Боян Урумов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Боян Урумов
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1911 – 1947
Служил на Национално знаме на България България

Роден
Починал
28 юни 1960 г. (68 г.)

Боян Георгиев Урумов е български офицер (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 март 1892 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София (1911) и Военната академия (1930).

Военна служба:[редактиране | редактиране на кода]

Служи в Осемнадесети артилерийски полк, Двадесет и трети пехотен шипченски полк, адютант на Артилерийската инспекция. През 1928 г. е назначен за командир на отделение в Четвърти артилерийски полк, 1930-32 учи във Военната академия. След завършването и е командир на отделение в Четвърти армейски артилерийски полк. Последователно е инспектор на класовете във Военното училище (1933), в Щаба на армията (1933), началник на отделение в Щаба на армията (1934), началник на ШЗО (1934), началник на Учебния отдел в Щаба на армията (1935). През 1934 г. става член на Военния съюз. На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.[1]

На 17 септември 1944 г. е назначен за командир на Четвърта българска армия, която през октомври 1944 г. заедно със съветските войски настъпва по направление Царево село и Кочани.

На 30 октомври 1944 г. е заменен от генерал Асен Сираков и е назначен за командир на Седма българска армия. От 1945 г. е началник на отдел "Доставки и поддръжка". През периода 1951-53 г. е сътрудник на военно-историческия отдел на Генералния щаб.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 402.