Боян Медникаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Боян Медникаров
български флотилен адмирал

Роден
8 октомври 1961 г. (62 г.)

Националност България
Учил въвВисше военноморско училище, Варна

Боян Кирилов Медникаров е български офицер, флотилен адмирал (бригаден генерал), професор, доктор на военните науки и началник на Висшето военноморско училище „Н. Вапцаров“ (ВВМУ) в гр. Варна, България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 октомври 1961 г. във Варна в семейството на капитан I ранг доц. Кирил Медникаров. Завършва Втора математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ в гр. Варна през 1979 г. със златен медал. Завършва Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ (ВВМУ) във Варна през 1984 г. като магистър по специалността „Корабоводител за ВМС“ и като първенец на випуска. Започва службата си в Бригада леки сили в Созопол като командир на бойна част на ракетен катер. Впоследствие преминава през длъжностите помощник-командир и командир на кораб, командир на тактическа група кораби, началник на щаба на дивизион кораби. През 1992 г. завършва Военноморската академия „Адмирал Кузнецов“ в Санкт Петербург със златен медал. От 1994 до 1995 г. е старши помощник-началник по ударните сили на Оперативния отдел в Щаба на Военноморските сили (ВМС) на България във Варна.[1] Между 1995 и 2000 г. е заместник-началник на катедра „Оперативно-тактическа“ на Центъра за следдипломна квалификация (ЦСДК) и директор на департамент „Командно-щабен“ на ВВМУ. През 1999 г. получава ОНС „доктор“, а от 2000 г. е доцент по организация и управление на въоръжените сили. През 2001 г. е началник на катедра „Военноморски сили“ във Военната академия „Георги Стойков Раковски“ в София.

През 2006 г. завършва магистратура „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ във Военната академия като първенец на випуска. През 2008 г. става доктор на науките (д.в.н.), а от 2009 г. е професор (проф. д.в.н.) по научната специалност „Военнополитически аспекти на сигурността“.[2]

В периода 2001 – 2011 г. е заместник-началник по учебната и научната част, а от 27 май 2011 г. е началник на Висшето военноморско училище във Варна.[3] С указ № 68 от 22 март 2016 г. е преназначен на длъжността началник и удостоен с висше офицерско звание комодор, считано от 1 април 2016 г.[4]

Във връзка с преименуването на званието комодор във флотилен адмирал, с указ от 9 януари 2017 г. е удостоен с висше офицерско звание флотилен адмирал.[5]

От 2005 до 2008 г. е член на Специализирания научен съвет по военните науки, а през 2008 – 2009 г. е негов заместник-председател. В периода 2009 – 2011 г. е член на Президиума на Висшата атестационна комисия.

Бил е председател на Съюз на учените, Варна[6] от 2009 до 2017 г., а през 2009 – 2012 г. – член на Управителния съвет на Съюза на учените в България.

От 2011 до 2017 г. е член на Изпълнителния борд на Международната асоциация на морските университети (IAMU), а от 2012 г. до 2022 г. е вицепрезидент на Асоциацията на морските образователни институции в Черноморския регион (BSAMI).·

Участва в 31-вата и 32-рата Българска антарктическа експедиция. В началото на 2023 г. под неговия флаг за първи път в българската военноморска история военнният научно-изследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“ преминава през Пролива на Дрейк, плава в Южния океан и достига до остров Ливингстън. На негово име е именуван Медникаров връх (Mednikarov Peak) с координати 69°04'22.0" ю.ш. 70°45'42.6" з.д. – покрит с лед връх с височина 3007 м от западната страна на планината Руан в северната част на о. Александър, Антарктида[7].

Награждаван е с Поименно лично оръжие карабина от министъра на отбраната и от началника на отбраната; кортик на ВМС; кортик на офицер от медицинската служба; копие на сабята на Г. С. Раковски; награден знак „За вярна служба под знамената“ – I степен; награден знак „За вярна служба под знамената“ – II степен; почетен знак на Министерството на отбраната „Свети Георги“ – I степен; почетен знак на Министерството на отбраната „Свети Георги“ – II степен; награден знак „За отлична служба“ – I степен; възпоменателен медал „Васил Левски - 150 години безсмъртие“; орден „Свети апостол Андрей Първозвани“ на Варненска и Великопреславска епархия.

Носител е на наградата „Варна“ за наука за 2008 г. в областта на обществените науки. Бил е ръководител, заместник-ръководител и участник в научни колективи, носители на награда „ВАРНА“ в областта на техническите и обществените науки през 2009, 2012, 2013, 2014, 2015, 2017, 2022 и 2023 г.

Творческият колектив под ръководството на флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров получава през 2023 г. колективна награда за успешното изпълнение на проекта „Научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ – научна платформа за изследване на световния океан“.[8]

Носител е на наградата на Българската морска камера „Свети Никола“ за 2014 г. и 2023 г. за личен принос в развитието на морската наука и образование.

Удостоен с почетен знак „За заслуги към Варна“ – златен през 2016 г. за цялостен принос за развитието на морското образование и наука. Носител е на наградата на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване Black Sea Medal Awards за 2016 г. за дългогодишна работа в областта на опазване и подобряване на околната среда на Черно море. Носител на Почетния знак на Полската военноморска академия, гр. Гдиня. Награден е с почетна статуетка от Съюза на учените, Варна.

На 15.08.2021 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна“ за изключителен принос и заслуги за развитието на българското военноморско и морско образование.

Ръководител на научен колектив, спечелил наградата „Питагор“ през 2021 г. в категорията „Научен колектив с успешна експлоатация и трансфер на научни резултати в полза на индустрията и/или обществото“

Почетен професор на Военноморската академия „Мирча чел Батран, Констанца, Румъния.

На 18 септември 2017 г. получава почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Висшето транспортно училище Тодор Каблешков. На 2 декември 2023 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна.

Бил е научен ръководител на осем успешно защитили докторанти. Автор е на повече от 245 научни публикации, от които пет монографии, 84 студии и статии и 132 научни доклада, участвал е в написването на 18 учебника и учебни пособия.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Лейтенант (1984)
  • Старши лейтенат (1987)
  • Капитан лейтенат (1991)
  • Капитан III ранг (1996)
  • Капитан II ранг (2000)
  • Капитан I ранг (2003)
  • Комодор (1 април 2016), от 9 януари 2017 г. преименуван на флотилен адмирал

Източници[редактиране | редактиране на кода]