Брезова пореста гъба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Брезова пореста гъба
Berkenzwam (Piptoporus betulinus) (d.j.b.) 02.jpg
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Polyporales
семейство:Фомитопсисови (Fomitopsidaceae)
род:Fomitopsis
вид:Брезова пореста гъба (F. betulina)
Научно наименование
B.K.Cui et al., 2016
Синоними
  • Piptoporus betulinus P.Karst., 1881
  • Boletus betulinus Bull., 1788
Брезова пореста гъба в Общомедия
[ редактиране ]

Брезовата пореста гъба, известна още като брезова праханова гъба (Fomitopsis betulina), е вид базидиева гъба от семейство Фомитопсисови (Fomitopsidaceae).

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално гъбата е описана от Жан Булиар през 1788 г. като Boletus betulinus[1], но по-късно, през 1881 г. е прехвърлена от Петър Карстен в рода Piptoporus, като Piptoporus betulinus.[2] Молекулярни филогенетични изследвания показват, че видът е по-тясно свързан с рода Fomitopsis[3][4], отколкото с Piptoporus, и през 2016 г. гъбата е прекласифицирана във Fomitopsis.[5]

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Географското разпространение на брезовата пореста гъба е ограничено до Северното полукълбо, включително в Северна Америка, Европа и Азия.[6]

Както подсказва името, гъбата расте само на брезови дървета, като бяла бреза, Betulina pubescens, Betulina papyrifera и Betulina obscura.[7]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Плодните тела израстват от кората на дървото и могат да се задържат там в продължение на година. Те са бледи, с гладка сивкавокафява горна повърхност, докато по кремаво бялата долна страна има стотици пори, съдържащи спори. Спорите са с цилиндрична до елипсоидна форма и с размери 3 – 6 μm на 1,5 – 2 μm.[8]

Консумация[редактиране | редактиране на кода]

Видът, макар и неотровен за хората, се счита за негоден за консумация.[9]

Гъбата може да приюти голям брой видове насекоми, които се хранят с нея. В мащабно проучване на над 2600 плодни тела събрани в Източна Канада, са открити 257 вида членестоноги, от които 172 насекоми и 59 акари.[10] С гъбата се хранят гъсениците на молеца Nemaxera betulinella.[11] Старите плодни тела, които са оцелели през зимата, често се колонизират от Hypocrea pulmonata.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bulliard, Jean. Herbier de la France. Т. 7. 1787. с. plate 312.
  2. Karsten, P.A.. Enumeratio Hydnearum Fr. Fennicarum, systemate novo dispositarum. // Revue Mycologique, Toulouse 3 (9). 1881. с. 17.
  3. Evaluation of the monophyly of Fomitopsis using parsimony and MCMC methods. // Mycology 97 (4). 2005. DOI:10.1080/15572536.2006.11832773. с. 812 – 822.
  4. A phylogenetic overview of the antrodia clade (Basidiomycota, Polyporales). // Mycologia 105 (6). 2013. DOI:10.3852/13-051. с. 1391 – 1411.
  5. Taxonomy and phylogeny of the brown-rot Fungi: Fomitopsis and its related genera. // Fungal Diversity 80 (1). 2016. DOI:10.1007/s13225-016-0364-y. с. 343 – 373.
  6. The Book of Fungi. Chicago, Illinois, University of Chicago Press, 2011. ISBN 978-0-226-72117-0. с. 406.
  7. Fomitopsis betulina (formerly Piptoporus betulinus): the Iceman's polypore fungus with modern biotechnological potential. // World Journal of Microbiology and Biotechnology 33 (5). 2017. DOI:10.1007/s11274-017-2247-0. с. 83.
  8. 100 Cool Mushrooms. University of Michigan Press, 2010. ISBN 978-0-472-03417-8. с. 141.
  9. Phillips, Roger. Mushrooms and Other Fungi of North America. Buffalo, NY, Firefly Books, 2010. ISBN 978-1-55407-651-2. с. 313.
  10. Fungus-Insect Relationships: Perspectives in Ecology and Evolution. Columbia University Press, 1984. ISBN 978-0-231-05695-3. с. 147.
  11. Gaedike, Reinhard. Tineidae I: (Dryadaulinae, Hapsiferinae, Euplocaminae, Scardiinae, Nemapogoninae and Meessiinae). Т. 7. Leiden, BRILL, 2015. ISBN 978-90-04-28916-1. с. 37 – 38.
  12. Poroid Fungi of Europe. Т. 31. Oslo, Norway, Fungiflora, 2014. ISBN 978-8290724462. с. 346 – 347.