Ботнически залив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ботнически залив
— залив —
Залез над Ботническия залив.
Залез над Ботническия залив.
Relief Map of Baltic Sea.png
63° с. ш. 20° и. д.
Местоположение в Балтийско море
Местоположение Балтийско море
Площ 117 000 km2
Дълбочина 60 m (средна)
295 m (максимална)
Ботнически залив в Общомедия
Сателитна снимка на Феноскандия през зимата. Северната част на Ботническия залив е покрита с морски лед.

Ботнически залив (на фински: Pohjanlahti; на шведски: Bottniska viken) е залив в северната част на Балтийско море,[1] разположен между западното крайбрежие на Финландия и източното крайбрежие на Швеция и Оланд.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според най-широко разпространената версия, името на залива най-вероятно произлиза от староскандинавското botn, което означава „залив“.[2]

Геофизическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Заливът е с дължина от 725 km и ширина между 80 и 240 km, средната му дълбочина е около 60 m, а максималната – 295 km. Площта на Ботническия залив е 117 000 km2.

Солеността на водата се изменя от юг на север. В южната част тя е по-висока, което се дължи на Балтийско море, а в северната по-ниска и е почти неразличима на вкус, което благоприятства условията на живот на сладководните риби, които са в изобилие.

Тъй като е почти сладководен, заливът замръзва за около пет месеца всяка година. Ледената покривка на Балтийско море започва и свършва в северната част на Ботническия залив.

Дълбочината е площта на Ботническия залив постоянно намаляват, тъй като земята се повдига, след като е била натисната надолу от континентален лед по времето на последната ледникова епоха. издигането е 80 cm на всеки сто години.[3]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

В геологическо отношение Ботническия залив е древна депресия с тектонски произход. Депресията частично е запълнена със седиментни скали, отложени през докамбрий и палеозой. Докато ледници обхващат района постоянно през последните 2,5 милиона години, ледниковата ерозия има ограничен ефект върху топографията.[4]

Продължаващ следледников отскок се смята, че ще раздели Ботническия залив на южен залив и северно езеро в региона на Кваркен след около 2000 години.[5]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Земята около Ботническия залив е силно залесена. Секат се дървета, които след това се преместват към дъскорезници на брега. Заливът също е важен за транспорта на нефт към бреговите градове и транспорта на руда към стоманолеярните. В Ботническия залив ледоразбивачи помагат на пристанищата през половината година.[6]

Риболовът е слабо развит, като основно се лови селда. Замърсяването на водата е проблем, тъй като водата е затворена от голям водосборен басейн и не е добре свързана със свежите атлантически води. Нивата на живак са завишени, но според финландските власти, рибата е годна за консумация.

Пристанища[редактиране | редактиране на кода]

Основни пристанища са: Умео, Оулу, Пори, Люлео, Сундсвал, Вааса и Йевле.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://www.britannica.com/place/Gulf-of-Bothnia
  2. 58 (Svensk etymologisk ordbok)
  3. About the Bay of Bothnia. // Bottenvikens Skargård.
  4. Lidmar-Bergström, Karna. A long-term perspective on glacial erosion. // Earth Surface Processes and Landforms 22. 1997. с. 297 – 306.
  5. Tikkanen, Matti и др. Late Weichselian and Holocene shore displacement history of the Baltic Sea in Finland. // Fennia 180 (1 – 2). 2002.
  6. Climate change creates new prerequisites for shipping. // SYKE, Aalto University, YTK & Finnish Met. Institute.