — 1971).

Изработени са методите за диагностика, прогнозиране и регулиране на социално-психологическия климат в колектива (1976 — 1981).

Изработена е концепцията и методите за оценка на психологическата готовност на властта за териториално управление в условията на социалната трансформация (1986 — 1992).

Изработен е инструментариум за тренинг за постдиагностична корекция на вътрешногруповите отношения (1992 — 1994).

Определена е спецификата на феноменологията на ръководството и лидерството и методите за класификацията им (1973 — 1999).

Формулиран е и апробиран структурно-динамичния подход към моделиране на социално-психологическите явления (1999).[6][7]

Паригин е автор на 10 големи монографии и над 400 статии, част от които са преведени на други езици – английски, френски, немски, японски, испански, китайски, португалски, български, чешки, словашки, унгарски, литовски, латишки и др.[8][9][10][11][12][13][14][15][16][17][18]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Б. Д. Паригин. „Социалната психология като наука“. София, 1968, 240 стр.
  • Социална психология. Извори и перспективи. – Санкт Петербург: СПБГУП, 2010. – 533 с. (рус.)
  • Социална психология (учебно помогало) – Санкт Петербург: СПбГУП, 2003. – 616 с. (рус.)
  • Анатомия на общуването. Санкт Петербург: изд. Михайлова, 1999. – 301 с. (рус.)
  • Социална психология. Проблеми на методологията, историята и теорията. – Санкт Петербург: СПбГУП, 1999. – 592 с. (рус.)
  • Социална психология на териториалното самоуправление. Санкт Петербург: Унигум, 1993. – 170 с. (рус.)
  • Научно-техническата революция и личността. – Москва: Политиздат, 1978. – 240 с. (рус.)
  • Научно-техническата революция и социалната психология. – Ленинград: О-во „Знание“ РСФСР, орг., 1976. – 39 с. (рус.)
  • Основи на социално-психологическата теория. – Москва: Мысль, 1971. – 352 с. (рус.)
    • Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Köln: Pahl-Rugenstein, 1975. – 265 S., OBr. ISBN 3-7609-0186-7 (нем.)
    • Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Berlin: VEB, 1976. – 266 S. (нем.)
    • 社会心理学原論, 海外名著選〈76〉. – 明治図書出版 (Токио: Мейджи Тосуа), 1977. – 281 с. (япон.)
    • Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Köln: Pahl-Rugenstein Verlag., 1982. – 264 S. ISBN 3-7609-0186-7. (нем.)
  • Обществено настроение – Москва: Мысль, 1966. – 328 с.(рус.)
  • Социална психология като наука. – Ленинград: ЛГУ, 1965. – 208 с. (рус.)
    • Социална психология като наука (второ преработено и допълнено издание). – Ленинград: Лениздат, 1967. – 264 с. (рус.)
    • La psicologia social como ciencia. – Montevideo: Pueblos Unidos, 1967. – 249 p. (исп.)
    • Социалната психология като наука. София, 1968. – 240 с. (бълг. / Преводач: Йорданка Осиковска)
    • Sociialni psychologie jako veda 1968, Praha. – 192 s.(чеш.)
    • A psicologia social como ciência. Rio de Janeiro: Zahar Ed., 1972. – 218 p. (порт.)
  • Какво е социална психология. – Л.: б.и., 1965. – 39 с. (рус.)

Статии (избрани)[редактиране | редактиране на кода]

