Боровица (област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Боровица (Област Видин))
Вижте пояснителната страница за други значения на Боровица.

Боровица
Сградата на кметството
Сградата на кметството
Общи данни
Население90 души[1] (15 март 2024 г.)
3,85 души/km²
Землище23,533 km²
Надм. височина257 m
Пощ. код3955
Тел. код0936
МПС кодВН
ЕКАТТЕ05582
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Белоградчик
Боян Минков
(БСП за България; 2023)
Боровица в Общомедия

Боровѝца е село в Северозападна България. То се намира в община Белоградчик, област Видин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името Боровица е получено от т. нар. Боров камък – име на скала, която се извисява над селото. На върха на скалата е имало огромен вековен бор, който е бил унищожен от пожар. Древното селище се е намирало до камъка, за да може населението да се крие в гората при евентуално нападение от турските поробители. След Освобождението то се е преместило постепенно до река Лом и покрай пътя за град Белоградчик. Населението в миналото се е занимавало със земеделие, животновъдство и пчеларство. На няколко километра от селото е имало военен римски лагер – Фалкон, днешното село Фалковец. В покрайнините на Боровица е имало римска вилна зона, покрай която е минавал път, който е свързвал Северозападна България с Адриатика.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Боровица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християни

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Сграда в село Боровица

Единствената останка от старото село е църква, построена през 1866 г., разположена на 2,5 км от селото в посока запад. Стенописите, иконите и дървеният олтар са запазени. Високата камбанария се извисява над живописна долина сред скалите и горите. В района на църквата има сграда, която е била ползвана за училище. В скалната група има останки от килийно училище.

В близост до селото се намират скалата Боров камък и пещера Неприветливата. На около 500 метра от селото се намира водопад Бобока. В двора на бившето училище се строи параклис. В скалите, които образуват една от групите на Белоградчишките скали, има останки от древно-римска крепост.

В покрайнините на селото се намират плодородни лозя, от които се прави най-хубавото вино в този край.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на 1 май.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни ястия за събора са домашно овче кисело мляко, баница и печено агне.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]