Борис Паригин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Паригин
руски учен

Роден
Починал
Погребан Русия

Националност руско руско руснак
Научна дейност
Област Психология
Образование Санктпетербургски държавен университет
Работил в Санктпетербургски държавен университет
Известен с Водещ представител на философско-социологическото направление в социалната психология

Уебсайт borisparygin.com
Борис Паригин в Общомедия
България, Витоша. Борис Паригин (в центъра) с български учени. 1970

Борис Дмитриевич Паригин (на руски: Борис Дмитриевич Парыгин) е учен от Русия – социален психолог, философ, социолог и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Водещ представител на философско-социологическото направление в социалната психология и неговия основател в Русия. Завършва философски факултет към Санкт-Петербургския държавен университет (ЛГУ, 1953). Профессор, доктор по философия. Дисертация – „Социална психология като наука (въпроси на историята, методологии и теории)“ (ЛГУ, 1967).

Работи като преподавател във Философския факултет към ЛГУ със статут заместник-декан по научната работа (1953 – 1957); в Педиатрическия медицински институт (1957 – 1962). Ръководи катедрата по философия към ЛГПИ им. Герцена, където организира лаборатория за социално-психологически проучвания и първия в СССР факултет по социалната психология (1968 – 1976). Ръководи сектора по социално-психологически проблеми в Институт за социално-икономически проблеми към РАН (1976 – 1992). Завежда основана от него катедрата по социалната психология в Санкт-Петербургския Хуманитарен унивеситет на профсъюзите (СПб ГУП, 1992 – 2012).

Научни открития[редактиране | редактиране на кода]

Изработена е теорията на социалната психология като самодостатъчна система от научни знания, нейните методологии, предмет и област, структура, функции и статут в полето на хуманитарните и естественонаучните знания (1960 – 1964).

Изработена е концепцията за същност, динамика и роля на общественото настроение в живота на социума (1964 – 1966).

Заложени са и аргументирани основите на общата социално-психологическа теория, представена в двете фундаментални категории – личност и общуване (1960 – 1971).

Изработени са методите за диагностика, прогнозиране и регулиране на социално-психологическия климат в колектива (1976 – 1981).

Изработена е концепцията и методите за оценка на психологическата готовност на властта за териториално управление в условията на социалната трансформация (1986 – 1992).

Изработен е инструментариум за тренинг за постдиагностична корекция на вътрешногруповите отношения (1992 – 1994).

Определена е спецификата на феноменологията на ръководството и лидерството и методите за класификацията им (1973 – 1999).

Формулиран е и апробиран структурно-динамичния подход към моделиране на социално-психологическите явления (1999).

Паригин е автор на 10 големи монографии и над 400 статии, част от които са преведени на други езици – английски, френски, немски, японски, испански, китайски, португалски, български, чешки, словашки, унгарски, литовски, латишски и др.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Б. Д. Паригин. „Социалната психология като наука“. София. 1968. 240 стр.
  • Социална психология. Извори и перспективи. – СПб: СПБГУП, 2010. – 533 с. (рус.)
  • Социална психология (учебно помогало) – СПб: СПбГУП, 2003. – 616 с. (рус.)
  • Анатомия на общуването. СПб: изд. Михайлова, 1999. – 301 с. (рус.)
  • Социална психология. Проблеми на методологията, историята и теорията. – СПб: СПбГУП, 1999. – 592 с. (рус.)
  • Социална психология на териториалното самоуправление. СПб: Унигум, 1993. – 170 с. (рус.)
  • Научно-техническата революция и личността. – М.: Политиздат, 1978. – 240 с. (рус.)
  • Научно-техническата революция и социалната психология. – Л.: О-во „Знание“ РСФСР, Ленингр. орг., 1976. – 39 с. (рус.)
  • Основи на социално-психологическата теория. – М.: Мысль, 1971. – 352 с. (рус.)
    • Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Köln: Pahl-Rugenstein, 1975. – 265 S., OBr. ISBN 3-7609-0186-7 (нем.)
    • Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Berlin: VEB, 1976. – 266 S. (нем.)
    • 社会心理学原論, 海外名著選〈76〉. – 明治図書出版 (Токио: Мейджи Тосуа), 1977. – 281 с. (япон.)
    • Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Köln: Pahl-Rugenstein Verlag., 1982. – 264 S. ISBN 3-7609-0186-7. (нем.)
  • Обществено настроение – М.: Мысль, 1966. – 328 с.(рус.)
  • Социална психология като наука (второ преработено и допълнено издание). – Л.: Лениздат, 1967. – 264 с. (рус.)
    • La psicologia social como ciencia. – Montevideo: Pueblos Unidos, 1967. – 249 p. (исп.)
    • Социалната психология като наука. София, 1968. – 240 с. (бълг.)
    • Sociialni psychologie jako veda 1968, Praha. – 192 s.(чеш.)
    • A psicologia social como ciência. Rio de Janeiro: Zahar Ed., 1972. – 218 p. (порт.)
  • Социална психология като наука. – Л.: ЛГУ, 1965. – 208 с. (рус.)
  • Какво е социална психология. – Л.: б.и., 1965. – 39 с. (рус.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]