Борис Паригин
| Борис Паригин | |
|---|---|
| руски учен | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Националност | руско руско руснак |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Образование | Санктпетербургски държавен университет |
| Работил в | Санктпетербургски държавен университет |
| Известен с | Водещ представител на философско-социологическото направление в социалната психология |
|
|
|
| Уебсайт | borisparygin.com |
| Борис Паригин в Общомедия | |
.jpg)
Борис Дмитриевич Паригин (на руски: Борис Дмитриевич Парыгин) е учен от Русия – социален психолог, философ, социолог и педагог.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Водещ представител на философско-социологическото направление в социалната психология и неговия основател в Русия. Завършва философски факултет към Санкт-Петербургския държавен университет (ЛГУ, 1953). Профессор, доктор по философия. Дисертация – „Социална психология като наука (въпроси на историята, методологии и теории)“ (ЛГУ, 1967).
Работи като преподавател във Философския факултет към ЛГУ със статут заместник-декан по научната работа (1953 – 1957); в Педиатрическия медицински институт (1957 – 1962). Ръководи катедрата по философия към ЛГПИ им. Герцена, където организира лаборатория за социално-психологически проучвания и първия в СССР факултет по социалната психология (1968 – 1976). Ръководи сектора по социално-психологически проблеми в Институт за социално-икономически проблеми към РАН (1976 – 1992). Завежда основана от него катедрата по социалната психология в Санкт-Петербургския Хуманитарен унивеситет на профсъюзите (СПб ГУП, 1992 – 2012).
Научни открития[редактиране | редактиране на кода]
Изработена е теорията на социалната психология като самодостатъчна система от научни знания, нейните методологии, предмет и област, структура, функции и статут в полето на хуманитарните и естественонаучните знания (1960 – 1964).
Изработена е концепцията за същност, динамика и роля на общественото настроение в живота на социума (1964 – 1966).
Заложени са и аргументирани основите на общата социално-психологическа теория, представена в двете фундаментални категории – личност и общуване (1960 – 1971).
Изработени са методите за диагностика, прогнозиране и регулиране на социално-психологическия климат в колектива (1976 – 1981).
Изработена е концепцията и методите за оценка на психологическата готовност на властта за териториално управление в условията на социалната трансформация (1986 – 1992).
Изработен е инструментариум за тренинг за постдиагностична корекция на вътрешногруповите отношения (1992 – 1994).
Определена е спецификата на феноменологията на ръководството и лидерството и методите за класификацията им (1973 – 1999).
Формулиран е и апробиран структурно-динамичния подход към моделиране на социално-психологическите явления (1999).
Паригин е автор на 10 големи монографии и над 400 статии, част от които са преведени на други езици – английски, френски, немски, японски, испански, китайски, португалски, български, чешки, словашки, унгарски, литовски, латишски и др.
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- Социална психология. Извори и перспективи. – СПб: СПБГУП, 2010. – 533 с. (рус.)
- Социална психология (учебно помогало) – СПб: СПбГУП, 2003. – 616 с. (рус.)
- Анатомия на общуването. СПб: изд. Михайлова, 1999. – 301 с. (рус.)
- Социална психология. Проблеми на методологията, историята и теорията. – СПб: СПбГУП, 1999. – 592 с. (рус.)
- Социална психология на териториалното самоуправление. СПб: Унигум, 1993. – 170 с. (рус.)
- Научно-техническата революция и личността. – М.: Политиздат, 1978. – 240 с. (рус.)
- Научно-техническата революция и социалната психология. – Л.: О-во „Знание“ РСФСР, Ленингр. орг., 1976. – 39 с. (рус.)
- Основи на социално-психологическата теория. – М.: Мысль, 1971. – 352 с. (рус.)
- Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Köln: Pahl-Rugenstein, 1975. – 265 S., OBr. ISBN 3-7609-0186-7 (нем.)
- Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Berlin: VEB, 1976. – 266 S. (нем.)
- 社会心理学原論, 海外名著選〈76〉. – 明治図書出版 (Токио: Мейджи Тосуа), 1977. – 281 с. (япон.)
- Grundlagen der sozialpsychologischen Theorie. – Köln: Pahl-Rugenstein Verlag., 1982. – 264 S. ISBN 3-7609-0186-7. (нем.)
- Обществено настроение – М.: Мысль, 1966. – 328 с.(рус.)
- Социална психология като наука (второ преработено и допълнено издание). – Л.: Лениздат, 1967. – 264 с. (рус.)
- La psicologia social como ciencia. – Montevideo: Pueblos Unidos, 1967. – 249 p. (исп.)
- Социалната психология като наука. София, 1968. – 240 с. (бълг.)
- Sociialni psychologie jako veda 1968, Praha. – 192 s.(чеш.)
- A psicologia social como ciência. Rio de Janeiro: Zahar Ed., 1972. – 218 p. (порт.)
- Социална психология като наука. – Л.: ЛГУ, 1965. – 208 с. (рус.)
- Какво е социална психология. – Л.: б.и., 1965. – 39 с. (рус.)
