Боян Николаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боян Николаев
български езиковед и преводач
Роден
Починал
22 юли 2013 г. (63 г.)
Научна дейност
Област Лингвистика
Учил при проф. Любомир Андрейчин
Работил в Институт за български език към БАН
Софийски университет
Югозападен университет

Боян Николаев Попов български преводач и езиковед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на поетесата Леда Милева и преводача Николай Попов[1]. Внук е на големия поет Гео Милев. Следвал е българска и английска филология. Защитава докторска дисертация (к.ф.н.) под ръководството на проф. Любомир Андрейчин.

Работил е в Института за български език към БАН, Софийския университет „Климент Охридски“ (включително и във филиала в Благоевград, развит впоследствие като Югозападен университет „Неофит Рилски“). Чел е курсове по морфология на българския език и по съвременен български език[2].

Боян Николаев е езиковед, специалист по морфология, стилистика, лексикология, история на книжовния език, старобългарски език.

Превел е над петдесет книги от английски на български език, сред авторите на които са имена като Ърнест Хемингуей, Греъм Грийн, Стивън Кинг, Дийн Кунц, Клифърд Саймък, Рандъл Бейкър.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Информацията в таблицата подлежи на допълване.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • (съвместен превод с Леда Милева) Даниел Стийл. Вината на Рафаела. София, 1992.
  • Клифърд Саймък. Куклата на съдбата. София, 1993.
  • Стивън Кинг. Проклятието. „Плеяда“, 1997.
  • Дийн Кунц. Гръмотевичният дом. София, 1997.
  • Дийн Кунц. Тик-так. „Плеяда“, 1998.
  • Кърт Вонегът. Механично пиано. „Ера“, 2009.
  • Майкъл Джордан. Митове от цял свят. „Плеяда“, 2011.

Лингвистични трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Българските числителни. София (първо издание: 1987; второ издание: 2001).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]