Боян Боев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боян Боев
български езотерик
Boyan Boev and Peter Deunov.jpg
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Боян Димитров Боев е български езотерик и езотеричен писател, един от основните последователи на Петър Дънов.[1][2] Извършва огромна работа за съхраняване и разпространение на учението му.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 октомври 1883 година в град Бургас. Баща му, Димитър Боев, е редактор на един от първите бургаски вестници, „Голгота“, преименуван по-късно на „Нова епоха“. Дядо му Бою Димитров е представител на националноосвободителните борби в село Кърхарман (сега Вършило).[2] Майката на Боян Боев е арменка.[4]

Завършва Софийския университет със специалност „Естествени науки“. Преди Балканската война е студент в Мюнхен, Германия. По време на пребиваването му в Германия се среща с Рудолф Щайнер и слуша негови лекции. Владее френски, немски и руски език. Работи като гимназиален учител в Ямбол, Панагюрище, Сливен и Свищов. Един от учениците на Боян Боев, от времето му на учителстване в Панагюрище е Влад Пашов.

През 1924 г. се премества в София и участва активно в стенографиране на беседите на Петър Дънов.[2] Той е почти неотлъчно до него и стенографира и частните му разговори, и словото му при пребиваванията им на Рила, Витоша, в Мърчаево и т.н.[5] Издава няколко книги: „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“ (1937), „Учителя за дишането“ (1942), „Учителя за образованието“ (1943).[3][6] Започва да пише книга за Учителя, като продължава с Методи Константинов, а по съвет на Дънов включват в работата и Борис Николов и Мария Тодорова. Книгата им „Учителят“ излиза през 1947 г. в България, а по-късно успяват да я издадат и във Франция.[7][8]

След смъртта на Петър Дънов (27 декември 1944 г.) е избран в съставения 7-членен Временен Братски съвет, а на свикания всеобщ събор (10 август 1945 г.) се взима решение членовете на временния съвет да бъдат избрани за членове на Постоянния Братски съвет и то пожизнено.[9]

Боян Боев лично дешифрира част от стенограмите си и те са прехвърлени на пишеща машина;[5] други са дешифрирани от Борис Николов.[4] В по-късни години започва издаването им.[10][11]

Умира на 21 юли 1963 г.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството (1937)
  • Учителя за дишането (1942)
  • Учителя за образованието (1943)
  • Учителят (в съавт. с Методи Константинов, Борис Николов и Мария Тодорова). София, 1947; Париж, 1958.
  • Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера (в съавт. с Методи Константинов). 1948.
  • Свещеният огън (1995)
  • Акордиране на човешката душа (архив на Боян Боев). Том 1 – 3. София, Бяло братство, 1999 – 2001 (Т. 1, 1999, ISBN 954-744-001-2; Т. 2, 2000, ISBN 954-744-003-9; Т. 3, 2001, ISBN 954-744-004-7. Преиздания от Хеликон (2013), Сиела (2014), Бяло братство (2018).
  • Разговори на Ел Шадай (2000)
  • Доброто разположение (2002)
  • Из нашия живот: Разговори с Учителя, публикувани в списание „Житно зърно“ (2010)
  • Изворът на Доброто
  • Кой спаси българските евреи

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боян Боев - биография. // friendsoftherainbow.net.
  2. а б в Боян Димитров Боев. // Сиела. Посетен на 11 декември 2020 г.
  3. а б ДА Архиви. Фонд 1911K. Боев, Боян Димитров (1883–1963) 1945–1958, 1 опис, 99 а.е.. // archives.government.bg.
  4. а б Николов, Борис. Боян Боев. // Изгревът на Бялото братство, Том 3.
  5. а б Николов, Борис. Стенографите на Учителя. // Изгревът на Бялото братство, Том 2.
  6. Каталог COBISS. // plus.bg.cobiss.net.
  7. Николов, Борис. Как се издаде книгата „Учителят“ на френски език в Париж. // Изгревът на Бялото братство, Том 3.
  8. Николов, Борис. Книгата „Учителят“. // Изгревът на Бялото братство, Том 3.
  9. Лефтеров, Живко. Религиозната политика на Българската комунистическа партия и Бялото братство (1944–1953 г.) с. 140–141. // ebox.nbu.bg.
  10. Боян Боев - книги. // store.bg.
  11. Книги на Боян Боев. // petardanov.com.