Направо към съдържанието

Бохуслав Новотни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
проф. Бохуслав Новотни
Prof. PhDr. Bohuslav Novotný, DrSc.
чешко-словашки археолог, историк, университетски преподавател
Роден
Полабец (днес част от град Подебради),  Чехословакия
Починал
Националност Чехия
Учил вКарлов университет
Работил вСловашки археологически институт, Университет „Коменски“
Научна дейност
Областархеология, история

Бохуслав Новотни (на чешки Prof. PhDr. Bohuslav Novotný, DrSc.) е чешко-словашки професор по археология, университетски преподавател и изследовател,[1] работил в Прага, Братислава, Търнава и Нитра. Дългогодишен преподавател в Университета „Коменски“ в Братислава. Бил е и заместник-ректор на Търнавския университет в гр. Търнава (Словакия).[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Бохуслав Новотни е роден на 3 октомври 1921 г. в Полабец (днес част от град Подебради, Средна Чехия), в семейството на руски легионер. Най-старият му известен прародител, Вацлав Новотни, е вписан в общинските регистрите като рибар. Този занаят се е предавал в семейството от баща на син в продължение на няколко поколения. Синът на Вацлав, Иржи (1678 – 1748), купува земя в източния край на Подебрадските планини като семейна собственост. Мястото е издигнат нос над един от слепите ръкави на р. Елба, в Скупичи. Там той построява рибарник и къща, която става дом на семейство Новотни в продължение на векове.[3]

Бохуслав Новотни има по-голяма сестра Мария (1920) и по-малък брат Ярослав (1928).[4]

След завършване на средното си образование, есента на 1939 г., започва да учи в Чешкия технически университет. Заради закриването на чешките университети от нацистите на 17 ноември 1939 г. следването му е прекъснато. Продължава образованието си в Търговската академия в Кьолн, която завършва през 1941 г. По време на Втората световна война работи като чиновник. През 1944 г. обаче е принуден да напусне работата си и е назначен в клона на завода Werk I до гр. Печки, където е преместено производството на учебни самолети на Луфтвафе. Там работи като стругар в производството на фюзелажи за учебните самолети Arado Ar-396. Травма на ръката, получена на работното място, води до временната му нетрудоспособност. Участва в Пражкото майско въстание – в края на войната.[5]

През 1945 г. се записва да следва в Карловия университет в Прага, висше образование където завършва само за три години – възможност, предоставена от тогавашната система на обучение. Получава докторска степен в областта на праисторията и славянската археология с ръководители проф. Ян Филип[6] и Ян Айснер, както и по класическа археология при проф. Й. Чадик и Р. Вацкова, във Философския факултет на Карловия университет.

Още като гимназист си сътрудничи с Полабския музей в Подебради и с музея в гр. Колин. След дипломирането си работи четири години като уредник на праисторическата колекция в Музея на град Прага, където е назначен още през 1945 г. Благодарение на неговите усилия археологическата експозиция на музея е възстановена и отворена за посетители през 1947 г. Провежда подробна инвентаризация на наличните артефакти и участва в редица спасителни разкопки, предизвикани от строителни дейности, като: проучването на гроб на благородник от ранноримския период в Бубенч и археологически обект в Унгелт, близо до Тинския храм.

През 1952 г. се жени за словашката археоложка Мария Лацкова (проф. Мария Новотна)[7] и заедно се установяват в Словакия. Имат един син. Между 1952 и 1957 г. работи като изследовател в Археологическия институт към Словашката академия на науките в Нитра, където ръководи отдела за професионална документация.

През 1953 г. Започва да преподава във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава. През 1956 г. се хабилитира, а през 1965 г. е назначен за професор и оглавява археологическото направление към катедрата по обща история. В хода на академичната си кариера обучава над 100 словашки и чуждестранни археолози и има съществен принос за подготовката и на студенти, изучаващи история и други исторически дисциплини. Съществена част от усилията му е насочена към изграждането на археологически колекции и специализираната библиотека към университета, която към 2025 г. наброява над 20 000 книги.[8]

През 1992 г. започва работа в Търнавския университет (Търнава (Словакия)), където от 1994 г. заема поста заместник-ректор. По негова инициатива към катедрата по хуманитарни науки на Факултета по изкуства е създадена специализирана катедра по класическа археология, която съществува като самостоятелна академична структура.[9]

