Бохот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бохот
Общи данни
Население 811 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 46 489 km²
Надм. височина 331 m
Пощ. код 5891
Тел. код 063575
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 5921
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Плевен
Георг Спартански
(независим)
Кметство
   - кмет
Бохот
Цветан Кънев
(ГЕРБ)

Бо̀хот е село в Северна България. То се намира в община Плевен, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бохот се намира на 12 км от областния център Плевен, като може да се стигне или по пътя Радишево-Тученица-Бохот, или да се мине през с. Брестовец. В близост има язовир и гора, а почвите са плодородни. Бохотската гора е известна на плевенчани като парк "Кайлъка", тъй като продължава километри по поречието на река "Тученишка" и граничи с града. Облагородената ѝ част е обособена като огромен парк и е любимо място за разходки. От страната на селото гората предлага условия за лов и гъбарство.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданието, 9 души хайдути от Трояно-Ловешкия "Среброструй" били прогонени в Бохотската гора, която сега е обявена за парк на Плевен. От кое село и град са тези хайдути преданието не може да установи, но Плевен и околните села знаят много добре за подвизите им. Колко години са хайдутствали също не може да се каже, но като им дотегнало, помолили за амнистия от турското правителство и като я получили се отдали на мирен и уседнал живот. Войводата си взел жена от с. Къшин, а момите от това село, като видели тяхната другарка как била накичена на сватбата със златни и сребърни накити, се оженили за останалите хайдути. Като се установили се повдигнал въпросът как да нарекат селото и войводата казал: "Ще замръкнем тази нощ и от природата каквото чуем, така ще назовем селото си." И понеже били близо до Кайлъка, чули, че един бухал издавал звук "Бух-Бу-Бу", зарадвали се и казали: "Така ще кръстим селото си, Бухот."

Малко време е обитавано това място, понеже не е имало къде да бъдат разработени пасища и ниви. Намерили по-подходяща локация на един километър югазападно от днешното село Бохот, в местността "Селище". Не е известно колко време е живяно там (вероятно около 350-370 г.), но се знае, че през 1796 година върлувала чума и уморила почти цялото село. Останали живи 7-8 семейства, които се заселили в днешния Бохот. По онова време на мястото имало гъста и непроходима гора, наричана "Самодивско бранище". Вярвало се, че самодивите са дух и че чумата е дух, следователно няма да ги напада. Това вярване не било оправдано, защото имало още три, макар и по-слаби епидемии – през 1810, 1834 и 1837 година.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се провежда на 3 август.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Тук за първи път се извършва обща анестезия в България. Извършена е през 1878 г. (при обсадата на гр. Плевен) от Пирогов. Използваният анестетик е хлороформ.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]