Борис Роканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Роканов
български поет и писател
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Литература
Жанрове стихотворение, роман, драма
Дебютни творби „Когато ти е тъжно...“ (стихотворение, 1983, алманах „Струма“)
„Предчувствия“ (стихосбирка, 1989)[1]
Награди Южна пролет“ (1990)
„Иван Николов“ (2000)
Семейство
Деца 4

Борис Асенов Роканов е български писател и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 ноември 1961 г. в Кюстендил. Завършва вечерна гимназия в родния си град (1983). През 1981–1989 г. работи като сценичен работник в Кюстендилския драматичен театър. Издава литературното списание „Прилеп“ (самиздат, 1989–1990).[1]

Живее в Пловдив. Женен, с четири деца – две момичета и две момчета.[2]

Дебютира през 1983 г. в алманах „Струма“ (стихотворението „Когато ти е тъжно...“) и алманах „Море“ (стихотворението „За перачката“).[1]

Автор е и на 6 стихосбирки, на 2 книги за деца и на романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“ (2010). Съставител е на антологията „Стих и четка, един проект на Борис Роканов“ (1997), която е свързана и с изложби. Осъществил е две литературни анкети – с Екатерина Йосифова (2001) и Блага Димитрова (2002). Неговата поезия е издавана в Италия, Германия, Унгария, Франция, Сърбия. Участва в сборника на английски език „Поети на свободата“. Издател и организатор на поетични форуми.[2]

Автор е и на 18 самостоятелни изложби живопис в София, Пловдив, Варна и Бургас, както и на 2 проекта: „Борис Роканов и пловдивската лудница“ (София, „Шипка“ 6, 2007) и „Ангелушев&Роканов“ (София, Пловдив, Варна, 2007–2008).[2][1]

Пише и пиеси.[3]

Умира на 17 март 2021 г.[4][5][6][7]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 – Носител на наградата за дебютна книга „Южна пролет“ за стихосбирката „Предчувствия“
  • 2000 – Носител на националната награда „Иван Николов“ за стихосбирката „Стихотворения“
  • 2010 – Номинация за наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ за романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Предчувствия. София: Народна младеж, 1989.
  • Моята игра. София: Свободно поетическо общество, 1993.
  • От Б до Р. София: Христо Ботев, 1995.
  • Стихотворения. София: Павлина Никифорова, 1999.
  • Великолепни стихотворения. София: Стигмати, 2009, 40 с.[9]
  • Дебелянов и други стихотворения. София: Литературен вестник, 2012.[10]
Проза
  • Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем, книга първа: Демони. Роман. Пловдив: Жанет-45, 2010.[11] [12]
Литературни анкети
  • Екатерина Йосифова. Литературна анкета. Пловдив: Жанет 45, 2001, 150 с.
  • Блага Димитрова. Литературна анкета. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2002.[13]

Пиеси

  • Да живее кралицата. София: Факел, 2013.[14]

Книги за деца

  • Български народни приказки, прочетени от Борис Роканов. Пловдив: Жанет 45, 2000, 64 с.
  • Старото барабанче. Пловдив: Автоспектър, 2004.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Пенка Ватова, „Борис Роканов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. а б в Биографична справка за Борис Роканов в Литернет.
  3. Гергана Пирозова, „За пиесата „Опечалените“ от Борис Роканов“ на сайта Диаскоп, 12 октомври 2013 г.
  4. „Отиде си поетът и художник Борис Роканов“, Segabg.com, 17 март 2021 г.
  5. „Почина поетът Борис Роканов“, Standartnews.com, 17 март 2021 г.
  6. „In memoriam: Отиде си поетът Борис Роканов“, БНР Пловдив, 17 март 2021 г.
  7. „Отиде си поетът Борис Роканов“, БНР, програма „Христо Ботев“, 17 март 2021 г.
  8. „Летни номинации 2010“ Архив на оригинала от 2014-01-02 в Wayback Machine. на сайта на награда „Хеликон“.
  9. Едвин Сугарев, Ани Илков, Йордан Ефтимов и Екатерина Йосифова за „Великолепни стихотворения“ на сайта Диаскоп, 19 септември 2013 г.
  10. Кристина Йорданова, „За другите стихотворения на Борис Роканов“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 4 август 2013.
  11. Тома Марков, „Каква е връзката между Борис Роканов и ножчетата за бръснене в супата на бебе!?“ Архив на оригинала от 2014-01-02 в Wayback Machine., рец. в регионален онлайн всекидневник Plovdiv Media, 11 февруари 2010 г.
  12. Светла Кьосева, „Да не се бърка с автора...“, рец. в електронно списание LiterNet, 18 февруари 2010, № 2 (123).
  13. Амелия Личева, „Въпросите на Блага Димитрова“ Архив на оригинала от 2014-01-02 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 21, 24 май 2002.
  14. Ирина Канушева, „Да живее кралицата“ от Борис Роканов“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 5, 11 февруари 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта