Борис Хаджитанев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Хаджитанев
български музикален деец
Роден

Борис Константинов (Динков) Хаджитанев (Танев) (изписване до 1945 година Борисъ хаджи Таневъ) е български музиковед, композитор и кларинетист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хаджитанев е роден през 1902 г. в Солун, Османската империя, днес Гърция. Син е на Константин Хаджитанев, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участник Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, загинал през 1906 г. Брат е на видния комунистически деец Васил Танев. През 1915 г. семейството му емигрира в свободна България и се установява в Пловдив.

Участва в Септемврийското въстание от 1923 година в бойна група. Арестуван е през 1923 и през 1925 г. по време на така наречените Априлски събития. От 1923 до 1936 г. е член на ръководството на Българския професионален музикален съюз.

От 1939 до 1944 г. е солист и помощник-концертмайстор в Царския военен симфоничен оркестър, а от 1944 до 1955 г. в Софийската държавна филхармония. От 1944 до 1948 г. е секретар, а от 1948 до 1953 г. председател на Профсъюза на музикантите и артистите, от 1954 до 1958 е заместник-председател на Профсъюза на работниците по изкуствата, от 1958 до 1962 г. е секретар на Профсъюза на работниците по просветата и културата, а от 1962 до 1965 г. – на Профсъюза на дейците на изкуствата. През 1972 г. е награден с орден „Народна република България“ I степен, а през 1982 г. – с орден „Георги Димитров“[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 240.
     Портал „Македония“         Портал „Македония