Боян Урумов
| Боян Урумов | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1911 – 1947 |
| Служи на | |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт |
София, България |
Боян Георгиев Урумов е български офицер (генерал-лейтенант).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Боян Урумов е роден е на 30 март 1892 г. в Кюстендил. През 1911 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и на 22 септември е произведен в чин подпоручик. Служи в Осемнадесети артилерийски полк, Двадесет и трети пехотен шипченски полк, и като адютант на Артилерийската инспекция. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война, на 1 ноември 1913 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Първата световна вона, като на 30 май 1917 г. е произведен в чин капитан.[1]
След войната, на 15 март 1923 г. е произведен в чин майор, а от 1 април 1927 г. е подполковник. През 1928 г. подполковник Урумов е назначен за командир на отделение в Четвърти артилерийски полк[2], 1930 – 32 учи във Военната академия[3]. След завършването ѝ е командир на отделение в Четвърти армейски артилерийски полк[4], по-късно същата година служи във Военното училище[5], от 1933 г. е инспектор на класовете във Военното училище[6], на 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник, след което по-късно същата година е назначен на служба в Щаба на армията[7].[1]
През 1934 г. полковник Урумов е назначен за началник на отделение в Щаба на армията[8], по-късно същата година за началник на ШЗО[9], като през същата година става член на Военния съюз. От 1935 г. е началник на Учебния отдел в Щаба на армията[10]. На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армията[11], заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.[12]
На 17 септември 1944 г. е назначен за командир на Четвърта българска армия, която през октомври 1944 г. заедно със съветските войски настъпва по направление Царево село и Кочани. На 30 октомври 1944 г. е заменен от генерал Асен Сираков и е назначен за командир на Седма армия. От 1945 г. е началник на отдел „Доставки и поддръжка“. През периода 1951 – 53 г. е сътрудник на военноисторическия отдел на Генералния щаб. Достига до чин генерал-лейтенант[13].
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (22 септември 1911)
- Поручик (1 ноември 1913)
- Капитан (30 май 1917)
- Майор (15 март 1923)
- Подполковник (1 април 1927)
- Полковник (6 май 1933)
- Генерал-майор (3 октомври 1938)
- Генерал-лейтенант (неизв.)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Руменин, с. 8
- ↑ Министерска заповед (МЗ) № 47б от 1928 г.
- ↑ МЗ № 230 от 1930 г. и № 71 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 83 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 194 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 224 от 1933 г.
- ↑ МЗ № 293 от 1933 г.
- ↑ МЗ № 70 от 1934 г.
- ↑ МЗ № 107 от 1934 г.
- ↑ МЗ № 108 от 1935 г.
- ↑ Царска заповед № 59 от 1935 г.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 402.
- ↑ Караиванов, Ненчо Христов. 100 години химически войски в България. Еър Груп 2000, 2018. ISBN 978-954-752-181-0. с. 258. (на български)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 8.
| |||||||||||||||
- Генерал-майори от Царство България
- Тридесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Родени в Кюстендил
- Починали в София
- Звенари
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „За храброст“ III степен