Борис Паригин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Паригин
Борис Дмитриевич Парыгин
руски социален психолог
Роден
Починал
9 април 2012 г. (81 г.)
ПогребанРусия
НационалностFlag of Russia.svg руснак
НаградиЗаслужил деятел на науката на Русия
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вСанктпетербургски държавен университет
Известен сВодещ представител на философско-социологическото направление в социалната психология
ПодписBoris Parygin Signature 2000-2.svg
Уебсайтborisparygin.com
Борис Паригин в Общомедия

Борис Дмитриевич Паригин (на руски: Борис Дмитриевич Парыгин) е учен от Русия – социален психолог, философ, социолог и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Водещ представител на философско-социологическото направление в социалната психология и неговия основател в Русия. Завършва философски факултет към Санктпетербургския държавен университет (ЛГУ, 1953). Профессор, доктор по философия. Дисертация – „Социална психология като наука (въпроси на историята, методологии и теории)“ (ЛГУ, 1967).

България, Витоша. Борис Паригин (в центъра) с български учени. 1970

Работи като преподавател във Философския факултет към ЛГУ със статут заместник-декан по научната работа (1953 – 1957); в Педиатрическия медицински институт (1957 — 1962). Ръководи катедрата по философия към ЛГПИ им. Герцена, където организира лаборатория за социално-психологически проучвания и първия в СССР факултет по социалната психология (1968 — 1976).

Често посещава България (1970 — 1980). Той има приятелски отношения с българския социолог Минчо Драганов. Ръководи сектора по социално-психологически проблеми в Институт за социално-икономически проблеми към РАН (Руска академия на науките, 1976 – 1992).

Завежда основана от него катедрата по социалната психология в Санктпетербургския хуманитарен университет на профсъюзите (СПб ГУП, 1992 – 2012).[1][2][3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Съпруга — Паригинa Алевтина Арисовна (1936, Санкт Петербург — 2021, Санкт Петербург[4][5]). Синове: Алексей Борисович Паригин (1964, Санкт Петербург), Дмитрий Борисович Паригин (1974, Санкт Петербург).

Научни открития[редактиране | редактиране на кода]

Изработена е теорията на социалната психология като самодостатъчна система от научни знания, нейните методологии, предмет и област, структура, функции и статут в полето на хуманитарните и естественонаучните знания (1960 — 1964).

Изработена е концепцията за същност, динамика и роля на общественото настроение в живота на социума (1964 — 1966)[6].

Заложени са и аргументирани основите на общата социално-психологическа теория, представена в двете фундаментални категории — личност и общуване (1960 — 1971).

Изработени са методите за диагностика, прогнозиране и регулиране на социално-психологическия климат в колектива (1976 — 1981).

Изработена е концепцията и методите за оценка на психологическата готовност на властта за териториално управление в условията на социалната трансформация (1986 — 1992).

Изработен е инструментариум за тренинг за постдиагностична корекция на вътрешногруповите отношения (1992 — 1994).

Определена е спецификата на феноменологията на ръководството и лидерството и методите за класификацията им (1973 — 1999).

Формулиран е и апробиран структурно-динамичния подход към моделиране на социално-психологическите явления (1999).[7][8]

