Брезница (дем Преспа)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брезница.
| Брезница Βατοχώρι | |
|---|---|
| — село — | |
 Центърът на селото по време на Първата световна война | |
  Брезница  Брезница  Брезница | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Кореща |
| Надм. височина | 1039 m |
| Население | 23 души (2011 г.) |
| Демоним | Брезничѐни |
| Брезница в Общомедия | |
Брѐзница (изписване до 1945 година: Брѣзница; на гръцки: Βατοχώρι, Ватохори, катаревуса: Βατοχώριον, Ватохорион, до 1927 година Μπρέσνιτσα, Μπρενίτσα, Бресница, Бреница[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 43 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 29 километра северно от Костур (Кастория) в северното подножието на планината Орлово (Малимади) в областта Кореща (Корестия). Брезница е на два километра от пътя Костур Лерин в посока границата с Албания при Смърдеш – Капещица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Брезница са отбелязани поименно 104 глави на домакинства.[2] В края на XIX век Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пресница (Presnitca) живеят 600 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Брезница (Breznitza) е показано като село със 145 домакинства и 380 жители българи.[4] Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Брезница са посочени като българоговорещи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Брезница има 620 жители българи.[6]
В началото на XX век население на Брезница постепенно се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в 1902 година в селото има 60 патриаршистки и 40 екзархийски семейства, а в 1903 – 65 патриаршистки и 45 екзархийски.[7] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брезница има 816 българи екзархисти и 12 власи и работи българско училище.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Брезница преди Балканската война има 180 български къщи.[10]
Брезница пострадва от нападения на гръцки андартски чети в 1905 година.[11]
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брезница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13] Селото е оплячкосано и местната църква изгорена от отстъпващата армия на Мехмед Есад Бюлкат.[14]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 3/4 ч. от с. Руля на северозапад, там, където се отделя от Костурското шосе шосето за Албания; 1/4 ч. разстояние покрай една суха рекичка е разположено българското с. Брезница. През средата на селото минава Албанското дефиле на северозапад между сселата Смърдеш и Въмбел за албанския град Билища. с около 124 къщи. В селото жителите си говорят чисто български. За свой духовен началник припознаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си българска църква с български свещеник п. Георги, когото гръцките андарти убиха. Имаха си свое училище и учители от селото, от които единият бе Христо Спасов. По-забележителни от първенците българи са Васил Д. Лешник, Пене Стоянов Стамнар, Васил Стоянов Мазното и др.[15] | “ |
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Брезница е обозначено като българско селище. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
От старата църква „Свети Николай“ е запазена само апсидата, а църквата „Свети Антоний“ на 4 km в посока Костур е от около 1700 година.[16]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Брезница има 130 къщи славяни християни.[17] В 1927 година селото е прекръстено на Ватохорион. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[18] Селото пострадва силно в Гражданската война в Гърция, като много хора от Брезница емигрират в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[19]
- Преброявания
- 1913 – 765 души
- 1920 – 577 души
- 1928 – 605 души
- 1940 – 770 души
- 1951 – 175 души
- 1961 – 232 души
- 1971 – 94 души
- 1981 - 54 души
- 1991 - 51 души
- 2001 - 34 души
- 2011 - 23 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Брезница
Андон Жайков (Αντώνιος Ζάικος), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит или изгорен жив със сина си Лазар (Λάζαρος), също агент на пропагандата[21]
Иван (Жан) Заспалов (р. 1899 - ?), интербригадист[22]- Ильо Кольов (1925 – 1948), гръцки комунист[23]
- Йоан Жайков (Γιάννης, Ιωάννης Ζάικος), гръцки андартски деец[24] от втори клас, довереник на Германос Каравангелис и Коте Христов, син на Андон и брат на Лазар, участник в местния гръцки комитет[21]
- Кано Тодоров Кочовски (? – 1907), деец на ВМОРО, водил сражение с турски аскер в селото, след което се самоубил[14][20]
- Кольо Косовски, деец на ВМОРО, войвода на центрова чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[25]
- Коста Костадинов (1922 – 1947), гръцки комунист[26]
- Павле Пеев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[27]
- Панайот Йончев (1877 – ?), деец на ВМОРО
- Петре Жогов (1921 – 1948), гръцки комунист[28]
- Петър Попгеоргиев (Πέτρος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, член на местния комитет[21]
Стерьо Николов (1893 - 1974), български емигрантски деец в САЩ
Филип Шашко (Philip Shashko, р. ок. 1935), американски историк- Христо Бельо (1934 – 1949), гръцки комунист[29]
- Христо Попгеоргиев (Χρήστος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, член на местния комитет[21]
- Христо Спасков (1865 – 1901), български революционер от ВМОРО
- Цвятко Панов (? – 1904), деец на ВМОРО
- Яне Панов, деец на ВМОРО, войвода на брезнишката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[30]
- Починали в Брезница
- Кръсто Мангов (1912 – 1949), гръцки партизанин и деец на НОФ
- Никос Теохаропулос (1915 – 1949), гръцки военен
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
- ↑ Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
- ↑ Μπρέσνιτσα[неработеща препратка]
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 211.
- ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545, 831.
- ↑ а б Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 47.
- ↑ Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. – В: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
- ↑ Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ а б Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ. // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
- ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 241.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 82.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.
| |||||||||||||||||
Портал „
Портал „
.JPG){kind=link}