Босфорски мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мост „Босфор“
Boğaziçi Köprüsü / 15 Temmuz Şehitler Köprüsü
Мостът през нощта, 2008 г.
Мостът през нощта, 2008 г.
Основни данни
Предназначение пътен и железопътен мост
Пресича Босфора
Местоположение Flag of Turkey.svg Турция
Технически данни
Обща дължина 1560 m
Ширина 33.40 m
Височина 165 m
Главен отвор 1074 m
История
Построен 1 юни 1973 г.
Стойност ~2,5 млрд. щатски долара
Експлоатация
Дневен трафик 200 000 коли (дневно)
Карта
Marmara Region location map.svg
41.0452° с. ш. 29.0344° и. д.
Местоположение в Турция Мармара
Мост „Босфор“ в Общомедия

Босфорският мост, наричан и Първият мост (на турски: Boğaziçi Köprüsü / Birinci Köprü), е първият висящ мост над протока Босфор, свързващ Ортакьой (европейската) и Бейлербей (азиатската) част на мегаполиса Истанбул. След като група войници поема контрола и частично затваря моста по време на опита за военен преврат на 15 юли 2016 г., премиерът Бинали Йълдъръм обявява на 25 юли 2016 г. решението на кабинета на Турция, мостът официално да бъде преименуван на – Мост на мъчениците от 15 юли (на турски: 15 Temmuz Şehitler Köprüsü), в памет на загиналите при съпротива на опита за преврат.

Това е гравитационно закотвен висящ мост със стоманени кули и наклонени закачалки. Аеродинамичната палуба виси на стоманени въжета. Той е дълъг 1560 м (5118 фута), има ширина на палубата 33,40 м (110 фута). Разстоянието между кулите (главен участък) е 1074 м (3524 фута), а общата височина на кулите е 165 м (541 фута). Разстоянието на моста от морското равнище е 64 м (210 фута).

След завършването си през 1973 г., Босфорският мост е четвъртия по дължина висящ мост в света и най-дългият извън Съединените щати (само мостът Веразано-Нароус, мостът Голдън Гейт и мостът Макинак са по-дълги). Мостът на Босфора остава най-дългият висящ мост в Европа до завършването на моста Хъмбър през 1981 г. и най-дългият висящ мост в Азия до завършването на моста Фатих Султан Мехмет (Втория мост над Босфора) през 1988 г., който пък е надминат от моста Минами Бисан-Сето през 1989 година. В момента Босфорският мост е 33-тия най-дълъг висящ мост в света.

Прецеденти и предложения[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за мост, преминаващ през Босфора, датира от древността. За император Дарий Велики от Ахеменидската империя (522 г. пр. н. е. – 485 г. пр. н. е.), както е записано от гръцкия писател Херодот в неговите „Истории“, Мандрокъл от Самос някога построява понтонен мост през Босфора, свързващ Азия с Европа, позволявайки на Дарий да преследва скитите, както и да разположи армията си на Балканите, за да победи македоните. Леонардо да Винчи предлага висящ мост на султан Баязид II през 1502 или 1503 г. Първият модерен проект за постоянен мост през Босфора е предложен на султан Абдул Хамид II от Bosphorus Railroad Company през 1900 г., който включва железопътна връзка между континентите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мостът е проектиран още през 1950 година. Решението за построяването му се взема през 1967 г. от министър–председателя Аднан Мендерес. За инженерната част е наета британската фирма „Фрийман Фокс и партньори“ през 1968 година. Основите му са положени на 20 февруари 1970 г. и тържествено е открит на 29 октомври 1973 г. – в деня на 50-годишнината от провъзгласяването на Турция за република, присъстват президента Фахри Корутюрк и премиера Наим Талу. При строежа му са взели участие 35 турски инженери и 400 строители. Между двете колони на моста са опънати 10 412 стоманени въжета.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

От април 2007 г. компютъризирана LED осветителна система осветява моста през нощта.

