Радомирски отряд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Брезнишки отряд)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радомирски отряд
War flag of Bulgaria.svg
Информация
Активна 1885 г.
Държава България
Размер 1949
Битки/войни Бой при Брезник и Пиротско сражение от Сръбско-българската война
Командири
капитан Стефан Кисов

Радомирският отряд (известен също като Брезнишки отряд и Отряд на капитан Кисов) е българско военно формирование, формирано по време на Сръбско-българската война (1885).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Отрядът е формиран на 4 ноември 1885 г. с цел забавяне на Моравската дивизия при обхода на левия фланг на Сливнишката позиция, по време на сражението при Сливница.

За командир на отряда е назначен капитан Стефан Кисов.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

формирование численост
1-ва дружина от 2-ри струмски полк 216
2-ра дружина от 2-ри струмски полк 339
11-а, 13-а, 14-а, 15-а и 16-а рота от 3-ти бдински полк 850
Радомирска опълченска дружина 400
Конни жандарми 24
Доброволческа чета на Ильо войвода 120
Общо: 1949

Задачата на отряда е да отбранява пътя София – Радомир, като задържа Моравската дивизия. Взема участие в боевете при Брезник.[1]

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

На 5 ноември 1885 година отрядът получава заповед от началник-щаба на армията за настъпление през Брезник към десния фланг на сърбите на Сливница. Петте роти от Бдинския полк се укрепват при Батановци, а останалите части тръгват от Радомир в 5:30 ч. следобед. Кисов оставя опълченците и доброволците да преспят в Батановци и да изчакат останалите опълченци и доброволци от Радомир. Струмските дружини и бдинските роти заминават вечерта към 11 часа и нощуват при Ярджиловци, на десния бряг на река Конска.

Там командирът на отряда узнава, че Моравската дивизия е пристигнала в Брезник. Донася веднага на началник-щаба на армията за това и началникът на щаба на армията заповядва да се настъпи предпазливо.

На 6 ноември 1885 г. в 8:30 ч. сутринта пристигат доброволците и опълченците, като заедно с четата на Ильо войвода пристигат и конна доброволческа чета. Кисов извършва усилено разузнаване на района. Скоро след това получава заповед от началник-щаба на армията да заеме Брезник и да удържи противника, като в случай, че противникът е заминал за Сливница, да го нападне в тил с цел да го задържи. Заповедта на началник-щаба на войската капитан Рачо Петров е да се употребят всички сили и средства, като на всяка цена се задържи противникът, дори и това да означава да се пожертва целият отряд.

Кисов предава заповедта на началниците на отделните подразделения и издава заповед за атака и превземане на Брезник. Последвалият бой на височините южно от града завършва с пълен разгром на Радомирския отряд, който губи ¾ от състава си[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 111Д, История на фондообразувателя
  2. История на Сръбско-българската война 1885 г.. София, Държавна печатница, 1925., стр. 448 – 456

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Фичев, И., „Критическо изучаване Сръбско-българската война през 1885 г.“, София, 1930, ВИС
  • Венедиков, Й., „История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година“, София, 1985, Издателство на Отечествения фронт
Отряди през Сръбско-българската война (1885)
Айтоски отрядБургаски отрядДолноневляснки отрядИзворски отрядКулски отрядЛетящ отрядПещерски партизански отрядРадомирски отрядСеверен отрядСмиловски отрядСмолчански партизански отрядСтраничен отрядТрънски отрядТърново-Сейменски отрядХасковски партизански отрядЦарибродски отрядЯмболски отряд
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България