Босна и Херцеговина
-
- За историческите области вижте: Босна и Херцеговина
| Bosna i Hercegovina Босна и Херцеговина |
|||||
|---|---|---|---|---|---|
|
|||||
| Девиз: няма | |||||
| География и население | |||||
| Площ | 51 129 km² (на 124-то място) |
||||
| Столица | Сараево 43°52′N, 18°25′E |
||||
| Най-голям град | Сараево | ||||
| Официален език | Няма по право, босненски, сръбски и хърватски език де факто | ||||
| Население (пребр., 2007) | 3,981,239 (на 121-во място) |
||||
| Управление | |||||
| Председателсващ Съпредседатели |
Бакир Изетбегович1 Желко Комшич2 Небойша Радманович3 |
||||
| министър-председател | Виекослав Беванда | ||||
| История | |||||
| Независимост
-от СФРЮ
|
5 април 1992 | ||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2007) | $ 14,7 млрд (на 106-то място) |
||||
| БВП на човек (ППС) | ~$ 3 712 | ||||
| Валута | Босненска конвертируема марка (BAM) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | CET (UTC+1) | ||||
| Интернет домейн | .ba | ||||
| Телефонен код | 387 | ||||
| (1):Председателсващ тричленното Председателството на Босна и Херцеговина(бошняк) (2):Член на Председателството (хърватин) (3):Член на Председателството (сърбин) | |||||
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватия, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България.[2]
Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на 20 век и според Дейтънското споразумение в момента е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един дистрикт (област), Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Дистрикт Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.
Съдържание
Историческа хронология[редактиране | редактиране на кода]
- През VI-VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена.
- През XII век е образувано Босненското княжество, прераснало в банство (от 1377 г. при Твъртко I е кралство), което впоследствие присъединява и включва и съседната област Херцеговина.
- През 1463 г. територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 година и територията на Херцеговина.
- След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875-1878 година страната е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 г. е анексирана.
- От 1918 г. е в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, а от 1929 г. в Кралство Югославия
- През 1941 г. Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на Независимата хърватска държава. По време на освободителните войни през 1941-1945 г. е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито (Народно-освободителна армия на Югославия) и през ноември 1945 г. е включена в състава на Югославия като федерална република.
- През есента на 1991 г. Босна и Херцеговина обявява излизане от състава на СФРЮ. през май 1992 г. е приета за членка на ООН
- В средата на 1992 г. след остро междуетническо напрежение избухва гражданска война.
- През ноември 1995 г. в Дейтън САЩ са заключителните мирни преговори по урегулиране на босненския конфликт, който е подписан на 14 декември 1995 г. в Париж.
География[редактиране | редактиране на кода]
Босна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров.Има малък излаз на Адриатическо море - само 20 километра.По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик 2387 метра.Около 40% от страната е заета от гори.В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни,захарно цвекло,лен,лозя,памук,тютюн,зеленчуци,плодове и др.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в южните и западните части на страната е субтропичен средиземноморски,с мека влажна зима и сухо горещо лято.В северните,централните и източните райони климатът е умерен,с прохладни лета и студени зими.
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Вероизповедания в БХ | ||||
|---|---|---|---|---|
| религии | процент | |||
| Християнство | 48% | |||
| ислям | 40% | |||
| други и атеисти | 10% | |||
| Етноси в БХ | ||||
|---|---|---|---|---|
| етноси | процент | |||
| бошняци | 48.4% | |||
| сърби | 32.7% | |||
| хървати | 14.6% | |||
| други | 4.3% | |||
След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% са се определили като бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани (народ)), 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето население: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, a 99% от сърбите като православни.
Данните за населението от тогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.
Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 50% християни, от които 31% православни и 15% католици, 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следващи други религии, а етническият състав е 48.4% бошняци, 32.7% сърби, 14.6% хървати и 0,6% други [1]. През 2007 г. населeнието на държавата е 3 981 923
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Държавното устройство на Босна и Херцеговина е урегулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според този мир Босна и Херцеговина е федерален тип държава, която се състои от две административни единици и един окръг със столица Сараево.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина[редактиране | редактиране на кода]
Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) — Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерация Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 година след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо прочистване на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.
Автономна област "Бръчко"[редактиране | редактиране на кода]
От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Окръга Бръчко и децентрализацията на местните органи на властта са пътят към бъдещето на Босна и Херцеговина.
Кантони на Федерация Босна и Херцеговина[редактиране | редактиране на кода]
Третото ниво на административно деление след двете единици и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.
Общини[редактиране | редактиране на кода]
Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. всяка една община има и общинска администрация.
Служебни градове[редактиране | редактиране на кода]
Освен двете общностни единици и Окръг Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири, така наречени, "служебни града". Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Комуникации в Босна и Херцеговина
- Транспорт в Босна и Херцеговина
- Въоръжени сили на Босна и Херцеговина
- Външна политика на Босна и Херцеговина
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Bosnia and Herzegovina online
- Босна и Херцеговина при encyclopedia.bg
- Босна и Херцеговина
- Bosnia News
|
|||||||||||||||||
|
|||||
|
||||||||||
|
||||||||||