Боровец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Боровец.

Боровец
Изглед към курорт Боровец
Изглед към курорт Боровец
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 5,946 km²
Надм. височина 1350 m
МПС код СО
ЕКАТТЕ 98226
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Боровец в Общомедия

Боровец (до 29 юни 1942 г. Чамкория)[1] е първият курорт в България. Намира се в община Самоков, Софийска област.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мястото датира като такова за отдих още от 1896 г., когато генерал Тантилов, тогава подполковник, построява първата вила за почивка, а впоследствие княз Фердинанд построява двореца „Царска Бистрица“.

Следвайки примера на българския княз и цар, редица други по-заможни българи (предимно банкери и предприемачи) от столицата и големите градове започват да строят в Боровец вили за отдих и почивка. Като ски-курорт Боровец се оформя през 60-те и 70-те години на 20 век, когато се разраства с изграждането на първите хотели в алпийски стил и съоръжения за зимни спортове.

Курортът на два пъти е домакин на състезания за Световната купа по ски алпийски дисциплини (1981 и 1984 г.), а през 1993 г. в Боровец се провежда Световно първенство по биатлон.

Местоположение и климатични дадености[редактиране | редактиране на кода]

Боровец е най-близкият до София зимен курорт и е предпочитан като такъв от жителите на българската столица. Разположен е на 1350 м надморска височина на северните склонове на Рила, на 68 км от София, 83 км от Благоевград и 125 км от Пловдив. Най-близкият град е Самоков, на 9 км. разстояние.

Климатът в курорта е умерен, зимата е мека и с много снеговалежи. Средната температура през януари – най-студеният месец, е около минус 4,8 °C. Ски-сезонът обикновено продължава от средата на декември до април.

Курортът предлага отлични условия за планински туризъм и спорт: алпийски ски, сноуборд, ски бягане, планинско колоездене. Освен това по високите части на Рила планина – ски център Маркуджик, в разгара на сезона, снежната покривка достига 2 m, което предоставя изключителни възможности за екстремно каране на алпийски ски и сноуборд.

Данни[редактиране | редактиране на кода]

Ски информация
  • Надморска височина на курорта: 1300 м.,
  • Най-висока ски точка: 2560 м.,
  • Маркирани ски писти: 58 км,
  • Най-дълга писта: 12 км,
  • Посоки на склоновете: С, СЗ, З,
  • Писти за ски бягане: 35 км,
  • Съоръжения за биатлон,
  • Ски–скок шанца – Централен Боровец,
  • Телефонен код 0750.
Схема на курорта
Лифт-станции[2]
  • лифт Ястребец (междинна станция – кабинков, капацитет 1200 души на час, дължина на трасето 4827 м);
  • лифт Мартинови бараки (четириседалков, капацитет 1560 души на час, дължина на трасето 1209 м, нощно каране);
  • Ситняковски лифт (т. нар. Ситняковски експрес – четириседалков, капацитет 2400 души на час, дължина на трасето 2050 м);
  • лифт Ястребец Експрес (четириседалков, капацитет 2400 души на час, дължина на трасето 2050 м);
  • лифт Маркуджик 2 (четириседалков, капацитет 2400 души на час, дължина на трасето 950 м).
Ски влекове[2]
  • ски влек Ситняково (дължина на трасето 226 м); ски влек Рила (дължина на трасето 180 м, нощно каране);
  • ски влек Иглика (дължина на трасето 196 м, нощно каране);
  • ски влек Ротата (дължина на трасето 500 м, нощно каране);
  • ски влек Маркуджик 0 (дължина на трасето 500 м);
  • ски влек Маркуджик 1 (дължина на трасето 903 м); ски влек Маркуджик 3 (дължина на трасето 1031 м).

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В Боровец се провеждат редица състезания. Той два пъти е домакин на състезания за Световната купа по ски алпийски стил и дванадесет пъти домакин на съревнованието за Европейска купа. Последното състезание – гигантски слалом за жени – се провежда пред февруари 2016 г.

