Борис Роканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Роканов
Роден 12 ноември 1961 г. (1961-11-12) (58 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, роман, драма
Награди Южна пролет“ (1990)
„Иван Николов“ (2000)

Борис Роканов е български писател и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Асенов Роканов е роден на 12 ноември 1961 г. в Кюстендил. Живее в Пловдив. Женен, с четири деца – две момичета и две момчета.[1]

Автор е и на 6 стихосбирки, 2 книги за деца, на антологията „Стих и четка, един проект на Борис Роканов“ (1997), на две литературни анкети – с Екатерина Йосифова (2001) и Блага Димитрова (2002), на романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“ (2010). Неговата поезия е издавана в Италия, Германия, Унгария, Франция, Сърбия. Участва в сборника на английски език „Поети на свободата“. Издател и организатор на поетични форуми.[1]

Автор е и на 18 самостоятелни изложби живопис в София, Пловдив, Варна и Бургас, както и на 2 проекта: „Борис Роканов и пловдивската лудница“ (София, „Шипка“ 6, 2007) и „Ангелушев&Роканов“ (София, Пловдив, Варна, 2007–2008).[1]

Пише и пиеси.[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 – Носител на наградата за дебютна книга „Южна пролет“ за стихосбирката „Предчувствия“
  • 2000 – Носител на националната награда „Иван Николов“ за стихосбирката „Стихотворения“
  • 2010 – Номинация за наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ за романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия

  • Предчувствия. София: Народна младеж, 1989.
  • Моята игра. София: Свободно поетическо общество, 1993.
  • От Б до Р. София: Христо Ботев, 1995.
  • Стихотворения. София: Павлина Никифорова, 1999.
  • Великолепни стихотворения. София: Стигмати, 2009, 40 с.[4]
  • Дебелянов и други стихотворения. София: Литературен вестник, 2012.[5]

Проза

  • Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем, книга първа: Демони. Роман. Пловдив: Жанет-45, 2010.[6] [7]

Литературни анкети

  • Екатерина Йосифова. Литературна анкета. Пловдив: Жанет 45, 2001, 150 с.
  • Блага Димитрова. Литературна анкета. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2002.[8]

Пиеси

  • Да живее кралицата. София: Факел, 2013.[9]

Книги за деца

  • Български народни приказки, прочетени от Борис Роканов. Пловдив: Жанет 45, 2000, 64 с.
  • Старото барабанче. Пловдив: Автоспектър, 2004.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Биографична справка за Борис Роканов в Литернет
  2. Гергана Пирозова, „За пиесата „Опечалените“ от Борис Роканов“ на сайта Диаскоп, 12 октомври 2013 г.
  3. „Летни номинации 2010“ на сайта на награда „Хеликон“.
  4. Едвин Сугарев, Ани Илков, Йордан Ефтимов и Екатерина Йосифова за „Великолепни стихотворения“ на сайта Диаскоп, 19 септември 2013 г.
  5. Кристина Йорданова, „За другите стихотворения на Борис Роканов“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 4 август 2013.
  6. Тома Марков, „Каква е връзката между Борис Роканов и ножчетата за бръснене в супата на бебе!?“, рец. в регионален онлайн всекидневник Plovdiv Media, 11 февруари 2010 г.
  7. Светла Кьосева, „Да не се бърка с автора...“, рец. в електронно списание LiterNet, 18 февруари 2010, № 2 (123).
  8. Амелия Личева, „Въпросите на Блага Димитрова“, рец. във в. „Култура“, бр. 21, 24 май 2002.
  9. Ирина Канушева, „Да живее кралицата“ от Борис Роканов“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 5, 11 февруари 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта