Боян Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Боян Петров.

Боян Петров
Български зоолог и алпинист
По време на представяне на книгата му „Първите седем“, 6 февруари 2017 г.
По време на представяне на книгата му „Първите седем“, 6 февруари 2017 г.

Роден
Научна дейност
Област Зоология
Образование Софийски университет
Работил в Национален природонаучен музей
Публикации официален сайт
Боян Петров в Общомедия

Боян Петров е български зоолог, еколог, спелеолог и алпинист, работещ в Националния природонаучен музей при БАН в София.[1] Към 2017 г. той е българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 г. в София в семейство на работещ в куклен театър баща и майка художник. Израства и живее в столичния квартал Княжево, в полите на Витоша. Увлича се от планината и дивата природа от дете.[3] Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1997 г. като магистър със специалност зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София, понастоящем в Отдел Безгръбначни животни. Областите на научните му изследвания са прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна, както и фауна на високите планини по света. Бил е координатор на Центъра за изследване и защита на прилепите към Национален природонаучен музей. Автор е на десетки експертни оценки, становища, инструкции, рецензии, отчети, научни и научно-популярни публикации и пътеписи. Работи като оценител на проекти в областта на биологичното разнообразие, управление и проучване на защитени територии и консултант на държавни институции, неправителствени организации, популярни списания и онлайн издания.[4] Активно участва в кампании в подкрепа на опазването на защитените територии и биологичното разнообразие в България.[5][6]

Семеен, има две деца, Тея и Явор.[7]

На два пъти боледува от рак и успява да се излекува.[8] От 2000 г. има инсулинозависим диабет тип 1.[9] През 2008 г. при катерене в Алпите пада и чупи крак.[10] На слизане от връх Гашербрум II през 2009 г. пропада в ледникова цепнатина, от която бива изваден от група испански алпинисти.[11] През 2013 г. претърпява катастрофа с мотор и получава ново счупване на крак.[12] Въпреки това на следващата година прави рекордни изкачвания на Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2 с пирони във възстановяващия се крайник.[13] След слизането от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична криза, губи съзнание и успява да се възстанови с помощта на полски алпинисти.[14][15] Подобна криза преодолява и при успешното изкачване на Нанга Парбат през 2016 г., където предварително инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му помагат бързо да се върне към нормално състояние.[16]

На 23 август 2016 г. по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „Струма“ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна травма с хематом и бива хоспитализиран във Военномедицинска академия в София в тежко състояние с опасност за живота.[17][18] В началото на ноември 2016 г. прави първия си лек преход след катастрофата, а в началото на декември подновява тренировъчните си изкачвания от Княжево до Копитото във Витоша.[19][20]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Боян Петров работи в областта на разпространението, биологията и екологията на прилепите, херпетологията – разпространение и биология на земноводните и влечугите. Изучава пещерите и пещерната фауна на България, Балканския полуостров и Китай, фауната на високите планини по света, таксономия и зоогеография на псевдоскорпионите.

Спелеология и алпинизъм[редактиране | редактиране на кода]

Във времето от 1990 до 2016 г. с научна и спортна цел прониква в над 450 пещери и пропасти в България, различни балкански страни, Китай. Участва в изследователски и спортни алпийски експедиции от 1990 г. До 2016 г. катери в планински масиви в България и на Балканите, в Казахстан, Франция, Испания, Италия, Пакистан, Непал, Киргизия, Таджикистан, Аржентина, САЩ, Русия, Кения, Уганда, Танзания и Китай.[21] Осъществява височинните си изкачвания без помощта на допълнителен кислород.

