Борис III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис III Обединител
Цар на българите
BASA-3K-7-342-28-Boris III of Bulgaria.jpeg
Лични данни
Управление 3 октомври 1918 г. - 28 август 1943 г.
Коронация 3 октомври 1918 г.
Пълно име Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски
Роден
Починал
Погребан в Рилския манастир
Предшественик Фердинанд I
Наследник Симеон II
Семейство
Династия Сакскобургготски
Баща Фердинанд I
Майка Мария Луиза
Брак Йоанна Савойска
Борис III Обединител в Общомедия

Борѝс III Обединител[1][2][3][4][5] (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война. [5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис като престолонаследник през 1905 г.
Борис като младеж
Cкиптър на Цар Борис
Лична карта на Борис III
Царски монограм на Борис III


Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г.[5] в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918) година. Царят има роман с младата принцеса Мария Румънска, но политически пречки осуетяват брака им [6].

Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от царя. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.

Борис III, министър-председателят Кимон Георгиев и принц Кирил при откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания, София, 09. 09. 1934

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

След началото на Втората световна война Борис III насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г.

През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на нацистка Германия.

Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт.

През март-април 1941 германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната земите, известни от историята като Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Във връзка с това Цар Борис III е наречен Цар Обединител.

След избухване на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща войски на Източния фронт. Според историка Георги Марков, царят не позволява на фронта да замине легион от доброволци, въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи - ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма.[7]. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.

През 1943 г. като част от т.нар. oкончателно решение на еврейския въпрос българските власти започват депортацията на евреите от "новите" територии, както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от плана за депортация на 20,000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на профашисткото правителство на Богдан Филов, по време на която в Треблинка са изпратени 11 343 български евреи, а втората бива спряна след активната намеса основно от страна на Светия синод на Българската православна църква, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и след намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 следобяд на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Единодушното заключение на лекарският немско-български консилиум е инфаркт. [5] Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер или от британските специални служби[8], но доказателства за това така и не са намерени. След петдневно поклонение[5] в катедралата „Св. Александър Невски[1], на 5 септември траурното шествие [2] достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква [3].

Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II от чието име управлява избраният от народното събрание регентски съвет - проф. Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов до преврата на 9 септември 1944г. и назначеният от комунистите регентски съвет - акад. Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски до установяването на републикански режим на 15 септември 1946г.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Царство България
Династия Сакскобургготски
Coat of arms of Bulgaria (1927-1946).svg
Фердинанд I
Борис III
Симеон II

През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. [5] През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.[5]

В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:

На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.

След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г. [5]

По повод на 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след Деветосептемврийският преврат от 1944 г. военен караул застава на гроба на монарха на 31 август 2013 г. Българският патриарх и софийски митрополит Неофит заедно със синодалните митрополити извършват две тържествени богослужения. [5]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1930 г. Борис се жени тържествено в Асизи за италианската принцеса Джована Савойска, която става българска царица под името Йоанна.

Раждат им се 2 деца:

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“
  • Военен орден „За храброст“ I степен (като владетел)
  • Военен орден „За храброст“ VI степен (като престолонаследник)
  • Царски орден „Св. Александър“, Велик кръст
  • Орден „Св. Андрей Първозвани“, Руска империя
  • Национален орден „Почетен легион“, Велик офицер, Франция
  • Орден „Пур-льо-лерит“, Германска империя
  • Орден „Железен кръст“, Германска империя
  • Орден „Червен орел“, огърлие, Прусия
  • Орден „За военна заслуга“, Австро-Унгария
  • Орден „Върховен орден на Светейшото Благовещение“, Италия
  • Орден „Бял орел“, Полша
  • Орден „Меджидие“ с брилянти, Османска империя

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. R. J. Crampton - "Bulgaria", Oxford University Press, 2007, page 258
  2. Geoffrey Hindley - "The royal families of Europe‎", 2000, Constable, page 91
  3. Biljana Vankovska, Håkan Wiberg - "Between past and future: civil-military relations in the post-communist Balkans", 2003, I.B.Tauris, page 76
  4. Jean W. Sedlar - "The Axis Empire in Southeast Europe 1939-1945", 2007, page 79
  5. а б в г д е ж з и Владимирова, Петя. За първи път от 70 години на гроба на цар Борис ІІІ ще застане почетен военен караул. // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 24 август 2013. Посетен на 24 август 2013.
  6. Михаил ТОПАЛОВ, Цар Борис IIIтруд, 27.11.2010г.
  7. Цар Борис III: По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки, Труд, 30 януари 2014
  8. Царица Йоанна, "Мемоари", Oggi, 1961.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд I Цар на българите (3 октомври 1918 – 28 август 1943) Симеон II