Бремен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бремен
Bremen
— град —
    Герб
Германия
Red pog.png
Бремен
Бремен
Red pog.png
Бремен
Страна Флаг на Германия Германия
Провинция Бремен
Площ 325,42 km²
Надм. височина 12 m
Население (2010) 547 340 души
1682 души/km²
Подразделения 5 градчета с 23 района
Пощенски код 28001–28779
Телефонен код 0421
МПС код HB
Официален сайт http://www.bremen.de/
Бремен в Общомедия

Бремен (на немски: Bremen) е град в Северна Германия. Официалното му име е Фрайе унд Ханзещат Бремен (Freie und Hansestadt) поради членството му в средновековния съюз Ханза. Разположен е на река Везер.

Населението му през 2010 е 547 340 жители. Площта му е 325,42 км². [1] Заедно с Бремерхафен образува провинция Бремен, основана през 1947 г., с площ 419 км² [2].

История[редактиране | edit source]

Праистория[редактиране | edit source]

Няма точни данни кога е създадено първото селище на мястото на днешен Бремен, но има данни, че в околностите на града са открити кости от праисторически слон от около 150 000 пр.н.е. Край Вилдесхаузен има открити човешки кости от 10-12 000 пр.н.е. Предполага се, че по земите на днешен Бремен са живели саксонски племена. През VIII век Карл Велики води битки с местните племена и установява контрол над областта.

Ранна история[редактиране | edit source]

Най-ранната писмена информация за Бремен споменава убийството на свещеник, назначен от Карл Велики, от местното население. Предполага се, че първата църква е построена през 789 г., със сигурност тя е разрушена през 858 г. от датските викинги. На 10 август 965 г. император Вилхелм I дава търговското право, монетното право и митническото право на архиепископът на Бремен.

Възход[редактиране | edit source]

През XI век градът бива укрепен поради опасност от нормандско нашествие. Първият годишен свободен пазар (на немски Freimarkt) става факт на 16 октомври 1035 г. Това е и най-старият свободен пазар в Северна Германия и в днешно време се празнува ежегодно. През 1041 г. катедралата е опожарена през годините от 1043 до 1066 е построена отново в подобен стил на катедралата в Кьолн. През следващите векове католическата църква продължава да управлява града.

През XII век Бремен установява търговски отношения с Фландрия, Англия, Скандинавия, страните по Балтийско море и Вестфален благодарение на подобрените транспортни възможности. През 1217 г. гражданите сключват примирие с архиепископ Герхард I и получават равни права с църквата. Междувременно Бремен изпълнява всички изисквания за един средновековен град — добра отбрана, пазар, градско право, самоуправление.

В края на XIII век градът благоденства. Строят се нови сгради, катедралата бива подобрена. Това привлича хора от околността на Бремен, които заживяват в града.

Участие в Ханзата[редактиране | edit source]

През 1358 г. Бремен се присъединява към Ханзата. През 1366 г. за първи път "Ключът на Бремен", символизиращ ключът на Св. Петър, става част от герба на града.

В началото на XV век Бремен е третият по сила град в Ханзата. През 1404 г. е изградена статуята на Роланд, а през 1414 г. е завършено и кметството. Въведена е и сложна система на управление с два кмета, 12 съветника и 16 общественици.

На 27 април 1427 г. Бремен е изгонен от Ханзата, поради неявяване на техен депутат на среща на страните-участници.

XVI век[редактиране | edit source]

И в началото на XVI век Бремен остава почти незасегнат от влиянието на краля/кайзера. По това време законите са много строги — често се наказва със смърт чрез обесване или обезглавяване, погребване жив, дамгосване и сурови парични глоби за дребни престъпления. Същевременно броят на населението се увеличава — всеки, който живее в града повече от една година без да извърши престъпление получава право да откупи свободата си срещу определена сума. По това време културни мероприятия почти не се случват.

През 1521 г. в Бремен избухва епидемия от чума, при която умират до 70 души дневно.

Реформация[редактиране | edit source]

Бремен приема идеите на Мартин Лутер сравнително бързо и от 1522 г. до 1526 г. се отслужват протестантски литургии редом с католическите. След 1526 г. се извършват единствено протестантски, с изключение в катедралата Св. Петър, където, обаче, бременчани нямали законовото право да присъстват. В годините след това се появяват първите училища в града. През 1532 г. и катедралата става протестантска. Същевременно долните слоеве на обществото правят революция и успяват да създадат парламент със 104 депутата, който просъществува само няколко месеца преди да бъде закрит.

В последвалите години Бремен води поредица войни с Олденбург и Брауншвайг.

Градът приема и идеите на калвинизма. През 1563 г. Бремен е изключен от Ханзата за втори път поради религиозни различия, където е приет отново през 1576 г. Същевременно в града има чума 6 пъти между 1566 и 1585 г, а през 1566 г. почива последният католически епископ на Бремен.