През 2009 г. заедно с Николай Петков, Дойчин Боянов и Николай Вълков участва в първото българско изкачване на връх Гашербрум I (8080 m).[22] Той е и първият успешно изкатерен от него осемхилядник, предшестван от несполучливи опити на Броуд Пик през 2001 и К2 през 2005 г. Веднага след него Боян Петров прави и опит за самостоятелно изкачване на намиращия се в съседство връх Гашербрум II (8035 m), но се отказва на няколко десетки метра от най-високата му точка.[23]

На 20 май 2014 г. става първият българин, изкачил третия по височина връх в света Кангчендзьонга (8586 m), както и първият диабетик, изкачил се на такава височина и без кислород.[24] На 23 юли същата година се изкачва на Броуд Пик (8047 m).[25] На 31 юли 2014 г. става първият българин, изкачил втория по височина връх в света К2 (8611 m), което го прави и 35-тият човек, изкачил три осемхилядника за по-малко от 100 дни.[26] Двойното му изкачване, на Броуд Пик и К2 за 8 дни, е и световен рекорд.[25] За тези впечатляващи успехи българският алпинист е поздравен с видеообръщение от легендата в световния алпинизъм Райнхолд Меснер.[25] Документалният му филм за изкачванията на трите върха „3 x 8000“ се излъчва в две части на 7 и 14 декември 2014 г. по БНТ 1 и БНТ HD.[27][28] На 30 септември 2015 г. става и първият българин, изкачил връх Манаслу (8163 m), който до този момент е последният все още неизкачен от българи осемхилядник.[29]

На 9 март 2016 г. обявява своя нов проект „Българин на 14х8000“, с който си поставя целта да стъпи на всички 14 осемхилядници.[30] Към този момент той има успешни изкачвания на 5 от тях.

С достигането на Дхаулагири на 29 септември 2017 г. Боян Петров става българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10. На 4 от тях, Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу, осъществява първо българско изкачване.

Изкачвания на върхове над 5000 метра[редактиране | редактиране на кода]

От 2000 г. е изкачил 19 върха над 5000 метра.[31][32]

Година и дата Връх Височина Планина Държава Бележки
2000-08-30 Арарат 5137 m Арменско плато Флаг на Турция Турция
2001-08-15 Демавенд 5671 m Алборз Флаг на Иран Иран
2001 Броуд пик 8047 m Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан По класическия маршрут; до 7300 m
2003-08-01 Ленин 7134 m Памир Флаг на Киргизстан Киргизстан
2004-01-19 Аконкагуа 6962 m Анди Флаг на Аржентина Аржентина
2004-07-02 Денали 6195 m Кордилери Флаг на САЩ САЩ
2004-08-31 Елбрус 5642 m Кавказ Флаг на Русия Русия
2005 К2 8611 m Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан По реброто Абруци; до 8200 m
2007-08-06 Хан Тенгри 6995 m Тяншан Флаг на Казахстан Казахстан
2009-02-13 Ухуру 5895 m Килиманджаро Флаг на Танзания Танзания
2009-02-23 Маргарита 5109 m Стенли Флаг на Уганда Уганда
2009 Батиан 5199 m Кения Флаг на Кения Кения До 5100 m
2009-07-26 Гашербрум I 8080 m Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан По класическия маршрут; първо българско изкачване
2009 Гашербрум II 8035 m Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан По класическия маршрут; до 8030 m
2010-08-01 Корженевская 7105 m Памир Флаг на Таджикистан Таджикистан
2010-08-11 Исмаил Сомони 7495 m Памир Флаг на Таджикистан Таджикистан
2014-05-20 Кангчендзьонга[33] 8586 m Хималаи Флаг на Непал Непал По класическия маршрут; първо българско изкачване
2014-07-23 Броуд пик[34] 8047 m Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан По класическия маршрут
2014-07-31 К2[35][36] 8611 m Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан По реброто Абруци; първо българско изкачване
2015-09-30 Манаслу[37] 8163 m Хималаи Флаг на Непал Непал По класическия маршрут; първо българско изкачване
2016-04-30 Анапурна I[38] 8091 m Хималаи Флаг на Непал Непал По класическия маршрут
2016-05-23 Макалу[39] 8485 m Хималаи Флаг на Непал Непал По класическия маршрут
2016-07-25 Нанга Парбат[40] 8126 m Хималаи Флаг на Пакистан Пакистан По маршрута на Кинсхофер по Диамирския склон
2017-07-23 Гашербрум II[41] 8035 m Каракорум Флаг на Пакистан Пакистан По класическия маршрут
2017-09-29 Дхаулагири[42] 8167 m Хималаи Флаг на Непал Непал По класическия маршрут

  Изкачени върхове с височина над 8000 метра.

