Борущица
| Борущица | |
|---|---|
  Борущица  Борущица | |
| Общи данни | |
| Население | 60 души[1] (15 септември 2022 г.) 1,34 души/km² |
| Землище | 44,964 km² |
| Надм. височина | 727 m |
| Пощ. код | 6187 |
| Тел. код | 04345 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 5671 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Мъглиж Душо Гавазов (ГЕРБ) |
| Борущица в Общомедия | |
Борущица е село в Южна България. То се намира в община Мъглиж, област Стара Загора.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Борущица се намира в планински район – на южния склон на Стара планина, на 50 км северно от Стара Загора и на 40 км западно от Казанлък. Надморската височина на жп гарата е 720 метра. Хората се препитават с отглеждане на картофи, боб и малко количество овце; произвеждат и сливова ракия.
Местното население работи основно в структурите на БДЖ. През селото минава жп линията Дъбово – Царева ливада – Горна Оряховица.
Двете съседни села са Радунци (известно със своя санаториум за туберкулозни болести) и Кръстец. Кръстец се намира на билото на Стара планина и през него минава пешеходният туристически маршрут Ком – Емине.
Горите в района са както широколистни, така и смесени (широколистни и иглолистни). Преобладават бук и габър. Срещат се почти всички билки, характерни за българските планини, както и много горски плодове и гъби.
На 3 км южно от селото се намира пещерата Топлата дупка.
История[редактиране | редактиране на кода]
С разположения недалеч от селото Царски връх е свързано интересно историческо предание. Според него именно там през 335 г. пр.н.е. е имало битка между войската на македонския цар Александър III Велики и местен тракийски владетел. Това е станало по време на похода на македонския цар срещу тракийското племе трибали в Мизия.
Предполага се, че Борущица е основано през 1323 година, по времето на цар Михаил Шишман. Към края на XIV век в него са се заселили бежанци от Боруй (Стара Загора), избягали след завладяването на града от турците през 1371 г. Вероятно с това събитие е свързан и произходът на името на селото (от Боруй).
Други предположения за произхода на името са от дървото „бор“, тъй като някога около селото е имало големи борови гори. Днес в Стара планина няма борове, но разкопки от региона и писмени източници показват, че в миналото е имало такива гори.[2]
По времето на османското владичество освен българското име се е ползвало и турско име на селото – Бююк дере.[2]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
През 1942 г. в селото е създадено читалище „Васил Левски“.[3]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка пролет на църковния празник „Свети дух“ се организира събор – курбан, на който се събират хората от селото заедно със своите роднини и приятели. Тържеството от тази година се провежда в двора на новопостроения параклис „Св. Андрей“, който е построен с доброволния труд на местни хора и доброволни дарения.
Други[редактиране | редактиране на кода]
През последните 30 години се развива предимно като вилно селище с почивни станции, принадлежащи на фирми от Стара Загора и Раднево, и къщи за гости.
Има маркирани туристически пътеки към хижа „Българка“, а оттам и към връх Бузлуджа и Шипченския проход. Маршрутът до х. „Българка“ се изминава за около 3 часа, а до гр. Мъглиж – за около 5.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ а б в Константинова, Цанка. Топонимията на Казанлъшко. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2008. ISBN 978-954-524-629-6. с. 9 – 12.
- ↑ Детайлна информация за читалище – „Васил Левски – 1942 г.“. // Публичен регистър на народните читалища. Посетен на 9.02.2022.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Радио и телевизия в Борущица Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
- Статия за село Борущица
| ||||||||
