Боровица (област Видин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Боровица.
| Боровица | |
 Сградата на кметството | |
  Боровица  Боровица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 94 души[1] (31 декември 2024 г.) 3,99 души/km² |
| Землище | 23,533 km² |
| Надм. височина | 257 m |
| Пощ. код | 3955 |
| Тел. код | 0936 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 05582 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Белоградчик Боян Минков (БСП – ОЛ; 2023) |
| Боровица в Общомедия | |
Боровѝца е село в Северозападна България. То се намира в община Белоградчик, област Видин.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името Боровица е получено от т. нар. Боров камък – име на скала, която се извисява над селото. На върха на скалата е имало огромен вековен бор, който е бил унищожен от пожар. Древното селище се е намирало до камъка, за да може населението да се крие в гората при евентуално нападение от турските поробители. След Освобождението то се е преместило постепенно до река Лом и покрай пътя за град Белоградчик. Населението в миналото се е занимавало със земеделие, животновъдство и пчеларство. На няколко километра от селото е имало военен римски лагер – Фалкон, днешното село Фалковец. В покрайнините на Боровица е имало римска вилна зона, покрай която е минавал път, който е свързвал Северозападна България с Адриатика.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Боровица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 170 | 100,00 |
| Българи | 146 | 85,88 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 19 | 11,17 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 5 | 2,94 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Християни
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
Боровишки манастир „Света Троица“
Единствената останка от старото село е църква, построена през 1866 г., разположена на 2,5 км от селото в посока запад. Стенописите, иконите и дървеният олтар са запазени. Високата камбанария се извисява над живописна долина сред скалите и горите. В района на църквата има сграда, която е била ползвана за училище. В скалната група има останки от килийно училище.
През 2010 година по предложение на Епархийския съвет на Видинска епархия е решено черквата да стане Боровишки манастир „Света Троица“. Започва изграждането на манастирски сгради, а за игумен на манастира е назначен архимандрит Антим. През 2013 година вече е изградена жилищна сграда за монаси и започва строежът на ново манастирско крило със средства от Европейския съюз [4].
През 2023 година започва ремонт на черквата със средства от Европейския съюз, като по този начин е запазена уникалността на храма, известен като Червената църква, защото е построена от червен камък [5].
Природни забележителности
В близост до селото се намират скалата Боров камък и пещера Неприветливата. На около 500 метра от селото се намира водопад Бобока. В двора на бившето училище се строи параклис. В скалите, които образуват една от групите на Белоградчишките скали, има останки от древно-римска крепост.
В покрайнините на селото се намират плодородни лозя, от които се прави най-хубавото вино в този край.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото е на 1 май.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Традиционни ястия за събора са домашно овче кисело мляко, баница и печено агне.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Продължава изграждането на Боровишкия манастир „Света Троица“ // Северозапазена България. 8 юли 2013. Посетен на 18 януари 2026.
- ↑ Три православни храма в област Видин ще се реставрират със средства от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. // Вестник Утро. 22 февруари 2023. Посетен на 18 януари 2026.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Христова, Г. Връщат блясъка на църквата „Света Троица“ в Боровица[неработеща препратка]. 1 април 2011.
- Снимки от село Боровица Архив на оригинала от 2012-03-14 в Wayback Machine.
| ||||||||
