Бохайско море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бохайско море
(Бохайван)
Bohaiseamap2.png
Информация
Притоци Хуанхъ, Хайхъ, Ляохъ, Луанхъ
Страни с излаз  Китай
Дължина 490 km
Ширина 300 km
Дълбочина
40 m (максимална)
Площ 78 000 km2
China edcp relief location map.jpg
38.7° с. ш. 119.9° и. д.
Бохайско море
(Бохайван)
в Общомедия

Бохайско море или Бохайски залив[1] (на китайски: 渤海, Бохойван) е северозападната, най-вътрешна част на Жълто море край бреговете на Североизточен и Северен Китай. Площта му е приблизително 78 000 km2, а близостта му до китайската столица Пекин го прави едно от най-натоварените водни пътища в света.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бохайско море се простира от североизток на югозапад на протежение около 490 km и ширина до 300 km. На юг се загражда от Шандунския, а на североизток от Ляодунския полуостров. На изток протока Бохай (Лаотешаншуйдао, на китайски 渤海海峡) с ширина 105 km и дълбочина до 36 m го свързва с откритата част на Жълто море. В протока са разположени групата острови Мяодаоцюндао. Състои се от три обособени залива: Ляодунски залив (на север), Лайджоуван (на юг) и Бохайван (на запад). В него се вливат множедство реки като най-големи са Хуанхъ, Хайхъ, Ляохъ, Луанхъ, Далинхъ и Хунхъ. По бреговете му са разположени китайските провинции Шандун, Хъбей, Тиендзин и Ляонин. Максималната му дълбочина не надминава 40 m. В крайбрежните части замръзва от ноември до март. Приливите са полуденонощни, а височината им достига до 3,4 m. Има няколко важни петролни находища в района на морето, сред които Шенли. Развити са риболова и добива на сол. Главните градове разположени на брега на морето са Тиендзин, Далян, Цинхуандао, Янтай, Уейфан и други.[2]

Китай има план да построи най-дългия подводен тунел в света под Бохайско море, с дължина 122 km. Работата по него е планирана да започне през 2016 г. и да продължи около 10 години. Целта на тунела е да се скъси пътя между градовете Далян и Янтай с над 1200 km.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Софийски университет. Биолого-геолого-географски факултет. Годишник. Наука и изкуство, 1960. с. 229.
  2. ((ru)) «Болшая советская энциклопедия» –Бохайвань, т. 3, стр. 606
  3. China plans the world's longest undersea tunnel