Направо към съдържанието

Боян Урумов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Боян Урумов
български генерал
ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1911 – 1947
Служи наНационално знаме на България България
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
28 юни 1960 г. (68 г.)
София, България

Боян Георгиев Урумов е български офицер (генерал-лейтенант).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Боян Урумов е роден е на 30 март 1892 г. в Кюстендил. През 1911 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и на 22 септември е произведен в чин подпоручик. Служи в Осемнадесети артилерийски полк, Двадесет и трети пехотен шипченски полк, и като адютант на Артилерийската инспекция. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война, на 1 ноември 1913 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Първата световна вона, като на 30 май 1917 г. е произведен в чин капитан.[1]

След войната, на 15 март 1923 г. е произведен в чин майор, а от 1 април 1927 г. е подполковник. През 1928 г. подполковник Урумов е назначен за командир на отделение в Четвърти артилерийски полк[2], 1930 – 32 учи във Военната академия[3]. След завършването ѝ е командир на отделение в Четвърти армейски артилерийски полк[4], по-късно същата година служи във Военното училище[5], от 1933 г. е инспектор на класовете във Военното училище[6], на 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник, след което по-късно същата година е назначен на служба в Щаба на армията[7].[1]

През 1934 г. полковник Урумов е назначен за началник на отделение в Щаба на армията[8], по-късно същата година за началник на ШЗО[9], като през същата година става член на Военния съюз. От 1935 г. е началник на Учебния отдел в Щаба на армията[10]. На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армията[11], заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.[12]

На 17 септември 1944 г. е назначен за командир на Четвърта българска армия, която през октомври 1944 г. заедно със съветските войски настъпва по направление Царево село и Кочани. На 30 октомври 1944 г. е заменен от генерал Асен Сираков и е назначен за командир на Седма армия. От 1945 г. е началник на отдел „Доставки и поддръжка“. През периода 1951 – 53 г. е сътрудник на военноисторическия отдел на Генералния щаб. Достига до чин генерал-лейтенант[13].

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Руменин, с. 8
  2. ↑ Министерска заповед (МЗ) № 47б от 1928 г.
  3. ↑ МЗ № 230 от 1930 г. и № 71 от 1932 г.
  4. ↑ МЗ № 83 от 1932 г.
  5. ↑ МЗ № 194 от 1932 г.
  6. ↑ МЗ № 224 от 1933 г.
  7. ↑ МЗ № 293 от 1933 г.
  8. ↑ МЗ № 70 от 1934 г.
  9. ↑ МЗ № 107 от 1934 г.
  10. ↑ МЗ № 108 от 1935 г.
  11. ↑ Царска заповед № 59 от 1935 г.
  12. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 402.
  13. ↑ Караиванов, Ненчо Христов. 100 години химически войски в България. Еър Груп 2000, 2018. ISBN 978-954-752-181-0. с. 258. (на български)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 8.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Боян_Урумов&oldid=12814894“.