  • Опыт ретроспективного видения судьбы социальной психологии // СПб: Вестник СПбГУ. Серия 16. 2011. Выпуск 4. С. 11-17. (на руски)[19]
  • Личность как микрокосм в поликультурном мире // Диалог культур и партнерство цивилизаций. VIII Международные Лихачевские научные чтения. СПб, 2008. (на руски)
  • Готова ли личность к самоидентификации? // Диалог культур и партнерство цивилизаций: VIII Международные Лихачевские научные чтения. СПб, 2008. (на руски)
  • Российская интеллигенция как носитель общественного самосознания // Судьба российской интеллигенции. СПб, 1999. (на руски)
  • НТП и проблемът със самореализацията на личността // Психология на личността и начин на живот. — София, 1991.
  • Камбурова Р. Преустройство и на самите себе си // Работническо дело. — 1987, 5 юля (186). — С. 3.
  • Рускова М. Магическа наука? (Кръгла маса: Жозеф М. Нютен, Ласло Гарай, Борис Паригин, Геролд Микула) // Народна култура. — 1987, 22 (1609), 29 май. — С. 2.
  • Social and psychological environment of collective`s behavior // European association of Experimental Social psychology: VII-th General meeting: Ab-stracts. — Varna, 1987. (на английски)
  • Advance of science and technology and the problem of self-realization of an tndividual // Proceedings of the 2nd Finnish-Soviet symposium on personality. — Tampere. — 1983, June 14-16. (на английски)
  • The personal mediation of human action and the social context // Materials of the East — West meeting in the framework of the European Association of Experimental Psychology. — Varna, 1983. (на английски)
  • Advance of science and technology and the problem of self-realization of an tndividual // Proceedings of the 2nd Finnish-Soviet symposium on personality. — Tampere. — 1983, June 14-16. (на английски)
  • Климат коллектива как предмет диагностического исследования // Психологический журнал. — 1982. — Том 3, № 3. (на руски)
  • Перспективи за развитие и реализиране на духовния потенциал на индивида // Психологически проблеми на образованието. — София, 1981.
  • Социално-психологически климат на екипа: Начини и методи на обучение // Психология. — София, 1980. — № 6.
  • Scientific and technological progress and socio-psychological climate in a scientific collective // Proceedings of the 1nd Finnish-Soviet symposium on personality. — М., 1979. S. 18. (на английски)
  • Психологический барьер и его природа // Социальная психология и философия. — Л., 1975. — Вып. 3. (на руски)
  • Руководство и лидерство // Руководство и лидерство: Сб. статей. — Л.: ЛГПИ., 1973. (на руски)
  • Психологический барьер как фактор общения // Общение как предмет теоретических и прикладных исследований. — Л., 1973. (на руски)
  • Структура личности // Социальная психология и философия. — Л., 1971. — Вып. № 1. (на руски)
  • Социальное настроение как объект исторической науки // История и психология. — М., 1971. (на руски)
  • Социалната психология днес и утре // Студентска трибуна. — 1971, 17, 19. 01. — С. 1-3.
  • НОТ в народного образование // Студентска трибуна. — 1970, 3, 13. Х. — С. 1-4.
  • Своевременное состояние и проблемы социальной психологии в СССР // Материалы II Международного коллоквиума по социальной психологии. — Тбилиси, 1970. (на руски)
  • Социальная психология // Педагогическая энциклопедия. — М., 1968. — Том 4. (на руски)
  • Опыт исследования ориентации личности, принимающей решение // Вопросы социальной психологии. — Л., 1968. (на руски)
  • О соотношении социального и психологического // Философские науки. — 1967. — № 6. (на руски)
  • К итогам Йенского симпозиума по проблемам социальной психологии // Вопросы психологии. — 1966. — № 2. (на руски)
  • Проблемы социальной психологии // Социальные исследования. — М., 1965. (на руски)
  • The subject matter of social psychology // American Psychologist. Vol. 19 (5). May 1964, p. 342-349. (на английски)
  • Találkozó a szociális pszichológia problémáiról // Magyar Pszichologia Szemle. — Budapest, 1964. — № 4. (на унгарски)
  • On the subject of social psychology // Joint publications research. 16 apr.1963. Washington D.C. (на английски)
  • On the subject of social psychology // Joint Publications Research Service

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ In memoriam. Борис Дмитриевич Парыгин // ПСИХОЛОГИЧЕСКАЯ ГАЗЕТА
  2. ↑ Irina A. Mironenko/ Personality as a Social Process: where Peter Giordano Meets Boris Parygin
  3. ↑ Журавлев А. Л., Мироненко И. А. Вклад Б. Д. Парыгина в возрождение отечественной социальной психологии (к 85-летию со дня рождения) // Психологический журнал, 2015, № 5, — С. 117-124.
  4. ↑ Алевтина Парыгина
  5. ↑ Ушла из жизни Алевтина Парыгина
  6. ↑ Борис Дмитриевич Парыгин // ПСИХОЛОГИЧЕСКИЙ ЖУРНАЛ, 2012, том 33, № 5, с. 126—128.
  7. ↑ Irina A. Mironenko/ Personality as a Social Process: where Peter Giordano Meets Boris Parygin
  8. ↑ Parygin B.D. Bemerkungen zum Gegenstand der Sozialpsychologie // Gesellschaftswissenschaftliche. Beitrage #8, Berlin. — 1963. — S. 889-898.
  9. ↑ Parygin B.D. Találkozó a szociális pszichológia problémáiról // Magyar Pszichológiai Szemle. — Budapest, 1964. — № 4. — 629.
  10. ↑ Parygin B.D. Hangulat mint szociológiai kutatás tárgya // Magyar Pszichológiai Szemle. — Budapest, 1965. — № 1-2. 155-156.
  11. ↑ Parygin B.D. The subject matter of social psychology // American Psychologist. Vol. 19 (5). May 1964, p. 342-349.
  12. ↑ Parygin B.D. Tudományos és technológiai forradalom és szociálpszichológia // Magyar Pszichológiai Szemle. — Budapest, 1978. — № 1.
  13. ↑ Parygin B.D. Náboženská nálada a její struktura // Otázky vědeckého ateismu. — Praha, 1977. — № 11.
  14. ↑ Parygin B.D. Problém mediácie v sociálnej psychológii // Metodologické problémy sociálnej psychológie. — Bratislava, 1980.
  15. ↑ Parygin B.D. Mediationsprobleme in der Sozialpsychologie // Methodische Probleme der Sozialpsychologie. — Berlin, 1984.
  16. ↑ Parygin B.D. Veřejná nálada // Stručný psychologický slovník. — Praha, 1987.
  17. ↑ Parygin B.D. Social and psychological environment of collective`s behavior // European association of Experimental Social psychology: VII-th General meeting: Ab-stracts. — Varna, 1987.
  18. ↑ Паригин Б.Д. НТП и проблемът със самореализацията на личността // Психология на личността и начин на живот. — София, 1991
  19. ↑ Б. Д. Парыгин Опыт ретроспективного видения судьбы социальной психологии // СПб: Вестник СПбГУ. Серия 16. Выпуск 4. 2011. С. 11-17.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борис_Паригин&oldid=11073434“.