Боровец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Боровец.

Боровец
Изглед към курорт Боровец
Изглед към курорт Боровец
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 5,946 квадратен километър  km²
Надм. височина ~1300 m
МПС код СО
ЕКАТТЕ 98226
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Боровец в Общомедия

Боровец (до 29 юни 1942 г. Чамкория)[1] е първият курорт в България. Намира се в община Самоков, Софийска област.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мястото датира като такова за отдих още от 1896 г., когато генерал Тантилов, тогава подполковник, построява първата вила за почивка, а впоследствие княз Фердинанд построява двореца „Царска Бистрица“.

Следвайки примера на българския княз и цар, редица други по-заможни българи (предимно банкери и предприемачи) от столицата и големите градове започват да строят в Боровец вили за отдих и почивка. Като ски-курорт Боровец се оформя през 60-те и 70-те години на 20 век, когато се разраства с изграждането на първите хотели в алпийски стил и съоръжения за зимни спортове.

Курортът на два пъти е домакин на състезания за Световната купа по ски алпийски дисциплини (1981 и 1984 г.), а през 1993 г. в Боровец се провежда Световно първенство по биатлон.

Местоположение и климатични дадености[редактиране | редактиране на кода]

Боровец е най-близкият до София зимен курорт и е предпочитан като такъв от жителите на българската столица. Разположен е на 1 350 м надморска височина на северните склонове на Рила, на 68 км от София, 83 км от Благоевград и 125 км от Пловдив. Най-близкият град е Самоков, на 9 км. разстояние.

Климатът в курорта е умерен, зимата е мека и с много снеговалежи. Средната температура през януари – най-студеният месец, е около минус 4,8° C. Ски-сезонът обикновено продължава от средата на декември до април.

Курортът предлага отлични условия за планински туризъм и спорт: алпийски ски, сноуборд, ски бягане, планинско колоездене. Освен това по високите части на Рила планина – ски център Маркуджик, в разгара на сезона, снежната покривка достига 2 m, което предоставя изключителни възможности за екстремно каране на алпийски ски и сноуборд.

Данни[редактиране | редактиране на кода]

Ски информация
  • Надморска височина на курорта: 1300 м.,
  • Най-висока ски точка: 2560 м.,
  • Маркирани ски писти: 58 км.,
  • Най-дълга писта: 12 км.,
  • Посоки на склоновете: С, СЗ, З,
  • Писти за ски бягане: 35 км.,
  • Съоръжения за биатлон,
  • Ски–скок шанца – Централен Боровец,
  • Телефонен код 0750.
Схема на курорта
Лифт-станции[2]
  • лифт Ястребец (междинна станция – кабинков, капацитет 1200 души на час, дължина на трасето 4827 м);
  • лифт Мартинови бараки (четириседалков, капацитет 1560 души на час, дължина на трасето 1209 м, нощно каране);
  • Ситняковски лифт (т. нар. Ситняковски експрес – четириседалков, капацитет 2400 души на час, дължина на трасето 2050 м);
  • лифт Ястребец Експрес (четириседалков, капацитет 2400 души на час, дължина на трасето 2050 м);
  • лифт Маркуджик 2 (четириседалков, капацитет 2400 души на час, дължина на трасето 950 м).
Ски влекове[2]
  • ски влек Ситняково (дължина на трасето 226 м); ски влек Рила (дължина на трасето 180 м, нощно каране);
  • ски влек Иглика (дължина на трасето 196 м, нощно каране);
  • ски влек Ротата (дължина на трасето 500 м, нощно каране);
  • ски влек Маркуджик 0 (дължина на трасето 500 м);
  • ски влек Маркуджик 1 (дължина на трасето 903 м); ски влек Маркуджик 3 (дължина на трасето 1031 м).

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В Боровец се провеждат редица състезания. Той два пъти е домакин на състезания за Световната купа по ски алпийски стил и дванадесет пъти домакин на съревнованието за Европейска купа. Последното състезание – гигантски слалом за жени – се провежда пред февруари 2016 г.

