Боян Велинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боян Велинов
български политик
Роден: 24 декември 1921 г.
Починал: 1998 г. (76 г.)
?

Боян Велинов Захариев е български офицер, генерал-лейтенант от Държавна сигурност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 декември 1921 г. в софийското село Братушково. Учи във втори прогимназиален клас, но напуска поради липса на средства. Става чирак на обущар в Сливница, където живее семейството му по това време. От 1938 г. е член на РМС. Отбива редовна военна служба от 15 септември 1941 г. в двадесет и пети пехотен драгомански полк. Включва се в бойна група, но през юни 1942 г. след провал в полка е арестуван. Освободен поради липса на доказателства. В края на 1942 г. е изпратен да дослужва в 56-ти пехотен велешки полк. Първоначално е в картечна рота, а после в минохвъргачна, бронеизтребителна и най-много време в домакинската рота. През август 1944 г. е пуснат в отпуска, но вече не се завръща в полка поради идването на 9 септември. Участва в установяването на властта на ОФ в Сливница. Става член на БКП. Отначало е отговорник за резервната милиция. Постъпва като милиционер в Софийското околийско управление, където остава до 1945 г. От септември 1946 г. е влиза в системата на Държавна сигурност. От 1 януари 1951 г. е старши разузнавач към Първи отдел за борба с контрареволюцията. През март 1951 г. изкарва 6 месечен курс в школата на МВР „Георги Димитров“.

През 1952 г. е инспектор в отделение „Централен терор“. От 1954 до 1955 г. учи във Висшата партийна школа при ЦК на БКП. Между 1956 и 1958 г. учи две години в школата на МВР „Георги Димитров“. От 21 октомври 1961 г. е началник на 01 отделение (контрареволюционни елементи в страната) на Трети отдел (Икономически) и нещатен сътрудник на Партийната школа на МВР. От 1963 до 1964 г. е на 6 месечен курс в школата на КГБ в СССР. От 1 юни 1965 г. е заместник-началник на новосъздадения 13 отдел „Далечен изток“. През 1965 г. работи по разработката „Дураци“, в която се разследва групата на Иван Тодоров-Горуня, която обмисля опит за преврат.[1] От 1966 г. е началник на 13 отдел. Към 1984 г. е заместник-началник на VI-то управление на Държавна сигурност. Пътува с националния отбор по футбол за Световното първенство по футбол в Мексико 1986 г., за оперативно обезпечаване на групата и да следи за подривна дейност. Прикритието му е на заместник-ръководител на групата. От 8 септември 1988 г. е първи заместник-началник на VI-то управление на ДС. На 31 декември 1989 г. е уволнен поради пенсиониране. Три пъти е награждаван с орден „Народна република България“ – III степен, последния път за участие във Възродителния процес.[2] Умира през 1998 г.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За боева заслуга“ (1953),
  • орден „Червено знаме“ (1957),
  • орден „9 септември 1944“ II степен с мечове (1966)
  • орден „9 септември 1944“ I степен с мечове (1969, 1978)
  • орден „Народна република България“ III степен (1970, 1971, 1986)
  • орден „Народна република България“ II степен (1974)
  • орден „Народна свобода 1941 – 1944“ II степен (1973)
  • орден „Георги Димитров“ (1981)

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант от ДС – ?
  • старши лейтенант от ДС – 10 юли 1951
  • капитан от ДС – 25 август 1954
  • майор от ДС – 23 август 1958
  • подполковник от ДС – 16 август 1962
  • полковник от ДС – 3 септември 1965 (предсрочно)
  • генерал-майор от ДС – 5 септември 1980
  • генерал-лейтенант от ДС – ?

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 287
  2. Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223.
  3. Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 296

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 276 – 296.