XVII век[редактиране | edit source]

През XVII век процъфтява външната търговия. Основен търговски партньор са холандските провинции. Друг важен търговски партньор е Норвегия - Бремен продава бира и получава рибни животински продукти. По-късно импортът на риба се премества към Исландия и Шетландските острови. Около средата на века градът започва да упражнява китоловство. По това време класите в обществото вече не се определят от произхода, а от благосъстоянието. Градът води борба за независимост от империята с променлив успех.

През 1629 г. Ханзата се разпада напълно поради религиозни различия и единствено три града — Бремен, Хамбург и Любек сключват договор за помощ при война, който бива удължаван многократно след това без да има реално значение. От тогава трите града се наричат Ханзеатски градове.

Население през годините[редактиране | edit source]

Управление[редактиране | edit source]

В Бремен е седалището на градския парламент на провинция Бремен. В него участват 83 депутата - 67 от град Бремен и 16 от Бремерхафен. Парламентът избира управлението на провинцията — сенатът. В сенатът участват 7 сенатора. Президентът на сената (съпоставим с министър-председателите на останалите провинции) е едновременно с това и кмет на град Бремен. Един от останалите сенатори също е кмет.

Климат[редактиране | edit source]

Бремен
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 3,9 4,8 8,7 12,8 18,0 20,2 22,4 22,6 18,4 13,5 8,0 5,1 13,2
Средни температури (°C) 1,4 1,9 5,0 8,1 12,7 15,3 17,4 17,4 13,9 9,7 5,2 2,7 9,2
Средни минимални температури (°C) −1,1 −1,1 1,3 3,4 7,4 10,3 12,4 12,1 9,3 5,8 2,3 0,3 5,2
Средни месечни валежи (mm) 55,1 35,6 51,2 40,8 54,2 73,4 65,0 61,2 61,2 55,4 57,7 61,6 671,3

Най-високата измерена температура в Бремен е 37,6 °C на 9 август 1992 г. (измерванията започват през 1890 г.), а най-ниската измерена температура е -23,6 °C на 13 февруари 1940 г. [3]

Икономика[редактиране | edit source]

Пристанището на Бремен се намира в Бремерхафен и е на световно ниво. Основните промишлености в Бремен са автомобилна, металообработка, корабостроене, самолетостроене, както и космически разработки. Също така хранителна промишленост. Градът се преструктурира в място за разработка на нови технологии. Има конгресен и панаирен център.

Образование и наука[редактиране | edit source]

В Бремен са разположени два университета (държавен университет Бремен и частен - Якобс), университети по приложни науки (Fachhochschulen) и по изкуствата (Hochschule für Künste).

Култура[редактиране | edit source]

В Бремен се намират музеи, сред тях Юберзеемузеум (на немски Überseemuseum), Универзум (Universum), и други. Също така има художествена галерия (Kunsthalle, Кунстхале), няколко големи театъра. Градът е седалище на немската камерна филхармония. Организират се фестивали и концерти.

Всяка година има три големи събора — Остервийзе (на немски Osterwiese, Великденски събор), Фраймаркт (Freimarkt) и Коледният събор (Weihnachtsmarkt). Фраймарктът е най-големият северногермански празник. Започнал през XI век като свободен пазар за чужди търговци, днес той представлява увеселителен парк с много забавления (влакче на ужасите, виенско колело и др.) и шатри с музика на живо. На Коледния събор традиционно майстори продават стоки, изработени по запазени от Средновековието техники.

Ежегодно в Бремен се провеждат световно първенство по хип хоп и самба-карнавал.

Забележителности[редактиране | edit source]

Сгради[редактиране | edit source]

Катедралата "Св. Петър"
  • Катедрала "Св. Петър" (на немски St. Petri Dom)
  • Кметство (построено през 1414 г.)
  • Градски парламент (на немски Bürgerschaft - останало като название от годините на участие в Ханзата)
  • Fallturm - кула за измерване на земното ускорение
  • Шноор (на немски Schnoor) - квартал, обявен за световно културно наследство от ЮНЕСКО

Статуи[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

  • Ботаническа градина
  • Градски парк
  • Марктплац (пазарен площад)
  • Парк "Рододендрон"

Спорт[редактиране | edit source]

Бремен е спортен център с изявени дисциплини футбол, конни дисциплини и колоездене. Най-големият футболен отбор е Вердер Бремен, който играе мачовете си на Везерщадион (по името на река Везер). В града се провежда ежегодно 6-дневно колоездачно състезание (6-Tage-Rennen). Има и хиподрум.

Транспорт[редактиране | edit source]

Бремен има летище, пристанище (Бремерхафен) и ЖП-гара. Градският транспорт се състои от автобуси и трамваи. Има добре изградена инфраструктура за колоездачи.

Партньорски градове[редактиране | edit source]


Използвана литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30-31. Посетен на 20 януари 2013.
  2. Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.
  3. ((de))  Wetterrekorde Deutschland – Wetterdienst.de. // www.wetterdienst.de. Deutsches Wetterdienst. Посетен на 25 август 2013.