Боровец предлага възможност за планинско колоездене. През 2010 г. по утвърдени световни стандарти тук е създаден Боровец байк-парк с над 20 км маркирани трасета, подходящи за начинаещи и за напреднали. Изградено е трасето „даунхил“ с дължина 2400 м и 440 м денивелация. Тук любителите на екстремни преживявания ще намерят скокове, виражи и технични линии с такова ниво на трудност, което превръща „даунхил“ в предизвикателство дори за най-опитните.

Трасето е подходящо за провеждане на състезания от международно и световно ниво. В Боровец се провеждат и маунтин-байк турове по маршрути.

Географските дадености на Боровец обуславят идеални условия за скално катерене и алпинизъм. Има редица катерачни обекти с нива на трудност, както и технични траверси – различни категории.[3]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Черната скала на Чамкория, 1914 г.

Природна забележителност Черната скала[редактиране | редактиране на кода]

Намира се близо до курорта Боровец и представлява грамадна каменна скала, чиито стени внушително се извисяват над долината на р. Голяма Сливница. Разстоянието от върха до подножието ѝ е 135 м. В горната си част представлява равна скална площадка, обезопасена с метален парапет, от където се открива невероятна панорама към планинските склонове и гористата урва. Гледката е премрежена от отстъпващите мъгли между короните на дърветата и скалните масиви. Някак като на сън и от далеч се чува ромонът на реката. Мястото е лесно достъпно и не изисква никаква специална подготовка. Теренът е предимно равен и преходът от Боровец до Черната скала отнема малко повече от час спокойно ходене. Отправна точка на еко маршрута е една от главните улици на курорта, която води до конна база в покрайнините на Боровец. Оттук се поема по черен път, само направо и се стига до гората. Завива се вляво по пътека, която отвежда до Т-образен разклон. Поема се вдясно, след 30 м – отново вляво по пътечка. След 5 минути по нея се достига до черния път за хижите „Марица“ и „Заврачица“. Завива се вдясно и не след дълго се стига до отклонението за природния феномен Черната скала. След 15 минути вървене се достига до скалата.[4]

Черната скала има и печален образ. В тази пропаст след 9 септември 1944 г. без съд и присъда за избити 60-70 души /точният им брой не е известен и до днес/ от Самоков, селата Бели Искър и Белчин. За жертвите на комунистическия режим писателят Георги Манов написва книга, озаглавена „Черната скала“. На лобното място в памет на загиналите по-късно е издигнат железен кръст. [5]

Развитие в перспектива[редактиране | редактиране на кода]

До 2009 г. Боровец е големият и значим български планински курорт и център, но е изпреварен от Банско, чиято ски-зона е с дължина на ски-пистите от 70 км. [6]

На 30 юли 2004 г., с цел запазване и развитие на курорта и цялата прилежаща зона над гр. Самоков, е промотиран ски-проекта Супер Боровец. Планирано е изграждането на комплекс „Самоков – Боровец – Бели Искър“, чиято реализация трябва да стартира от 2005 г. Според направените планове е предвидено курортът да се раздели на три зони и да се осъществят три различни типа застрояване, като към супер-проекта са включени и съседните селища Бели Искър и Радуил с местностите Бяла поляна и Гвардейска поляна, като изходни точки за ски.

Към 2015 г., т.е. 10 години след първоначално предвидения старт по реализацията на амбициозното инвестиционно начинание, все още нищо от предвидения проект не е изградено. Междувременно на 8 октомври 2007 г. е направена церемониално първа копка по реализацията на проекта за реконструкция и развитие на Боровец. [7]

Супер Боровец, като инвестиционно намерение, е най-мащабният подобен проект в Източна Европа, а и на Балканите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 32 – 33.
  2. а б Официален уебсайт на курорта Боровец
  3. Боровец – официален сайт
  4. Черната скала
  5. Черната скала или памет за избитите без съд и присъда край Самоков след 9 септември 1944 г.
  6. Ски център Банско
  7. Церемония по Първа копка на проекта Супер Боровец

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]