Брашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за град Брашов. За окръга вижте Брашов (окръг).

Брашов
Brașov
— град —
    Герб
Изглед към Стария град от хълма Тъмпа
Изглед към Стария град от хълма Тъмпа
Relief Map of Romania.png
Red pog.png
Брашов
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Брашов
Надм. височина 737 m
Население (2011) 227 961 души
Пощенски код 500000
Телефонен код 02 68
Официален сайт http://www.brasovcity.ro
Брашов в Общомедия

Брашов (на румънски: Brașov, на унгарски: Brassó, на немски: Kronstadt) е град и административен център на окръг Брашов, Трансилвания, Румъния. Населението е 227 961 (2011). От 23 август 1950 г. до 1960 г. градът се е наричал Сталин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в Трансилвания, на около 160 км от Букурещ, където се срещат Южните и Източните Карпати.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че градът е основан през 1203 година. Все пак, няма сигурни документи и източници, които да го потвърждават. Според Енциклопедия България[1], градът е основан през 1211 г. от немски колонисти.

През 1234 изследователят Норберт Бакмунд издава т.н. "Catalogus Ninivensis", който съдържа списък с манастирите в Унгария и Трансилвания. Каталогът всъщност е копие на документ от 15 век, не достигнал до наши дни. Според историци, оригиналният документ е изготвен в периода 1236-1241 г. и съдържа най-старото упоменаване на Брашов с името “Корона”.

По време на татарско нашествие през 1241 е завладяна крепостта Спренги. След оттеглането на татарите е построена хексагонална кула за защита на града.

През 1252 година крал Бела IV дарява "tera Zek" (земята Зек) на комитата Винченциу, син на Акадаш, секел на Себус. В дарителния документ се посочва, че дарената земя се намира между земите на румънците от “Кърца”, на сасите от “Барасу” и секелите от “Себус”. Предполага се, че в случая топонимът “Барасу” (Брашов) е упоменат като област (територия), а “Корона” — населеното място.

През 1271 се споменава топонима в латински документ, намиращ се в Държавния архив в Будапеща и фотокопие в Историческия институт в Клуж. Документът е акт, с който Ищван, крал на Унгария утвърждава договора между "Chyel comes, filius Erwin de Calnuk si Teel, filius Ebl de Brasu cognatus eiusdem". От този и други документи от периода 1252-1271 г. румънските историци правят извода, че топонимът “Брашов” се е употребявал по-скоро като название на областта, отколкото като име на града.

През 1288 се споменава топонима Брасо в латински документ, намиращ се сега в библиотеката в Алба Юлия, е записано "Datum in Braso". Смята се, че това е първият запазен документ, издаден в Брашов.

През 1364 година на Брашов е дарена привилегията да провежда ежегоден пазар. В Периода 1369-1380 е издадена Брашовската грамота на цар Иван Срацимир. През 1424 кожарите в Брашов създават първа съсловна организация. Към 1798 вече има 43 съсловни организации, включващи 1 227 майстори.

В периода 1448-1453 Йоан де Хунедоара разрушава крепостта Брасовия и със строителните материали от нея започва средновековното укрепване на гр. Брашов – изградени са 8 бастиона и 32 отбранителни кули.

През първата половина на 15 век в града е основан български квартал „Шкеи“ (на унгарски: Bolgarszeg, „български кът“). Заселници са българи-строители в града, а впоследствие нараства от търговци и български бежанци[1].

Други[редактиране | редактиране на кода]

В немската гимназия в града учи Васил Априлов.

В Брашов е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон[1].

В Брашов е роден немският рок-певец Петер Мафай, който емигрира във ФРГ през 1962 г,

Туристически обекти[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 380

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Heckert GNU white.png Тази статия е редактирано, преведено и допълнено копие на статията Braşov на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.