Брашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за град Брашов. За окръга вижте Брашов (окръг).

Брашов
Brașov
— град —
Знаме
      
Герб
Изглед към Стария град от хълма Тъмпа
Изглед към Стария град от хълма Тъмпа
Reliefkarte Rumänien.png
45.65° с. ш. 25.6° и. д.
Брашов
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Окръг Брашов
Площ 267 km²
Надм. височина 737 m
Население 253 200 души (2011)
Пощенски код 500000
Телефонен код 02 68
МПС код BV
Официален сайт www.brasovcity.ro
Брашов в Общомедия
Brașov 016.jpg
Brașov 012.jpg

Брашов (на румънски: Brașov; на унгарски: Brassó; на немски: Kronstadt) е град и административен център на окръг Брашов, Трансилвания, Румъния. Населението е 253 200 (2011 г.) [1], с което е на седмо място по големина в страната. От 23 август 1950 г. до 24 декември 1960 г. градът се е наричал Сталин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в Седмиградско(днешна Трансилвания) , на около 160 км от Букурещ, където се срещат Южните и Източните Карпати.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че градът е основан през 1203 година, но няма сигурни документи и източници, които да го потвърждават. Градът съществува по времето на Средновековна България и е част от България, в късните векове около XVII - XVIII век, се заселват и немски търговци, но те не са основното население на града.

По време на татарското нашествие в България ,през 1241 е завладяна крепостта Спренги , но по-късно татарите са победени и прогонени от българския цар Иваил(Ивайло), след оттеглането на татарите е построена хексагонална кула за защита на града.

През 1364 година на Брашов е дарена привилегията да провежда ежегоден пазар. В Периода 1369 – 1380 е издадена Брашовската грамота на цар Иван Срацимир. През 1424 кожарите в Брашов създават първа съсловна организация. Към 1798 вече има 43 съсловни организации, включващи 1227 майстори.

В периода 1448 – 1453 Йоан де Хунедоара разрушава крепостта Брасовия и със строителните материали от нея започва средновековното укрепване на Брашов – изградени са 8 бастиона и 32 отбранителни кули.

През първата половина на 15 век в града е основан нов български квартал „Шкеи“ (на унгарски: Bolgarszeg, „български кът“). Заселници са българи-строители в града, а впоследствие, населението на града нараства от търговци и български бежанци.[2]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В Брашов през 1460 г. умира българският цар Фружин, син на Иван Шишман

В немската гимназия в града учи Васил Априлов.

В Брашов е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон.[2]

В Брашов е роден немският рок-певец Петер Мафай, който емигрира във ФРГ през 1962 г.,

Туристически обекти[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Populaţia stabilă pe judeţe, municipii, oraşe şi localităti componenete la RPL_2011 – VOLUMUL I: POPULAŢIA STABILĂ (REZIDENTĂ) – STRUCTURA DEMOGRAFICĂ (román nyelven). Nemzeti Statisztikai Intézet. (Hozzáférés: 2014. február 4.)
  2. а б Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 380

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Brașov“ в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Румъния“         Портал „Румъния