Борис Сирманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Сирманов
български офицер от генералния щаб
Роден
Починал
неизв.

Образование Национален военен университет
Академия на Генералния щаб

Борис Савов Сирманов е български офицер, генерал-майор от генералния щаб, военен аташе в Санкт Петербург през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 7 пехотна рилска дивизия (1915 – 1917) и началник-щаб на 2-ра армия (от 1917) през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Сирманов е роден на 18 юни 1873 г. в Габрово, Османска империя. На 24 август 1890 г. постъпва на военна служба. През 1893 г. завършва в 15 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. През 1897 г. е произведен в чин поручик. През 1900 г. като поручик от Лейбгвардейския ескадрон е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1903 г., непосредствено след това постъпва в Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург, Русия, но през 1904 г. се завръща в България заради заболяване.[1] Междувременно през 1903 г. е произведен в чин капитан. На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин майор, след което служи като военен аташе в Санкт Петербург.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Сирманов продължава да служи като военен аташе в Санкт Петербург, като на 15 октомври 1912 г. е произведен в чин подполковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Борис Сирманов първоначално е началник-щаб на 7 пехотна рилска дивизия (1915 – 1917), за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден “За храброст“ IV степен, 1 клас[2], като на 15 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник. През 1917 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра армия с която воюва на македонския фронт през 1918 г. от връх Висока чука до р. Ангиста в Сярското поле, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата.[3]. На 30 май 1918 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1919 г. е уволнен от служба.

По време на военната си кариера служи и като началник на 7 пехотна рилска дивизия.

От 1922 г. о. з. генерал Сирманов е ръководител на новсъздадената крайнодясна организация Български народен съюз „Кубрат“.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Борис Сирманов е по-големият брат на майор Владимир Сирманов и капитан Илия Сирманов.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, с. 198 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 93; ВИ №92 2 септември 1900; №77 5 август 1903; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 173)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 121 – 122
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 115 – 116

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България