Бохумил Пара
| Бохумил Пара Bohumil Pára | |
| австро-унгарски дипломат | |
.png) | |
| Роден |
17 октомври 1861 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Бохумил Пара в Общомедия | |
Бохумил (Готлиб) Пара фон Жлунов (на немски: Gottlieb Para Ritter von Zlunov; на чешки: Bohumil Pára ze Žlunova) е австро-унгарски дипломат от чешки произход, работил на Балканите,[1][2] защитавал каузата на македонските българи.[3] Докладите му от Балканите са важен исторически източник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пара е роден на 17 октомври 1861 година[1] в севернобохемското село Чижовка, Австрийската империя, в семейството на Ян Пара, поземлен собственик от Млада Болеслав. След отбиването на вонната си служба[2] учи в Ориенталската академия във Виена от 1881 до 1887 година.[1] Работи като практикант в районния виенски съд в Алзергрунд, а по-късно в Маргаретен, откъдето по-късно е прехвърлен в стопанската и търговска камара в Будапеща и след това в Прага.[2] В 1887 година става консулски агент (консул елев) и първото му чуждестранно назначение е консул в Букурещ през февруари 1890 година.[1][2]
От 1891 до 1898 година е цивилен комисар и политически референт в щабквартирата на австро-унгарските войски, разположени в Новопазарския санджак на Османската империя в Плевля.[4][2] Малко след това в същата 1891 година става вицеконсул.[5][2] През април 1896 година е награден с рицарски кръст на ордена на Франц Йосиф.[2]
В 1898 година е назначен за консул в Скопие и в същото време е награден с Ордена на Желязната корона III клас.[2] В Скопие при появилия се сръбско-български конфликт с разрастването на сръбската пропаганда в Македония е на страната на българите.[3] През 1905 година е направен генерален консул втора степен. От януари 1906 до 1908 година е генерален консул в Солун. През 1908 година по повод юбилея на императора става носител на командирския кръст на ордена на Франц Йосиф. В 1911 – 1913 година е първи драгоман в австро-унгарското посолство в Цариград и е награден с Двойна звезда. През декември 1911 година става генерален консул първа степен. От октомври 1913 до 1915 година е генерален консул на Корфу.[5][2]
На 23 януари 1914 година е направен рицар на Жлунов.[1]
Умира на 24 август 1915 година във Виена.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Agstner (Hg.), Rudolf. 1915/1916: Das etwa andere Lesebuch zum 1. Weltkrieg. Heinrich Wildner: Tagebuch. Vienna, Lit Verlag, 2014. ISBN 9783643506023. с. 242.
- ↑ а б в г д е ж з и Horčička, Václav, Jan Županič. Pára ze Žlunova // Nová šlechta v českých zemích a podunajské monarchii. Посетен на 30 април 2018.
- ↑ а б Стојанчевић, Владимир. Српско-бугарски сукоби у Скопском санџаку почетком XX века – према извештају аустроугарског генералног конзула у Скопљу // Вардарски зборник 2. Српска академија наука и уметности, Београд, 2003. с. 33.
- ↑ Agstner (Hg.), Rudolf. 1915/1916: Das etwa andere Lesebuch zum 1. Weltkrieg. Heinrich Wildner: Tagebuch. Vienna, Lit Verlag, 2014. ISBN 9783643506023. с. 242 - 243.
- ↑ а б Agstner (Hg.), Rudolf. 1915/1916: Das etwa andere Lesebuch zum 1. Weltkrieg. Heinrich Wildner: Tagebuch. Vienna, Lit Verlag, 2014. ISBN 9783643506023. с. 243.
| ? | → | скопски австро-унгарски консул (1898 – 1906) |
→ | Алфред Рапопорт |
| ? | → | солунски австро-унгарски генерален консул (1906 – 1911) |
→ | ? |
