Борис Чанджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Чанаджиев
български политик
Роден
Починал
Образование Университет за национално и световно стопанство
Политика
Професия дипломат
Партия Български земеделски народен съюз - Никола Петков
Народен представител
VI ВНС   

Борис Илиев Чанджиев е български политик.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 април 1896 година в Неврокоп в семейство на Илия Чанджиев, преселници от Югозападна Македония. Завършва основното си образование в Неврокоп, след което постъпва в Българската мъжка гимназия в Солун. Приет е за курсант във Военното училище в София.[2]

Участва в Първата световна война, като командва Втора дружина от 64-и пехотен македонски полк на Македонския фронт. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За военна заслуга“, V степен.[4] Завършва Школата за бойни пилоти. Прекъсва военната си кариера и завършва дипломация и консулство в Свободния университет за политически и стопански науки.[2]

След войната заема редица обществени постове – кмет е на Неврокоп през 30-те години, председател на Управителния съвет на Неврокопската популярна банка, активист на Български земеделски народен съюз - Никола Петков,[2][1] като е председател на околийската дружба на партията в Неврокоп.[1]

След Деветоюнския преврат и падането на правителството на БЗНС, Чанджиев емигрира и в Париж заедно с Христо Гетов, Александър Оббов и Иван Христов издава вестник „Родина“, според Иван Михайлов със пари от Белград.[5]

След Деветосептемврийския преврат, в 1945 година Чанджиев е начело на оформилата се опозиция на БРП (к) в Пиринска Македония.[6] В 1946 година е избран за депутат в 6 Велико Народно събрание.[7][1][2][3] При заседанията на парламента Чанджиев е един от най-ревностните противници на налаганата от БРП (к) политика на македонизация в Пиринска Македония. Публикува редица статии в защита на българщината на населението в Пиринско.[2][1] На 11 декември 1946 година обединената опозиция внася в Народното събрание питане от името на Борис Чанджиев до министър-председателя Георги Димитров за отношението на правителството на Отечествения фронт към апетитите на Югославия за откъсване на Пиринския край и присъединяването му към Македонската народна република:

Господин Министьр-председателю,

В белградския печат се появиха статии, в които се критикува проектоконституцията на ОФ правителство и с които се изявяват претенции за откъсване на Горноджумайската област от територията на България, за да се присъедини към Македонската народна република... Това направи твърде тягостно впечатление на целия български народ... Част от българския печат защити интересите на българския народ и целостта на българската територия. За голяма изненада обаче в. „Работническо дело“, органът на управляващата Работническа партия, в уводната си статия от 16 ноември т. г. поддържа същото становище, както това на белградския печат, като признава, че населението от Горноджумайска област било някакво „македонско малцинство“. Изразено това становище така категорично от официоза на ОФ правителство, основателно смути българския народ и хвърли в тревога най-вече пряко засегнатите населението от Горноджумайска област. Същото вижда в това, че то е застрашено да бъде отделено от своето отечество, с което е неразривно свързано географически, културно и стопански, за да бъде присъединено към новосъздадената Македонска народна република.[3]

Господин Министър-председателю,

За да се разсее всякакво безпокойство, създадено вследствие повдигнати от чуждата и наша преса въпрос за „Пиринска Македония“, не намирате ли за необходимо да осветлите общественото мнение, особено населението от същата област? Да осведомите ВНС за становището на правителството, оглавявано от вас, по следующите въпроси:

1. Не смята ли правителството, че югославският печат прави опит за вмешателство във вътрешните работи на България с намерението да бъдат откъснати части от територията на България и присъединени към Македонската народна република?

2. Намира ли правителството, че това отговаря на интересите на българския народ?

3. Изразява ли правителственото мнение в. „Работническо дело“, който твърди, че македонската емиграция и населението в Горноджумайска област представляват македонско малцинство, че същите нямат български произход и не са българи?

4. Ако правителството намира, че въпросът за „Пиринска Македония“ е против интересите на българския народ, какво възнамерява да предприеме, за да се тури край на това?[3][2]

Борис Чанджиев заедно със сина му Илия е арестуван на 19 септември 1947 година по време на масовите арести на опозиционери след осъждането на Никола Петков. Затворени са в концентрационния лагер Куциян. След това Борис Чанджиев лежи в Богданов дол и в Белене, където е сред политическите дейци на строг режим – лишен от свиждания и получаване на храна и тежък труд. Освободен е на 4 септември 1953 година и живее изселен в Миндя и Елена със съпругата си. Илия Чанджиев работи като лекар.[2]

Борис Чанджиев умира на 24 юли 1977 година.[2]

В град Гоце Делчев на името на Борис Чанджиев е наименувана улица.[2][1]

Бележкки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Борис Илиев Чанджиев. // Памет (1944 – 1989). Посетен на 6 февруари 2019.
  2. а б в г д е ж з и к Захарова, Лили. Депутат от БЗНС „Никола Петков“ пише до Георги Димитров срещу македонизацията. // Трета възраст, 25 февруари 2018. Посетен на 6 февруари 2019.
  3. а б в г Ангелов, Веселин. Документи за денационализаторската политика на БРП (к) в Пиринска Македония (1946 г. – 1948 г.). // Македонска трибуна.
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 135-136
  5. Билярски, Цочо. През 1929 година, в брошурата „Родоотстъпници“, Ванчо Михайлов публикува списък на сръбски и болшевишки агенти в България. // ExtremeCentrePoint. Посетен на 7 февруари 2019.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 89.
  7. Велико народно събрание. Стенографски дневници на Великото народно събрание открито на 7 ноември1946 г.. София, Издание на Великото народно събрание, Държавна печатница, 1947. с. 5.
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония