Бояна (квартал на София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бояна (София))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бояна.

Бояна (квартал на София)
— квартал —
Боянската църква
Боянската църква
България
42.6447° с. ш. 23.2661° и. д.
Бояна (квартал на София)
София
42.6447° с. ш. 23.2661° и. д.
Бояна (квартал на София)
Страна Флаг на България България
Област Област София
Община Столична община
Част от София
Бояна (квартал на София) в Общомедия
Изглед от Копитото: част от квартала с резиденция „Бояна“ и НИМ
Националният исторически музей
Бояна, бул. „Ал. Пушкин“

„Бояна“ е квартал на София в район „Витоша“ на Столичната община. Намира се на 7 km южно от центъра на града, над Софийското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Останки от крепост днес се намират над Момина скала. Там вероятно е имало и кула. Развалини от значителни постройки са намерени на югозапад от прочутата Боянска църква, на равнището Царева ливада (старо име: Царево падало).

В Бояна е била извънградската резиденция на севастократор Калоян, част от която е била самата Боянска църква, където са живели аристократи на Втората българска държава.

През 1938 г. е създадена Голямата градска община на София, а към нея е присъединена Бояна, която губи статута си на село едва през 1961 година[1].

В „Бояна“ живеят президентът и вицепрезидентът на България (резиденция Бояна), министър-председателят и председателят на Народното събрание.

По булевард „България“ може да се достигне направо от Бояна до центъра на столицата.

В 1950-1952 г. на километър от „Св. св. Никола и Пантелеймон“, след като тя е обявена за паметник на културата и богослуженията са преустановени, е построена новата „Свети Пантелеймон“. Части от иконостаса на храма са изрязани от дебърски майстори от рода Филипови.[2]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Социални грижи[редактиране | редактиране на кода]

В Бояна се намират:

  • Детско-юношеска психиатрична клиника - водещо за страната специализирано учебно заведение. Приемник и продължител е на най-добрите традиции в психиатричното обгрижване на деца и юноши, получили развитието си от 1950-те години с дейността на проф. Хр. Христозов и проф. М. Ачкова и с европейско признание още през 1987 година с провеждането в България на VIII конгрес на Европейската общност по детско-юношеска психиатрия (ESCAP). Клиниката е профилирано звено към Катедра "Психиатрия" на Медицинския университет в София.
  • Лицензирани дом за стари хора "Света Богородица".
  • Специална детска градина № 112 за деца с множествени разстройства в умственото развитие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Създаване на Софийската агломерация, сайт на Столичната община
  2. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5-6). 1946. с. 263.