Борис Хаджитанев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Хаджитанев
български музикален деец
Роден
23 октомври 1902 г. (116 г.)

Борис Константинов (Динков) Хаджитанев (Танев) (изписване до 1945 година Борисъ хаджи Таневъ) е български музиковед, композитор и кларинетист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хаджитанев е роден през 1902 г. в Солун, Османската империя, днес Гърция. Син е на Константин Хаджитанев, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участник Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, загинал през 1906 г. Брат е на видния комунистически деец Васил Танев. През 1915 г. семейството му емигрира в свободна България и се установява в Пловдив.

Участва в Септемврийското въстание от 1923 година в бойна група. Арестуван е през 1923 и през 1925 г. по време на така наречените Априлски събития. От 1923 до 1936 г. е член на ръководството на Българския професионален музикален съюз.

От 1939 до 1944 г. е солист и помощник-концертмайстор в Царския военен симфоничен оркестър, а от 1944 до 1955 г. в Софийската държавна филхармония. От 1944 до 1948 г. е секретар, а от 1948 до 1953 г. председател на Профсъюза на музикантите и артистите, от 1954 до 1958 е заместник-председател на Профсъюза на работниците по изкуствата, от 1958 до 1962 г. е секретар на Профсъюза на работниците по просветата и културата, а от 1962 до 1965 г. – на Профсъюза на дейците на изкуствата. През 1972 г. е награден с орден „Народна република България“ I степен, а през 1982 г. – с орден „Георги Димитров“[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 240.
     Портал „Македония“         Портал „Македония