Борущица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борущица
Общи данни
Население54 души[1] (15 март 2024 г.)
1,2 души/km²
Землище44,964 km²
Надм. височина727 m
Пощ. код6187
Тел. код04345
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ05671
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Мъглиж
Душо Гавазов
(ГЕРБ; 2023)
Борущица в Общомедия
ЖП гара Борущица, началото на XX век.
Гарата, началото на XX век.
Поглед над селото от Царска могила(планинска местност)

Борущица е село в Южна България. То се намира в община Мъглиж, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Борущица се намира в планински район – на южния склон на Стара планина, на 50 км северно от областния център Стара Загора и на 40 км североизточно от Казанлък. Надморската височина на жп гарата е 720 метра, но в района варира от 650 до 1200 метра.

През селото преминава жп линията ДъбовоЦарева ливадаГорна Оряховица.

Двете съседни села са Радунци (известно със своя санаториум за туберкулозни болести) и Кръстец. Кръстец се намира на билото на Стара планина и през него минава пешеходният туристически маршрут Ком – Емине.

Горите в района са както широколистни, така и смесени (широколистни и иглолистни). Преобладават бук и габър. Срещат се почти всички билки, характерни за българските планини, както и много горски плодове и гъби.

На 3 км южно от селото се намира пещерата Топлата дупка. На 2 километра западно от селото се намира "Церовитото кладенче" (планинска чешма с чиста, питейна изворна вода).

Планините в района са подходящи за туризъм и разходки, поради факта, че предоставят прекрасни гледки към недокосната природна среда. Планинските пътища са с много разклонения и не са описани, затова е препоръчително марширутът да се планира предварително и да не се отклонявате от него.

История[редактиране | редактиране на кода]

С разположения недалеч от селото Царски връх е свързано интересно историческо предание. Според него именно там през 335 г. пр.н.е. е имало битка между войската на македонския цар Александър III Велики и местен тракийски владетел. Това е станало по време на похода на македонския цар срещу тракийското племе трибали в Мизия.

Предполага се, че Борущица е основано през 1323 година, по времето на цар Михаил Шишман. Към края на XIV век в него са се заселили бежанци от Боруй (Стара Загора), избягали след завладяването на града от турците през 1371 г. Вероятно с това събитие е свързан и произходът на името на селото (от Боруй).

Други предположения за произхода на името са от дървото „бор“, тъй като някога около селото е имало големи борови гори. Днес в Стара планина няма борове, но разкопки от региона и писмени източници показват, че в миналото е имало такива гори.[2]

По времето на османското владичество освен българското име се е ползвало и турско име на селото – Бююк дере.[2]

Обществени институции и дейност на населението[редактиране | редактиране на кода]

През 1942 г. в селото е създадено читалище „Васил Левски“.[3] В селото има и хранителен магазин.

Местното население работи основно в структурите на БДЖ. Отделно хората се препитават с отглеждане на земеделски култури (основно картофи и боб), малко количество овце, произвеждат и сливова ракия.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка пролет на църковния празник „Свети дух“ се организира събор – курбан, на който се събират хората от селото заедно със своите роднини и приятели. Тържеството от тази година се провежда в двора на новопостроения параклис „Св. Андрей“, който е построен с доброволния труд на местни хора и доброволни дарения.

Всяко лято пък се организира "Детска природолюбителска школа", като дейност на читалището в селото.

Други[редактиране | редактиране на кода]

През последните 30 години се развива предимно като вилно селище с почивни станции, принадлежащи на фирми от Стара Загора и Раднево, и къщи за гости.

Има маркирани туристически пътеки към хижа „Българка“, а оттам и към връх Бузлуджа и Шипченския проход. Маршрутът до х. „Българка“ се изминава за около 3 часа, а до гр. Мъглиж – за около 5 часа.[2]

На Борущица е наречена улица в квартал „Красна поляна 1“ в София (Карта).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. а б в Константинова, Цанка. Топонимията на Казанлъшко. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2008. ISBN 978-954-524-629-6. с. 9 – 12.
  3. Детайлна информация за читалище – „Васил Левски – 1942 г.“ // Публичен регистър на народните читалища. Посетен на 9.02.2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]