Боровец предлага възможност за планинско колоездене. През 2010 г. по утвърдени световни стандарти тук е създаден Боровец байк-парк с над 20 км маркирани трасета, подходящи за начинаещи и за напреднали. Изградено е трасето „даунхил“ с дължина 2400 м и 440 м денивелация. Тук любителите на екстремни преживявания ще намерят скокове, виражи и технични линии с такова ниво на трудност, което превръща „даунхил“ в предизвикателство дори за най-опитните.

Трасето е подходящо за провеждане на състезания от международно и световно ниво. В Боровец се провеждат и маунтин-байк турове по маршрути.

Географските дадености на Боровец обуславят идеални условия за скално катерене и алпинизъм. Има редица катерачни обекти с нива на трудност, както и технични траверси – различни категории.[3]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Черната скала на Чамкория, 1914 г.

Природна забележителност Черната скала[редактиране | редактиране на кода]

Намира се близо до курорта Боровец и представлява грамадна каменна скала, чиито стени внушително се извисяват над долината на р. Голяма Сливница. Разстоянието от върха до подножието ѝ е 135 м. В горната си част представлява равна скална площадка, обезопасена с метален парапет, от където се открива невероятна панорама към планинските склонове и гористата урва. Гледката е премрежена от отстъпващите мъгли между короните на дърветата и скалните масиви. Някак като на сън и от далеч се чува ромонът на реката. Мястото е лесно достъпно и не изисква никаква специална подготовка. Теренът е предимно равен и преходът от Боровец до Черната скала отнема малко повече от час спокойно ходене. Отправна точка на еко маршрута е една от главните улици на курорта, която води до конна база в покрайнините на Боровец. Оттук се поема по черен път, само направо и се стига до гората. Завива се вляво по пътека, която отвежда до Т-образен разклон. Поема се вдясно, след 30 м – отново вляво по пътечка. След 5 минути по нея се достига до черния път за хижите „Марица“ и „Заврачица“. Завива се вдясно и не след дълго се стига до отклонението за природния феномен Черната скала. След 15 минути вървене се достига до скалата.[4]

Черната скала има и печален образ. В тази пропаст след 9 септември 1944 г. без съд и присъда за избити 60-70 души /точният им брой не е известен и до днес/ от Самоков, селата Бели Искър и Белчин. За жертвите на комунистическия режим писателят Георги Манов написва книга, озаглавена „Черната скала“. На лобното място в памет на загиналите по-късно е издигнат железен кръст. [5]

Развитие в перспектива[редактиране | редактиране на кода]

До 2009 г. Боровец е големият и значим български планински курорт и център, но е изпреварен от Банско, чиято ски-зона е с дължина на ски-пистите от 70 км. [6]

На 30 юли 2004 г., с цел запазване и развитие на курорта и цялата прилежаща зона над гр. Самоков, е промотиран ски-проекта Супер Боровец. Планирано е изграждането на комплекс „Самоков – Боровец – Бели Искър“, чиято реализация трябва да стартира от 2005 г. Според направените планове е предвидено курортът да се раздели на три зони и да се осъществят три различни типа застрояване, като към супер-проекта са включени и съседните селища Бели Искър и Радуил с местностите Бяла поляна и Гвардейска поляна, като изходни точки за ски.

Към 2015 г., т.е. 10 години след първоначално предвидения старт по реализацията на амбициозното инвестиционно начинание, все още нищо от предвидения проект не е изградено. Междувременно на 8 октомври 2007 г. е направена церемониално първа копка по реализацията на проекта за реконструкция и развитие на Боровец. [7]

Супер Боровец, като инвестиционно намерение, е най-мащабният подобен проект в Източна Европа, а и на Балканите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 32 – 33.
  2. а б Официален уебсайт на курорта Боровец
  3. Боровец – официален сайт
  4. Черната скала
  5. Черната скала или памет за избитите без съд и присъда край Самоков след 9 септември 1944 г.
  6. Ски център Банско
  7. Церемония по Първа копка на проекта Супер Боровец

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]