Неизкачени върхове с височина над 8000 метра
Връх Височина Планина Държава Бележки
Еверест 8848 m Хималаи Флаг на Непал Непал, Флаг на Китай Китай най-висок осемхилядник
Лхотце 8516 m Хималаи Флаг на Непал Непал, Флаг на Китай Китай
Чо Ою 8188 m Хималаи Флаг на Непал Непал, Флаг на Китай Китай
Шиша Пангма 8027 m Хималаи Флаг на Китай Китай най-нисък осемхилядник

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Боян Петров на сайта на Националния природонаучен музей при БАН. Посетен на 29.08.2016 г.
  2. „Боян Петров изкачи връх Даулагири“, „Дневник“, поредица „Към върха с Боян Петров “, 30.09.2017. Посетен на 30.09.2017 г.
  3. „Изключителният Боян Петров – герой на поредицата VIB“, филм-портрет на телевизия „Bulgaria ON AIR“, 23.08.2016. Посетен на 04.09.2016.
  4. Биография на Боян Петров на сайта на Националния природонаучен музей при БАН. Посетен на 29.08.2016 г.
  5. „Декари изсечена гора на Витоша или просто няколко смачкани фиданки? Спор в студиото на bTV между алпиниста Боян Петров и издателя Петьо Блъсков“, bTV, „Тази сутрин“, 13.11.2015. Посетен на 29.08.2016 г.
  6. „Боян Петров от Анапурна с призив да пазим Пирин“, bTV, 11.05.2016. Посетен на 29.08.2016 г.
  7. „Боян Петров: Качих К-2 с пикел назаем и велокаска“ вестник Марица, 19.08.2014. Посетен на 29.08.2016 г.
  8. Гергана Лабова, „Боян Петров: жив си, когато не се отказваш“, www.gnezdoto.net, 2015. Посетен на 23.08.2016.
  9. „Боян Петров: Диабетът ме мотивира двойно“, www.politika.bg, 19.06.2009. Посетен на 29.08.2016 г.
  10. Мара Калчева, „Боян Петров: Диабетик съм, но катеря осемхилядници!“, www.blitz.bg, 28.05.2013. Посетен на 23.08.2016.
  11. Бойко Оков, "Покорителят на Гашербрум -1 и Гашербрум – 2 Боян Петров: Бях сам, спикел и щека на 30 метра от върха", www.verticalworld.net, 28.08.2009. Посетен на 23.08.2016.
  12. Мара Калчева, „Боян Петров: Диабетик съм, но катеря осемхилядници!“, www.blitz.bg, 28.05.2013. Посетен на 23.08.2016.
  13. Бойко Оков, „Властелинът на осемхилядниците покорил К2 с 12 пирона в крака“, www.blitz.bg, 17.08.2014. Посетен на 23.08.2016.
  14. Michał Bugno, „Dziękują Polakom za uratowanie człowieka na Broad Peak. „To bohaterstwo!“, sport.wp.pl, 12.09.2014. Посетен на 23.08.2016.
  15. Стефан Чолаков, „Боян Петров: Под К-2 имах криза заради кръвната захар“, „24 часа“, 14.08.2014. Посетен на 23.08.2016.
  16. „Боян Петров за пътя към върха. Алпинистът бе гост в предаването „Тази сутрин“ по bTV“, 03.08.2016. Посетен на 23.08.2016.
  17. „Алпинистът Боян Петров е с опасност за живота след катастрофа“, Българска национална телевизия, Новини, 23.08.2016. Посетен на 23.08.2016.
  18. „Боян Петров е в тежко състояние и с опасност за живота“, www.actualno.com, 23.08.2016. Посетен на 23.08.2016.