През цялата си научна кариера Новотни се фокусира върху изследване на неолита и енеолита, като основният му принос е свързан с уточняването на периодизацията на тези праисторически епохи на територията на съвременна Словакия. В Археологическия институт организира изследователски център, изследващ долното течение на река Похрони в района на село Шаровце,[10] където между 1953 и 1956 г. лично провежда теренни проучвания. От 1965 г. насочва вниманието си и към районите на Татрите и Спиш, където теренните му проучвания доказват наличието на неолитни селища на височини над 700 метра. Той е и инициатор и активен участник на поредица от международни симпозиуми, посветени на проблемите на енеолита и ранната бронзова епоха в Европа.[11]

Научната му продукция включва над 400 заглавия, сред които приблизително двадесет монографии. Съществено постижение е издадената през 1986 г. Енциклопедия по археология (издателство (Obzor, Братислава)[12] – голям синтетичен труд (1032 стр), отличаващ се със своя увлекателен стил и богат илюстративен материал, който го прави достъпен както за специалисти, така и за широката публика. Сред съавторите на енциклопедията са и българските археолози Хенриета Тодорова и Георги Китов.

Между 1959 и 1968 г. Новотни публикува и Библиография по словашка археология. Дългогодишен редактор на факултетния сборник Musaica на Университета „Коменски“. Автор е и на няколко терминологични речника на чужди езици и е активен член на редица международни научни дружества. За цялостната му дейност Университетът „Коменски“ го удостоява с почетен златен медал.[13]

Проф. Бохуслав Новотни умира на 31 октомври 1996 г. от сърдечен удар в Братислава на 75-годишна възраст.[14][15][16]

Ученици от България

[редактиране | редактиране на кода]

