Братушка

Брату̀шка (на руски: братушка – братче) е разговорно, гальовно и сърдечно название или обръщение към руски войник или изобщо към руснак. То получава широко разпространение в страната през Руско-турската война (1877 – 1878).

На празненствата на връх Шипка, на 3 март 2018 г., по случай 140-^та годишнина от Освобождението на България, кметът на Казанлък Галина Стоянова, която е и заместник-председател на Национално движение „Русофили“, припомня подвизите на българските революционери и опълченци, и на руските войници и казва: вече 140 г. българският народ посреща своите освободители с обичната дума „братушки“. Този народ, нашият, гордият, българският признателен народ винаги ще бъде готов за своя 3 март.

В община Сливница, Софийска област има село Братушково.

Братушките в българската литература

През 1878 г. патриархът на българската литература Иван Вазов написва своята трета стихосбирка „Избавление“, в която включва стихотворението „Здравствуйте, братушки!“.

Един от героите в романа „Пътят към София“, от писателя Стефан Дичев, казва:

„

— Майка им… – рече Тодор, погражданилият се братовчед на Анани. – Знайме ги ние, все кърлежи – кръв да смучат. Ако не са били тези ингилизи, досега братушките да са видели работата на турчина.

“

Главният герой Димитър, в романа „Освобождение“, от писателя Георги Караславов, казва:

„

— За кого са дошли да се бият братушките? За нас. Какви българи ще сме тогава ние, щом ще чакаме със скръстени ръце?

“

Главният герой Бяно Абаджи, в романа „И стана ден“, от писателя Цончо Родев, в литературния (измислен от автора) диалог с Панайот Хитов, казва:

„

— Хвала вам – прекръсти се старецът. – Нека Всемогъщият да ви опази, та дълго, чак до свободата, да помагате на братушките.

“

Вижте също

• Дядо Иван
• Русофилство