  19. „70 дни след катастрофата Боян Петров пак в планината“, „24 часа“, 02.11.2016. Посетен на 16.12.2016.
  20. „Боян Петров отново в планината“, БНТ, 03.12.2016. Посетен на 16.12.2016.
  21. Биография на Боян Петров на сайта на Националния природонаучен музей при БАН. Посетен на 29.08.2016 г.
  22. Доц. Сандю Бешев, „Българи, изкачили върхове над 8000 метра“, www.360mag.bg, 12.02.2015. Посетен на 29.08.2016.
  23. Николай Петков, „Гашербрум 2 – на крачка от върха“, www.climbingguidebg.com, 07.09.2009. Посетен на 29.08.2016.
  24. „Тайнствен глас водил Боян Петров към върха“, „Монитор“.
  25. а б в Миглена Иванова, „Боян Петров: Най-успешното лято за българския алпинизъм“, БНР, 14.08.2014. Посетен на 29.08.2016.
  26. Калоян Константинов, „Боян Петров: Най-добрият алпинист е живият алпинист“, „OFFNews“, 03.12.2014. Посетен на 29.08.2016.
  27. „БНТ излъчва филм за алпиниста Боян Петров“, www.cross.bg, 05.12.2014. Посетен на 29.08.2016.
  28. „БНТ излъчва втора част на филма „3x8000“, БНТ, 12.12.2014. Посетен на 29.08.2016.
  29. „Алпинистът Боян Петров изкачи връх Манаслу“, БНТ, 30.09.2015. Посетен на 29.08.2016.
  30. „Боян Петров ще атакува смъртоносния Анапурна и Макалу“, „Дневник“, 09.03.2016. Посетен на 04.05.2016 г.
  31. Биография на Боян Петров на сайта на Националния природонаучен музей при БАН. Посетен на 31.07.2016 г.
  32. Официален сайт на Боян Петров, раздел „Върхове“. Посетен на 09.04.2018 г.
  33. „Боян Петров за „Дневник“: Вътрешен глас ме поведе към върха“, „Дневник“, 22.05.2014. Посетен на 31.07.2016 г.
  34. „Най-сетне български – автентичният разказ на Боян Петров за изкачването на Броуд Пик“, „Дневник“, 25.07.2014. Посетен на 31.07.2016 г.
  35. „Боян Петров: Едва не останах заринат под снега в нощта на слизането от К2“, „Дневник“, 02.08.2014. Посетен на 31.07.2016 г.
  36. „Боян Петров: Тук в ниското се чувствам добре, а и съм по-полезен“, „Дневник“, 14.08.2014. Посетен на 31.07.2016 г.
  37. „Дневникът на Боян Петров: Дните на атаката на Манаслу“, „Дневник“, 05.10.2015. Посетен на 31.07.2016 г.
  38. „Дневникът на Боян Петров: Върхът е връх, когато стъпиш на върха“, „Дневник“, 02.05.2016. Посетен на 04.05.2016 г.
  39. „Разказ от първо лице: Как Боян Петров изкачи връх Макалу“, „Дневник“, 26.05.2016. Посетен на 26.05.2016 г.
  40. „Дневникът на Боян Петров: Как успяхме да изкачим Нанга Парбат“, „Дневник“, 31.07.2016. Посетен на 31.07.2016 г.
  41. „Дневникът на Боян Петров: Този път изкачих Гашербрум II до най-високата му снежинка“, „Дневник“, поредица „Към върха с Боян Петров “, 28.07.2017. Посетен на 28.07.2017 г.
  42. „Дневникът на Боян Петров: как изкачих Даулагири“, „Дневник“, поредица „Към върха с Боян Петров “, 05.10.2017. Посетен на 05.10.2017 г.