Бранденбург-Швет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дворецът Швет на историческа пощенска карта (1669)

Бранденбург-Швет (на немски: Brandenburg-Schwedt) е странична линия на бранденбург-пруските Хоенцолерни. Те са кралски принцове по рождение с Апанажи и наследници на богатата курфюрстиня Доротея, втората съпруга на курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург (Великия курфюрст).

След Тридесетгодишната война (1618 – 1648) курфюрст Фридрих Вилхелм от липса на пари залага територията около Швет на Одер за 25 000 талера на граф Густав Адолф фон Фаренсбах. [1] През 1670 г. курфюрстинята Доротея взема обратно господството за 26 500 талера и така създава основата за издръжката на нейния син Филип Вилхелм (1688 – 1711). [2]Чрез покупка и на други господства собствеността обхваща три града, три двореца, 33 села и 24 чифлика.

Последният от линията маркграф Фридрих Хайнрих (1771 – 1788), най-малкият син на маркграф Филип Вилхелм, преобразува Швет на град на културата. С него линията умира през 1788 г., голяма част от техните земи отиват обратно на пруската корона.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kurt Breysig: Geschichte der brandenburgischen Finanzen in der Zeit von 1640 bis 1697: Darstellung und Akten. Erster Band. Die Centralstellen der Kammerverwaltung. Die Amtskammer, das Kassenwesen und die Domänen der Kurmark, Band 1, Duncker & Humblot, 1895, S. 332 – 338.
  2. Leopold von Orlich: Friedrich Wilhelm der Grosse Kurfürst: Nach bisher noch ungekannten Original-Handschriften. Verlag E.S. Mittler, 1836, S. 240.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]