Боровец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Боровец.

Боровец
Изглед към курорт Боровец
Изглед към курорт Боровец
Общи данни
Землище5,946 km²
Надм. височина1350 m
МПС кодСО
ЕКАТТЕ98226
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Боровец
Уебсайтwww.borovets-bg.com
Боровец в Общомедия

Боровец (до 29 юни 1942 г. Чамкория)[1] е първият курорт в България. Намира се в община Самоков, Софийска област.

Според Националния статистически институт, към 2020 година комплексът разполага с 4536 легла в 28 места за настаняване, броят на нощувките е 338 хиляди, а на пренощувалите – 98 хиляди души.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Мястото датира като такова за отдих още от 1896 г., когато генерал Тантилов, тогава подполковник, построява първата вила за почивка, а впоследствие княз Фердинанд построява двореца „Царска Бистрица“.

Следвайки примера на българския княз и цар, редица други по-заможни българи (предимно банкери и предприемачи) от столицата и големите градове започват да строят в Боровец вили за отдих и почивка. Като ски-курорт Боровец се оформя през 60-те и 70-те години на 20 век, когато се разраства с изграждането на първите хотели в алпийски стил и съоръжения за зимни спортове.

Курортът на два пъти е домакин на състезания за Световната купа по ски алпийски дисциплини (1981 и 1984 г.), а през 1993 г. в Боровец се провежда Световно първенство по биатлон.

Местоположение и климатични дадености[редактиране | редактиране на кода]

Боровец е най-близкият до София зимен курорт и е предпочитан като такъв от жителите на българската столица. Разположен е на надморска височина от 1300 до 1400 метра на северните склонове на Рила, на 68 км от София, 83 км от Благоевград и 125 км от Пловдив. Най-близкият град е Самоков, на 9 км. разстояние.

Климатът в курорта е умерен, зимата е мека и с много снеговалежи. Средната температура през януари – най-студеният месец, е около минус 4,8 °C. Ски-сезонът обикновено продължава от средата на декември до април.

Курортът предлага отлични условия за планински туризъм и спорт: алпийски ски, сноуборд, ски бягане, планинско колоездене. Освен това по високите части на Рила планина – ски център Маркуджик, в разгара на сезона, снежната покривка достига 2 m, което предоставя изключителни възможности за екстремно каране на алпийски ски и сноуборд.

Данни[редактиране | редактиране на кода]

Ски информация
Схема на курорта
  • Надморска височина на курорта: 1300 м.,
  • Най-висока ски точка: 2560 м.,
  • Маркирани ски писти: 58 км,
  • Най-дълга писта: 12 км,
  • Посоки на склоновете: С, СЗ, З,
  • Писти за ски бягане: 35 км,
  • Съоръжения за биатлон,
  • Детски снежен парк „Borokids“
  • 8 осветени писти за нощно каране – „Мартинови Бараки 1, 2, 3 и 4“, „Ротата“, „Иглика“, „Рила“ и долната част на ски-път „Ситняково“
  • Брой оръдия за сняг в ски-центрове „Ястребец“ и “Ситняково": 175
  • Възможности за фрирайд и ски туринг
  • Телефонен код 0750.
Лифт-станции[3]
  • лифт Ястребец (междинна станция – кабинков, капацитет 1200 души на час, дължина на трасето 4827 м);
  • лифт Мартинови бараки експрес (шестседалков, капацитет 3000 души на час, дължина на трасето 1209 м, нощно каране);
  • Ситняковски лифт (т. нар. Ситняковски експрес – четириседалков, капацитет 2400 души на час, дължина на трасето 2050 м);
  • лифт Ястребец Експрес (четириседалков, капацитет 2400 души на час, дължина на трасето 2050 м);
  • лифт Маркуджик 2 (четириседалков, капацитет 2400 души на час, дължина на трасето 950 м).
Ски влекове[3]
  • ски влек Ситняково (дължина на трасето 226 м); ски влек Рила (дължина на трасето 180 м, нощно каране);
  • ски влек Иглика (дължина на трасето 196 м, нощно каране);
  • ски влек Ротата (дължина на трасето 500 м, нощно каране);
  • ски влек Маркуджик 0 (дължина на трасето 500 м);
  • ски влек Маркуджик 1 (дължина на трасето 903 м);
  • ски влек Маркуджик 3 (дължина на трасето 1031 м).

