Боян Райнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боян Райнов
български и френски скулптор
Роден
Починал
11 април 2005 г. (84 г.)

Националност България • Франция
Учил в Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в София
Направление скулптура
Известни творби „Семейството“
Награди Първа награда, Международна изложба на скулптурата, Монте Карло, (1963 г.)
Семейство
Баща Николай Райнов
Братя/сестри Богомил Райнов
Съпруга Стела Добрева
Деца Диана-Мария Райнова

Боян Николаев Райнов е български скулптор и художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 февруари 1921 г. в София. Син е на писателя, философа и художника, академик Николай Райнов, и е брат на писателя Богомил Райнов. Завършва Художествената академия в София със специалност Стенопис.

През 1946 г. заминава за Франция и работи към българското посолството в Париж. Същата година се ражда дъщеря му Диана-Мария, а той открива изложба с рисунки към книгата на Пол Елюар „Красавиците и зверовете“, с предговор от Жан Кокто.

През 1951 г. жена му Стела Райнова и дъщеря им Диана-Мария се връщат в България, а през 1954 г. се опитват отново да заминат за Франция, но тоталитарната власт, наложена от БКП, не позволява те да напуснат Народна република България. Диана-Мария вижда отново баща си едва през 1978 г., когато, вече 31-годишна и също скулптор, се включва в екскурзия във Франция, организирана от СБХ. Преди това не е била пускана и не е поддържала връзки с баща си заради тоталния контрол над роднините на „невъзвръщенците“.[1]

Той е почетен гражданин на градчето Антони, намиращо се на 13 км от центъра на Париж, където е било ателието му.[1]

По случай 60-годишния му юбилей през 1982 г. във Франция е издадена пощенска марка с неговото произведение „Семейството“.

Умира на 5 април 2005 г. в Париж.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Правил скулптури от метал и от нов материал - полиестер с метални стружки и смоли, който имитира камък и може да се полира - от тази материя са повечето негови по-големи неща. Работил е и в бронз, олово, цинк.[1]

До 1962 г. прави самостоятелни и излага в колективни изложби. През 1963 г. участва в „Изложбата на седемте тенденции на съвременната скулптура“ – представителна изложба на основните тенденции в европейската скулптура, наред с Жан Арп, Алберто Джакомети и др. Същата година получава Първа награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло за произведението „Les Enlaces“ („Прегърнатите“).

Скулптурните му композиции „Приятелството между хората“ и „Градът“ са поставени на площади в предградия на Париж, а композицията „Хората и машините“ се намира в двора на техническия лицей в Шатене-Малабри - друго парижко предградие. Неговата скулптура „Пробуждане“ е монтирана на паркинга на борсата в самия център на френската столица. [2][3][4]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Иво Милев и екип. Боян Райнов. Колекция Борис Бекяров. София, 2015.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]