Брашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за град Брашов. За окръга вижте Брашов (окръг).

Брашов
Brașov
— град —
    Герб
Изглед към Стария град от хълма Тъмпа
Изглед към Стария град от хълма Тъмпа
Брашов (Румъния)
Red pog.png
Брашов
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Брашов
Надм. височина 737 m
Население (2011) 227 961 души
Пощенски код 500000
Телефонен код 02 68
Брашов в Общомедия

Брашов (на румънски: Brașov, на унгарски: Brassó, на немски: Kronstadt) е град и административен център на окръг Брашов, Трансилвания, Румъния. Населението е 227 961 (2011). От 23 август 1950 г. до 1960 г. градът се е наричал Сталин.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в Трансилвания, на около 160 км от Букурещ, където се срещат Южните и Източните Карпати.

История[редактиране | edit source]

Предполага се, че градът е основан през 1203 година. Все пак, няма сигурни документи и източници, които да го потвърждават. Според Енциклопедия България[1], градът е основан през 1211 г. от немски колонисти.

През 1234 изследователят Норберт Бакмунд издава т.н. "Catalogus Ninivensis", който съдържа списък с манастирите в Унгария и Трансилвания. Каталогът всъщност е копие на документ от 15 век, не достигнал до наши дни. Според историци, оригиналният документ е изготвен в периода 1236-1241 г. и съдържа най-старото упоменаване на Брашов с името “Корона”.

По време на татарско нашествие през 1241 е завладяна крепостта Спренги. След оттеглането на татарите е построена хексагонална кула за защита на града.

През 1252 година крал Бела IV дарява "tera Zek" (земята Зек) на комитата Винченциу, син на Акадаш, секел на Себус. В дарителния документ се посочва, че дарената земя се намира между земите на румънците от “Кърца”, на сасите от “Барасу” и секелите от “Себус”. Предполага се, че в случая топонимът “Барасу” (Брашов) е упоменат като област (територия), а “Корона” — населеното място.

През 1271 се споменава топонима в латински документ, намиращ се в Държавния архив в Будапеща и фотокопие в Историческия институт в Клуж. Документът е акт, с който Ищван, крал на Унгария утвърждава договора между "Chyel comes, filius Erwin de Calnuk si Teel, filius Ebl de Brasu cognatus eiusdem". От този и други документи от периода 1252-1271 г. румънските историци правят извода, че топонимът “Брашов” се е употребявал по-скоро като название на областта, отколкото като име на града.

През 1288 се споменава топонима Брасо в латински документ, намиращ се сега в библиотеката в Алба Юлия, е записано "Datum in Braso". Смята се, че това е първият запазен документ, издаден в Брашов.

През 1364 година на Брашов е дарена привилегията да провежда ежегоден пазар. В Периода 1369-1380 е издадена Брашовската грамота на цар Иван Срацимир. През 1424 кожарите в Брашов създават първа съсловна организация. Към 1798 вече има 43 съсловни организации, включващи 1 227 майстори.

В периода 1448-1453 Йоан де Хунедоара разрушава крепостта Брасовия и със строителните материали от нея започва средновековното укрепване на гр. Брашов – изградени са 8 бастиона и 32 отбранителни кули.

През първата половина на 15 век в града е основан български квартал „Шкеи“ (на унгарски: Bolgarszeg, „български кът“). Заселници са българи-строители в града, а впоследствие нараства от търговци и български бежанци[1].

Други[редактиране | edit source]

В немската гимназия в града учи Васил Априлов.

В Брашов е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон[1].

В Брашов е роден немският рок-певец Петер Мафай, който емигрира във ФРГ през 1962 г,

Туристически обекти[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 380

Външни препратки[редактиране | edit source]


Heckert GNU white.png Тази статия е редактирано, преведено и допълнено копие на статията Braşov на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.