Бохова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бохова
Общи данни
Население 38 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,124 km²
Надм. височина 951 m
Пощ. код 2483
Тел. код 07734
МПС код РК
ЕКАТТЕ 5918
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Станислав Николов
(ГЕРБ)

Бохова е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бохова се намира в планински район. Разположено е на около 5 км от граничния пункт със Сърбия, Стрезимировци. На самата граница над селото се издига историческият връх Яничева чука. В околността му има прохладни букови гори, както и иглолистни гори, залесени през последните десетилетия. Чиста, незасегната от всякакви замърсявания околна среда. Надморската височина на землището е от 850 мнв (местн.Росуля) до 1318 мнв (връх Огорелица, на границата със Сърбия).

История[редактиране | редактиране на кода]

Землището на селището, както и околният регион, покриващ се до голяма степен с бившата Трънска околия (вкл.Босилеградско), през вековете винаги са оставали встрани от големите събития в държавите, в които са били включвани. По времето на Първото и Второто Българско царство по-голямата част от историческото им развитие е свързано с Българската държава. От този период са намирани останки в селата Зелениград, Бусинци, Бохова. Говорът на местното население се запазва архаичен и доскоро е бил много близък до старославянския корен – т.н.знеполски (запазена падежна система – уникална за България, речников състав, включващ редица думи, утвърдени в днешния сръбски език, пълна липса на звуковете „ф“ и „х“ и т.н.). При разпада на Втората българска държава, след битката при Велбъжд, се оформя самостоятелна феодална единица – т.н. Стара Знеполия, просъществувала около 70 години. Този край се характеризира и със своеобразни етнографски елементи: народни носии – литакът, един от най-използваните музикални инструменти е бил окарината. Въпреки откъснатостта от основните центрове на Българската държава и относителната местна автономност, населението винаги се е самоопределяло като българско с прибавката трънчани (знеполци).....

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Край махала Орловъц, по посока на с.Джинчовци и над с.Реяновци, в м.„Бачев дол“, се намира малкият необитаван манастир „Св.Богородица“.

Край селото са намерени в средата на миналия век останки от тракийско селище.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В началото на септември, първата събота от месеца, в селото има събор.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Славчо Трънски – партизанин, държавен и военен деец на БКП.
  • Богдан Веселинов – известен журналист и голям патриот на Трънския край. Навремето той популяризира родното си място в Съветския съюз, организирайки посещения на съветски държавни и културни дейци. По негова идея и с негово участие централната руска телевизия ОРТ засне филм за Трънско.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Историята на селото е издадена в малка книжка.