Паригин е автор на 10 големи монографии и над 400 статии, част от които са преведени на други езици – английски, френски, немски, японски, испански, китайски, португалски, български, чешки, словашки, унгарски, литовски, латишки и др.[9][10][11][12][13][14][15][16][17][18][19]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Б. Д. Паригин. „Социалната психология като наука“. София, 1968, 240 стр.
  • Социална психология. Извори и перспективи. – Санкт Петербург: СПБГУП, 2010. – 533 с. (рус.)
  • Социална психология (учебно помогало) – Санкт Петербург: СПбГУП, 2003. – 616 с. (рус.)
  • Анатомия на общуването. Санкт Петербург: изд. Михайлова, 1999. – 301 с. (рус.)
  • Социална психология. Проблеми на методологията, историята и теорията. – Санкт Петербург: СПбГУП, 1999. – 592 с. (рус.)
  • Социална психология на териториалното самоуправление. Санкт Петербург: Унигум, 1993. – 170 с. (рус.)
  • Научно-техническата революция и личността. – Москва: Политиздат, 1978. – 240 с. (рус.)
  • Научно-техническата революция и социалната психология. – Ленинград: О-во „Знание“ РСФСР, орг., 1976. – 39 с. (рус.)
  • Основи на социално-психологическата теория. – Москва: Мысль, 1971. – 352 с. (рус.)
    • Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Köln: Pahl-Rugenstein, 1975. – 265 S., OBr. ISBN 3-7609-0186-7 (нем.)
    • Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Berlin: VEB, 1976. – 266 S. (нем.)
    • 社会心理学原論, 海外名著選〈76〉. – 明治図書出版 (Токио: Мейджи Тосуа), 1977. – 281 с. (япон.)
    • Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Köln: Pahl-Rugenstein Verlag., 1982. – 264 S. ISBN 3-7609-0186-7. (нем.)
  • Обществено настроение – Москва: Мысль, 1966. – 328 с.(рус.)
  • Социална психология като наука. – Ленинград: ЛГУ, 1965. – 208 с. (рус.)
    • Социална психология като наука (второ преработено и допълнено издание). – Ленинград: Лениздат, 1967. – 264 с. (рус.)
    • La psicologia social como ciencia. – Montevideo: Pueblos Unidos, 1967. – 249 p. (исп.)
    • Социалната психология като наука. София, 1968. – 240 с. (бълг. / Преводач: Йорданка Осиковска)
    • Sociialni psychologie jako veda 1968, Praha. – 192 s.(чеш.)
    • A psicologia social como ciência. Rio de Janeiro: Zahar Ed., 1972. – 218 p. (порт.)
  • Какво е социална психология. – Л.: б.и., 1965. – 39 с. (рус.)

Статии (избрани)[редактиране | редактиране на кода]

  • Опыт ретроспективного видения судьбы социальной психологии // СПб: Вестник СПбГУ. Серия 16. 2011. Выпуск 4. С. 11-17. (на руски)[20]
  • Личность как микрокосм в поликультурном мире // Диалог культур и партнерство цивилизаций. VIII Международные Лихачевские научные чтения. СПб, 2008. (на руски)
  • Готова ли личность к самоидентификации? // Диалог культур и партнерство цивилизаций: VIII Международные Лихачевские научные чтения. СПб, 2008. (на руски)
  • Российская интеллигенция как носитель общественного самосознания // Судьба российской интеллигенции. СПб, 1999. (на руски)
  • НТП и проблемът със самореализацията на личността // Психология на личността и начин на живот. — София, 1991.
  • Камбурова Р. Преустройство и на самите себе си // Работническо дело. — 1987, 5 юля (186). — С. 3.
  • Рускова М. Магическа наука? (Кръгла маса: Жозеф М. Нютен, Ласло Гарай, Борис Паригин, Геролд Микула) // Народна култура. — 1987, 22 (1609), 29 май. — С. 2.
  • Social and psychological environment of collective`s behavior // European association of Experimental Social psychology: VII-th General meeting: Ab-stracts. — Varna, 1987. (на английски)
  • Advance of science and technology and the problem of self-realization of an tndividual // Proceedings of the 2nd Finnish-Soviet symposium on personality. — Tampere. — 1983, June 14-16. (на английски)
  • The personal mediation of human action and the social context // Materials of the East — West meeting in the framework of the European Association of Experimental Psychology. — Varna, 1983. (на английски)
  • Advance of science and technology and the problem of self-realization of an tndividual // Proceedings of the 2nd Finnish-Soviet symposium on personality. — Tampere. — 1983, June 14-16. (на английски)
  • Климат коллектива как предмет диагностического исследования // Психологический журнал. — 1982. — Том 3, № 3. (на руски)
  • Перспективи за развитие и реализиране на духовния потенциал на индивида // Психологически проблеми на образованието. — София, 1981.
  • Социално-психологически климат на екипа: Начини и методи на обучение // Психология. — София, 1980. — № 6.
  • Scientific and technological progress and socio-psychological climate in a scientific collective // Proceedings of the 1nd Finnish-Soviet symposium on personality. — М., 1979. S. 18. (на английски)
  • Психологический барьер и его природа // Социальная психология и философия. — Л., 1975. — Вып. 3. (на руски)
  • Руководство и лидерство // Руководство и лидерство: Сб. статей. — Л.: ЛГПИ., 1973. (на руски)
  • Психологический барьер как фактор общения // Общение как предмет теоретических и прикладных исследований. — Л., 1973. (на руски)
  • Структура личности // Социальная психология и философия. — Л., 1971. — Вып. № 1. (на руски)
  • Социальное настроение как объект исторической науки // История и психология. — М., 1971. (на руски)
  • Социалната психология днес и утре // Студентска трибуна. — 1971, 17, 19. 01. — С. 1-3.
  • НОТ в народного образование // Студентска трибуна. — 1970, 3, 13. Х. — С. 1-4.
  • Своевременное состояние и проблемы социальной психологии в СССР // Материалы II Международного коллоквиума по социальной психологии. — Тбилиси, 1970. (на руски)
  • Социальная психология // Педагогическая энциклопедия. — М., 1968. — Том 4. (на руски)
  • Опыт исследования ориентации личности, принимающей решение // Вопросы социальной психологии. — Л., 1968. (на руски)
  • О соотношении социального и психологического // Философские науки. — 1967. — № 6. (на руски)
  • К итогам Йенского симпозиума по проблемам социальной психологии // Вопросы психологии. — 1966. — № 2. (на руски)
  • Проблемы социальной психологии // Социальные исследования. — М., 1965. (на руски)
  • The subject matter of social psychology // American Psychologist. Vol. 19 (5). May 1964, p. 342-349. (на английски)
  • Találkozó a szociális pszichológia problémáiról // Magyar Pszichologia Szemle. — Budapest, 1964. — № 4. (на унгарски)
  • On the subject of social psychology // Joint publications research. 16 apr. 1963. Washington D.C. (на английски)
  • On the subject of social psychology // Joint Publications Research Service

