Братята Гленрой, № 2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Братята Гленрой, № 2
Glenroy Bros., No. 2
РежисьориУилям Кенеди Диксън
Уилям Хейс
Филмово студиоЕдисън Манюфакчъринг Къмпъни
Жанркъсометражен
комедия
Премиера1894
Времетраене27 секунди
СтранаFlag of the United States.svg САЩ
Езикням филм
Цветностчерно-бял
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
Братята Гленрой: Комичен бокс
Външни препратки
IMDb

"Братята Гленрой, № 2" (на английски: Glenroy Bros., No. 2), известен също като "Комичен бокс: Братята Гленрой" (на английски: Comic Boxing: The Glenroy Brothers) е американска късометражна няма комедия от 1894 година, заснет от режисьорите Уилям Кенеди Диксън и Уилям Хейс в лабораториите на Томас Едисън в Ню Джърси.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Братята Гленрой изпълняват пред камерата една от известните си сцени- „Комичен поглед върху бокса: Скитникът и атлетът“. Атлетът, облечен в бял екип, се приближава към опонента си с класическа боксова походка. Скитникът обаче, облечен в тъмни, окъсани дрехи, си има свой собствен стил на правене на нещата. Той започва да изпълнява салта и други лудории, което прави невъзможно съперникът му да предугади следващият му ход.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Plotsummary for Glenroy Bros., No. 2. // IMDb. Посетен на 2015-7-12. (на английски)
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Glenroy Bros., (no. 2)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​