Босна и Херцеговина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Босна и Херцеговина
Bosna i Hercegovina / Босна и Херцеговина
      
Национален химн
Intermezzo

Местоположение на Босна и Херцеговина
Местоположение на Босна и Херцеговина
География и население
Площ 51 197 km²
(на 125-о място)
Води (%) 1,4
Климат континентален
средиземноморски
Столица Сараево
Най-голям град Сараево
Официален език
Религия ислям (51%)
християнство (46%)
Демоним бошняк
Население (2019) Понижение 3 301 000[1]
(на 135-о място)
Население (2016) 3 511 372
Гъстота на нас. 68,5 души/km²
Градско нас. 49%
(на 130-о място)
Управление
Форма федерална парламентарна конституционна република
Върх. представител Валентин Инцко
Председателстващ(1) Шефик Джаферович
Организации ООН, СЕ
История
Босненска бановина 1154 г.
Босненско кралство 1377 г.
Завоюване на Босна 1463 г.
Соц. република 25 ноември 1943 г.
Независимост 5 април 1992 г.
Дейтънско мирно
споразумение
14 декември 1995 г.
Икономика
БВП (ППС, 2020) $52,103 млрд.
БВП на човек (ППС) $14 894
БВП (ном., 2020) $21,023 млрд.
БВП на човек (ном.) $6056
ИЧР (2018) Повишение 0,769 (висок)
(на 75-о място)
Джини (2011) 33,8 (среден)
(на 47-о място)
Прод. на живота 77,3 години
(на 49-о място)
Детска смъртност 5,8/1000
(на 22-ро място)
Грамотност 96,7%
(на 59-о място)
Валута Конвертируема марка (BAM)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Лятно време CEST (UTC+2)
Формат на датата дд.мм.гггг
Авт. движение дясно
Код по ISO BA
Интернет домейн .ba
Телефонен код +387
ITU префикс E7A-E7Z
(1): Тричленно ротационно председателство
Босна и Херцеговина в Общомедия

Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватия, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България[2].

Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на 20 век и според Дейтънското споразумение е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един окръг: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.

История[редактиране | редактиране на кода]

География[редактиране | редактиране на кода]

Босна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров. Има малък излаз на Адриатическо море – само 20 km. По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик (2387 m). Около 40% от страната е заета от гори. В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни, захарно цвекло, лен, лозя, памук, тютюн, зеленчуци, плодове и др.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в южните и западните части на страната е субтропичен средиземноморски, с мека влажна зима и сухо горещо лято. В северните, централните и източните райони климатът е умерен, с прохладни лета и студени зими.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етническа карта на Босна и Херцеговина от 1991 г.
Етническа карта на Босна и Херцеговина от 2013 г.

След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% са се определили като бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани), 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето население: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, a 99% от сърбите като православни.

Данните за населението оттогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.

Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 50% християни, от които 31% православни и 15% католици, 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следващи други религии, а етническият състав е 48,4% бошняци, 32,7% сърби, 14,6% хървати и 0,6% други.[3] През 2007 г. населението на държавата е 3 981 923 души.

Вероизповедания в БХ
религии процент
Християнство
  
48%
ислям
  
40%
други и атеисти
  
10%
Етноси в БХ
етноси процент
бошняци
  
48.4%
сърби
  
32.7%
хървати
  
14.6%
други
  
4.3%


Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Държавното устройство на Босна и Херцеговина е урегулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според този мир Босна и Херцеговина е федерален тип държава, която се състои от две административни единици и един окръг със столица Сараево.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на Босна и Херцеговина

Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина[редактиране | редактиране на кода]

Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерация Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 година след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо прочистване на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.

Автономна област „Бръчко“[редактиране | редактиране на кода]

От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Окръга Бръчко и децентрализацията на местните органи на властта са пътят към бъдещето на Босна и Херцеговина.

Кантони на Федерация Босна и Херцеговина[редактиране | редактиране на кода]

Третото ниво на административно деление след двете единици и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.

Общини[редактиране | редактиране на кода]

Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. всяка една община има и общинска администрация.

Служебни градове[редактиране | редактиране на кода]

Освен двете общностни единици и Окръг Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири, така наречени, „служебни града“. Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]