Ваня Радева, Иван Вайсов, Радион Стоев, Иван Фурнаджиев

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Martin Neuman. 100. výročie narodenia prof. Bohuslava Novotného (3. 10. 1921 - 31. 10. 1996)[17]
  • Novotný, Ľ. 2004: Biografia. In: Novotný, Ľ. (ed.): Bohuslav Novotný 1921 – 1996. Biografia, bibliografia, spomienky. Trnava, 5–16.
  • Bohuslav Novotný. Muzeum hlavního města Prahy [online]. Praha, 2021 [cit. 2021-5-18].
  • PODBORSKÝ, Vladimír. Životní jubileum prof. dr. Bohuslava Novotného. In: Sborník prací Filozofické fakulty brněnské univerzity. E, Řada archeologicko-klasická.. Brno: Masarykova univerzita, Filozofická fakulta, 1986, 35(E31), s. 179-180. ISSN 0231-7915.
  • SPURNÝ, Václav. Odešel Bohuslav Novotný. Archeologické rozhledy. 1997, XLIX(1), 180-181. ISSN 0323-1267.
  • Bohuslav Novotný. 1954. Najstaršie roľnícke osady na Slovensku. Bratislava 1954.
  • Bohuslav Novotný. 1955. Hrob velmože z počátku doby římské v Praze-Bubenči. Památky archeologické, 1955
  • Bohuslav Novotný. 1957. Počiatky výtvarného prejavu na Slovensku. Bratislava 1957.[18]
  • Bohuslav Novotný. 1962. Lužianska skupina a počiatky maľovanej keramiky na Slovensku. Bratislava 1962.[19]
  • Novotný, B. Kovalčík, R. M. 1977: Katalóg archeologických pamiatok Spiša 2. Gánovce. Košice 1977.
  • Bohuslav Novotný. 1976. Šarovce. Bratislava 1976
  • Novotný, B. Kovalčík, R. M. 1977. Katalóg archeologických pamiatok Spiša 2. Gánovce. Košice 1977.
  • Bohuslav Novotný, Mária Novotná, Richard M. Kovalčík. 1985. Praveká dedina pod Vysokými Tatrami. Bratislava 1985.[20]
  • Bohuslav Novotný. 1986. Encyklopédia archeológie. Bratislava 1986.[21]
  • Bohuslav Novotný, Mária Novotná, Richard M. Kovacik. 1991. Popradská kotlina v dávnej minulosti. Bratislava 1991.[22]
  • Bohuslav Novotný. 1995. Slovom a mečom. Bratislava 1995.[23]
  • Novotný, Ľ. 2004: Biografia. In: Novotný, Ľ. (ed.): Bohuslav Novotný 1921 – 1996. Biografia, bibliografia, spomienky. Trnava 2004, 5–16.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ SPURNÝ, Václav. Odešel Bohuslav Novotný. Archeologické rozhledy. 1997, XLIX(1), 180-181. ISSN 0323-1267.SPURNÝ, Václav. Odešel Bohuslav Novotný. Archeologické rozhledy. 1997, XLIX(1), 180-181. ISSN 0323-1267.
  2. ↑ Информация от интернет страницата на гимназията „Бохумил Храбал“ в Химбурце, Чехия
  3. ↑ Биографични данни от публикации в интернет
  4. ↑ Биографични данни от публикации в интернет
  5. ↑ Novotný, Ľ. 2004: Biografia. In: Novotný, Ľ. (ed.): Bohuslav Novotný 1921 – 1996. Biografia, bibliografia, spomienky. Trnava, 5–16, 6)
  6. ↑ PODBORSKÝ, Vladimír. Životní jubileum prof. dr. Bohuslava Novotného. In: Sborník prací Filozofické fakulty brněnské univerzity. E, Řada archeologicko-klasická.. Brno: Masarykova univerzita, Filozofická fakulta, 1986, 35(E31), s. 179-180. ISSN 0231-7915.
  7. ↑ проф. Мария Новотна
  8. ↑ PODBORSKÝ, Vladimír. Životní jubileum prof. dr. Bohuslava Novotného. In: Sborník prací Filozofické fakulty brněnské univerzity. E, Řada archeologicko-klasická.. Brno: Masarykova univerzita, Filozofická fakulta, 1986, 35(E31), s. 179-180. ISSN 0231-7915.
  9. ↑ Pôsobenie prof. Márie Novotnej a prof. Bohuslava Novotného v Archeologickom seminári a na Katedre archeológie FF UK v Bratislave - MUSAICA ARCHAEOLOGICA 2/2016, 185-190
  10. ↑ Bohuslav Novotný. 1976. Šarovce. Bratislava 1976
  11. ↑ PODBORSKÝ, Vladimír. Životní jubileum prof. dr. Bohuslava Novotného. In: Sborník prací Filozofické fakulty brněnské univerzity. E, Řada archeologicko-klasická.. Brno: Masarykova univerzita, Filozofická fakulta, 1986, 35(E31), s. 179-180. ISSN 0231-7915.
  12. ↑ Bohuslav Novotný. 1986. Encyklopédia archeológie. Bratislava 1986
  13. ↑ Биографични данни от публикации в интернет
  14. ↑ Martin Neumann, 100. výročie narodenia prof. Bohuslava Novotného (3. 10. 1921 – 31. 10. 1996) - MUSAICA ARCHAEOLOGICA 1-2/2021, 239–253
  15. ↑ Спомени за археолога Бохуслав Новотни
  16. ↑ SPOMIENKA. Prof. PhDr. Bohuslav Novotný, DrSc., spomienka pri stom výročí narodenia - SlovenSká archeológia LXIX – 2, 2021
  17. ↑ Martin Neuman. 100. výročie narodenia prof. Bohuslava Novotného (3. 10. 1921 - 31. 10. 1996)
  18. ↑ Bohuslav Novotný. 1957. Počiatky výtvarného prejavu na Slovensku. Bratislava 1957.
  19. ↑ Bohuslav Novotný. 1962. Lužianska skupina a počiatky maľovanej keramiky na Slovensku. Bratislava 1962.
  20. ↑ Praveká dedina pod Vysokými Tatrami
  21. ↑ Bohuslav Novotný. 1986. Encyklopédia archeológie. Bratislava 1986.
  22. ↑ Bohuslav Novotný, Mária Novotná, Richard M. Kovalčík. 1991. Popradská kotlina v dávnej minulosti. Bratislava 1991.
  23. ↑ Bohuslav Novotný. 1995. Slovom a mečom. Bratislava 1995.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бохуслав_Новотни&oldid=12796790“.