Бременност (български народни обичаи)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Традиционните български обичаи и обреди, свързани с бременността, са насочени към предпазването на плода и бъдещата майка от вредоносни влияния, болест или нещастен случай.

Бременната жена е наричана „трудна“, „товарна“, „голема“, „непразна“. Тя е задължена да спазва редица забрани. Едни от тях се отнасят към действия, които биха довели до прекъсване на бременността или до раждане на мъртво дете. Такива са прекрачването през въже или тояга, сядане на прага на къщата, убиване на змия, газенето във вода.

Други забрани целят избягването на раждане на дете с недостатък. Ако бременна вземе нещо чуждо, детето ще носи белег с формата на взетия предмет; ако яде заешко месо, детето ще се стряска в съня си или ще спи с отворени очи; ако се уплаши, детето ще прилича на това, от което се е уплашила.

Повсеместно е вярването, че бременната не доносва плода си, ако види, че някой яде нещо и не опита от него (пощянка). За да не роди нямо дете, жената е длъжна да каже на някого за бременността си, преди детето да „оживее“ (4 – 5 месеца).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Вакарелски, Хр.Етнография на България, С., 1974, с.557 – 558.