Ботун
Вижте пояснителната страница за други значения на Ботун.
Ботун Ботун |
|
---|---|
![]() |
|
Страна |
![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Дебърца |
Географска област | Дебърца |
Надм. височина | 966 m |
Население | 227 души (2002) |
Пощенски код | 6344 |
МПС код | ОН |
Ботун в Общомедия |
Ботун или Ботум (на македонска литературна норма: Ботун) е село в община Дебърца на Северна Македония, разположено в едноименната котловина Дебърца.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Ботун е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Ботун (Botoun) е посочено като село с 35 домакинства с 90 жители българи.[1] Църквата „Света Богородица“ е изградена в 1895 година.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Ботум има 48 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ботум е населявано от 370 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ботун има 400 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война 5 души от Ботун са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1974 година, а в 1991 година е изградена втора църква „Света Богородица“.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 227 жители.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 220 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 3 |
бошняци | 0 |
други | 4 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Свързани с Ботун
Павле Иванов, български революционер, охридски войвода на ВМОРО, сражавал се край Ботун през Илинденско-Преображенското въстание на 29 юли 1903 година начело на четата от Долна Дебърца.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Васил Кънчов. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 254.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 63.
|