Решението за изграждане на мост през Босфора е взето през 1957 г. от министър-председателя Аднан Мендерес. За строителните инженерни работи е подписан договор с британската фирма Freeman Fox & Partners през 1968 г. Мостът е проектиран от британските строителни инженери Гилбърт Робъртс, Уилям Браун и Майкъл Парсънс, които също проектират моста Хъмбър, Севърн Бридж и Четвърти пътен мост. Строителството започва през февруари 1970 г. и на церемониите присъстват президентът Джевдет Сунай и премиерът Сюлейман Демирел. Мостът е построен от турската фирма Enka Construction & Industry Co. заедно със съизпълнителите Cleveland Bridge & Engineering Company (Англия) и Hochtief AG (Германия).

Мостът е завършен на 30 октомври 1973 г., един ден след 50-ата годишнина от основаването на Република Турция, и открит от президента Фахри Корутюрк и министър-председателя Наим Талу. Цената на моста е 200 милиона щатски долара (1,17 милиарда долара през 2020 г.).

При отварянето на моста много се прави, за да се представи, че той е първият мост между Европа и Азия след понтонния мост на Ксеркс през 480 г. пр.н.е. Този мост обаче минавал през Хелеспонта (Дарданелите), на известно разстояние от Босфора, и е бил вторият мост след споменатия по-горе мост, построен от император Дарий I Велики през Босфора през 513 г. пр.н.е.

Експлоатация и такси[редактиране | редактиране на кода]

Мостът през 1973 г.

Мостът има осем платна. Три стандартни ленти, една аварийна лента и една лента за пешеходци обслужват всяка посока. През делничните дни сутрин по-голямата част от трафика на превозните средства се движи на запад към Европа, така че четири от шестте ленти се движат на запад и само две на изток. Обратно, през делничните вечери четири ленти са предназначени за движение на изток и две ленти за движение на запад.

През първите три години пешеходците могат да минават по моста, достигайки до него с асансьори вътре в кулите от двете страни. Днес пешеходците и търговските превозни средства, като камиони, нямат право да използват моста.

В днешни дни около 180 000 превозни средства преминават дневно в двете посоки, като почти 85 % от тях са автомобили. На 29 декември 1997 г. милиардното превозно средство минава по моста. Напълно натоварен, мостът провисва с около 90 см (35 инча) в средата на участъка.

Това е пътен мост, а в близост до моста от азиатската страна са разположени 13 пункта за таксуване. Такса се заплаща за преминаване от Европа към Азия, но не и за преминаване в обратна посока.

От 1999 г. някои от пунктовете за таксуване (9 – 13), разположени най-вляво, когато шофьорите се приближават до тях, са безпилотни и оборудвани само със система за дистанционно плащане (на английски: OGS), за да не се забавя трафикът. В допълнение към OGS, друга система за плащане на пътни такси със специални безконтактни смарт карти (на турски: KGS) е инсталирана на определени пунктове за таксуване през 2005 г.

От 3 април 2006 г. пунктовете за изминат участък не приемат пари в брой, а само OGS или KGS. OGS устройство или KGS карта могат да бъдат получени на различни станции, преди да се достигне до местата за таксуване на магистрали и мостове. През 2006 г. пътната такса е 3,00 турски лири или около $ 2,00.

От април 2007 г. компютъризирана LED осветителна система с променящи се цветове и шарки, разработена от Philips, осветява моста през нощта.

През 2012 г. KGS е заменена с новата система HGS, която използва технология за радиочестотна идентификация (RFID).

През 2017 г. таксата се увеличава с близо 50 % от 4,75 на 7 лири.

След 21 месеца, в края на 2019 г., таксата се покачва с още 20 % до 10,50 турски лири (в момента около 1,40 долара).

Таксите трябва да се увеличават почти всяка година, за да се поддържа високата инфлация на цените на производителите.

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bosphorus Bridge“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​