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В Боровец се провеждат редица състезания. Той два пъти е домакин на състезания за Световната купа по ски алпийски стил и дванадесет пъти домакин на съревнованието за Европейска купа. Последното състезание – гигантски слалом за жени – се провежда пред февруари 2016 г.

Боровец предлага възможност за планинско колоездене. През 2010 г. по утвърдени световни стандарти тук е създаден Боровец байк-парк с над 20 км маркирани трасета, подходящи за начинаещи и за напреднали. Изградено е трасето „даунхил“ с дължина 2400 м и 440 м денивелация. Тук любителите на екстремни преживявания ще намерят скокове, виражи и технични линии с такова ниво на трудност, което превръща „даунхил“ в предизвикателство дори за най-опитните.

Трасето е подходящо за провеждане на състезания от международно и световно ниво.

В Боровец се провеждат и маунтин-байк турове по маршрути.

Географските дадености на Боровец обуславят идеални условия за скално катерене и алпинизъм. Има редица катерачни обекти с нива на трудност, както и технични траверси – различни категории.[4]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Черната скала на Чамкория, 1914 г.

Природна забележителност Черната скала[редактиране | редактиране на кода]

Намира се близо до курорта Боровец и представлява грамадна каменна скала, чиито стени се извисяват над долината на р. Голяма Сливница. Разстоянието от върха до подножието ѝ е 135 м. В горната си част представлява равна скална площадка, обезопасена с метален парапет, откъдето се открива панорама към планинските склонове и гористата урва.[5]

Черната скала има и печален образ. В тази пропаст след 9 септември 1944 г. без съд и присъда за избити 60 – 70 души /точният им брой не е известен и до днес/ от Самоков, селата Бели Искър и Белчин. За жертвите на комунистическия режим писателят Георги Манов написва книга, озаглавена „Черната скала“. На лобното място в памет на загиналите по-късно е издигнат железен кръст. [6]

Развитие в перспектива[редактиране | редактиране на кода]

До 2009 г. Боровец е най-големият и значим български планински курорт и център, но е изпреварен от Банско, чиято ски-зона е с дължина на ски-пистите от 70 км. [7]

На 30 юли 2004 г., с цел запазване и развитие на курорта и цялата прилежаща зона над гр. Самоков, е промотиран ски-проекта Супер Боровец. Планирано е изграждането на комплекс „Самоков – Боровец – Бели Искър“, чиято реализация трябва да стартира от 2005 г. Според направените планове е предвидено курортът да се раздели на три зони и да се осъществят три различни типа застрояване, като към супер-проекта са включени и съседните селища Бели Искър и Радуил с местностите Бяла поляна и Гвардейска поляна, като изходни точки за ски.

Към 2015 г., т.е. 10 години след първоначално предвидения старт по реализацията на амбициозното инвестиционно начинание, все още нищо от предвидения проект не е изградено. Междувременно на 8 октомври 2007 г. е направена церемониално първа копка по реализацията на проекта за реконструкция и развитие на Боровец. [8]

Супер Боровец, като инвестиционно намерение, е най-мащабният подобен проект в Източна Европа, а и на Балканите. Боровец е част от най-мащабния ски курорт на Балканския полуостров и един най-големите в Европа, включвайки още курортите Бели Искър, Мала Църква, Маджаре, Говедарци, Мальовица, под наименованието Ски курорт Боровец Искровете Мальовица.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 32 – 33.
  2. Дейност на курортните комплекси през 2020 година // nsi.bg. Национален статистически институт, 2021. Посетен на 2021-09-11.
  3. а б Официален уебсайт на курорта Боровец // Архивиран от оригинала на 2016-12-11. Посетен на 2017-02-02.
  4. Боровец – официален сайт
  5. Черната скала
  6. Черната скала или памет за избитите без съд и присъда край Самоков след 9 септември 1944 г., архив на оригинала от 3 март 2017, https://web.archive.org/web/20170303184157/http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/2172--9-1944-, посетен на 2017-02-03 
  7. Ски център Банско, архив на оригинала от 21 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140121004000/http://www.banskohotelpremier.com/bg/bansko-ski-center.html, посетен на 2016-03-12 
  8. Церемония по Първа копка на проекта Супер Боровец

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]