Отзиви[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ In memoriam. Борис Дмитриевич Парыгин // ПСИХОЛОГИЧЕСКАЯ ГАЗЕТА
  2. ↑ Irina A. Mironenko/ Personality as a Social Process: where Peter Giordano Meets Boris Parygin
  3. ↑ Журавлев А. Л., Мироненко И. А. Вклад Б. Д. Парыгина в возрождение отечественной социальной психологии (к 85-летию со дня рождения) // Психологический журнал, 2015, № 5, — С. 117-124.
  4. ↑ Алевтина Парыгина
  5. ↑ Ушла из жизни Алевтина Парыгина
  6. ↑ Стефанов Н. Н. Общественото настроение. Същност и формиране. — София: Партиздат, 1975
  7. ↑ Борис Дмитриевич Парыгин // ПСИХОЛОГИЧЕСКИЙ ЖУРНАЛ, 2012, том 33, № 5, с. 126—128.
  8. ↑ Irina A. Mironenko/ Personality as a Social Process: where Peter Giordano Meets Boris Parygin
  9. ↑ Parygin B.D. Bemerkungen zum Gegenstand der Sozialpsychologie // Gesellschaftswissenschaftliche. Beitrage #8, Berlin. — 1963. — S. 889-898.
  10. ↑ Parygin B.D. Találkozó a szociális pszichológia problémáiról // Magyar Pszichológiai Szemle. — Budapest, 1964. — № 4. — 629.
  11. ↑ Parygin B.D. Hangulat mint szociológiai kutatás tárgya // Magyar Pszichológiai Szemle. — Budapest, 1965. — № 1-2. 155-156.
  12. ↑ Parygin B.D. The subject matter of social psychology // American Psychologist. Vol. 19 (5). May 1964, p. 342-349.
  13. ↑ Parygin B.D. Tudományos és technológiai forradalom és szociálpszichológia // Magyar Pszichológiai Szemle. — Budapest, 1978. — № 1.
  14. ↑ Parygin B.D. Náboženská nálada a její struktura // Otázky vědeckého ateismu. — Praha, 1977. — № 11.
  15. ↑ Parygin B.D. Problém mediácie v sociálnej psychológii // Metodologické problémy sociálnej psychológie. — Bratislava, 1980.
  16. ↑ Parygin B.D. Mediationsprobleme in der Sozialpsychologie // Methodische Probleme der Sozialpsychologie. — Berlin, 1984.
  17. ↑ Parygin B.D. Veřejná nálada // Stručný psychologický slovník. — Praha, 1987.
  18. ↑ Parygin B.D. Social and psychological environment of collective`s behavior // European association of Experimental Social psychology: VII-th General meeting: Ab-stracts. — Varna, 1987.
  19. ↑ Паригин Б.Д. НТП и проблемът със самореализацията на личността // Психология на личността и начин на живот. — София, 1991
  20. ↑ Б. Д. Парыгин Опыт ретроспективного видения судьбы социальной психологии // СПб: Вестник СПбГУ. Серия 16. Выпуск 4. 2011. С. 11-17.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борис_Паригин&oldid=11305575“.