Направо към съдържанието

Брендан Пери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брендан Пери
Brendan Perry
английски певец, автор на песни, музикант
Брендан Пери през 2010 г.
Брендан Пери през 2010 г.

Роден
30 юни 1959 г. (65 г.)

Националност Великобритания
Музикална кариера
ИнструментиВокали, китара, бас китара, клавишни, хърди-гърди, перкусии, бузуки, мандолина, тиха свирка, цимбал с чукчета
Гласбаритон
Активност1981 -
Лейбъл4AD, Cooking Vinyl
Свързани изпълнителиДед Кен Денс
Семейство

Уебсайтwww.brendan-perry.com
Брендан Пери в Общомедия

Брендан Майкъл Пери (на английски: Brendan Michael Perry)[1] е британски певец, автор на песни и мултиинструменталист, най-известен с работата си като член на дуото Дед Кен Денс с Лиса Джерард.

Пери е роден в Уайтчапъл, Лондон, Англия през 1959 г. от майка от Каван, Ирландия[1] и баща от Лондон.[2] Отгледан е и учи в Ист Енд, Лондон, докато семейството му не се мести в Окланд, Нова Зеландия през 1973 г. Без официално музикално образование, Пери започва да свири на китара в колежа Сейнт Пол[3]католическо училище, което посещава в Понсънби.

След като не успява да стане учител в началното училище и да получи държавна служба, Пери работи на редица места, докато не става част от групата Скавинджърс през 1977 г. Отначало той свири на бас китара, а по-късно поема задълженията на водещ вокалист, когато оригиналният певец напуска групата. Освен шепа оригинални песни групата свири музика на Студжис, Ню Йорк Долс и психеделия от края на 60-те години. След две години, след като не успяват да осигурят договор за звукозапис или дати на живо, те се местят в Мелбърн, Австралия, през ноември 1978 г.[4] и променят името си на Марчинг Гърлс. През 1980 г. Пери напуска групата, за да преследва солова кариера, експериментирайки с лентови луупове, синтез и алтернативни форми на ритъм.

През 1981 г. той създава Дед Кен Денс със Саймън Монро и Пол Ериксън и Лиса Джерард, впоследствие останало дуо.[2]

Скавинджърс и Марчинг Гърлс

[редактиране | редактиране на кода]
Скавинджърс: Пери (в средата), Кен Кук (вляво), Саймън Монро (вдясно)

Въпреки че вече е известен предимно с работата си с Дед Кен Денс, първите музикални изяви на Пери са в значително различен стил. През 1977 г. той, под псевдонима Рони Рисънт, е водещ член на новозеландската пънк рок група Скавинджърс. Пери започва като басист на групата, ставайки водещ вокалист след смяна на състава през 1978 г. През 1979 г. групата се премества в Мелбърн и променя името си на Марчинг Гърлс. Пери напуска групата през 1980 г.

Работата му с тези две групи може да бъде намерена в сборния албум AK79 от 1979 г., който е преиздаден на CD през 1994 г. и на плоча през 2020 г.[5] Скавинджърс издават две компилации с песните си в Нова Зеландия през 2003 и 2014 г.[6] Те се смятат за еквивалент на Бъзкокс в Нова Зеландия, като съвместно написаната от Пери песен „Mysterex“ се счита за един от най-добрите и отличителни пънк-рок записи в страната. Марчинг Гърлс също достигат новозеландските класации за сингли през 1980 г. с „True Love“.[1]

Пери и Лиса Джерард по време на концерт на Дед Кен Денс в Париж, юни 2013 г.

Дед Кен Денс първоначално се сформира като квартет през 1981 г. в Мелбърн с Пери, барабаниста Саймън Монро, басиста Пол Ериксън и вокалистката Лиса Джерард, която е последно присъединилата се. През 1982 г. групата се мести в Лондон, оставяйки Саймън Монро в Австралия. Питър Улрих свири на барабани на първите демо записи, концерти и записи на групата. Пол Ериксън скоро напуска групата, за да се върне обратно в Австралия, оставяйки групата като дует. Тя записва осем албума в звукозаписната компания 4AD Records, започвайки с едноименния албум Dead Can Dance, който излиза през февруари 1984 г.[1]

През 1999 г. Пери издава соловия си албум Eye of the Hunter с 4AD Records. Албумът съдържа песни, написани от него, и кавър на песента на Тим Бъкли „I Must Have Been Blind“. В крайна сметка Пери прави още кавъри на песни на Тим Бъкли: „Happy Time“, „Chase the Blues Away“, „Dream Letter“ и " Song to the Siren".[7]

Пери през 2013 г.

Около 2001 г. Пери прави музиката за 10-минутния филм Mushin, направен от Греъм Уд, който проектира обложката на бокс сета Dead Can Dance (1981 – 1998) и албума Wake.

Пери обявява напускането си на 4AD през септември 2008 г. и обещава нов албум, озаглавен Ark в началото на 2009 г. Според отговор, направен от Пери на коментар в блога му в Myspace, новият албум ще бъде много различен от Eye of the Hunter, особено защото ще включва барабанна машини и електрически китари. „Utopia“, демо версия на песен от албума, е достъпна в неговия блог в Myspace.[8] В крайна сметка Ark е пуснат на 7 юни 2010 г.[9]

През март 2016 г. е обявено, че той ще си сътрудничи с френския музикант Оливие Мелано и бретанската традиционна група Bagad Cesson по проект, озаглавен No Land.[10]

  • Eye of the Hunter (1999)
  • Ark (2010)
  • Songs of Disenchantment: Music from the Greek Underground (2020)
  • The Scavengers: The Scavengers (2003) [Компилация LP от демота и и избрани песни от пънк групата на Брендан Пери]
  • AK79 (1980) [новозеландска пънк компилация, включително Скавинждърс, преиздадена през 1994 и 2020 г. с Марчинг Гърлс]
  • London ICA (13 Year Itch Festival) (2008) [соло, достъпна само като MP3/MP4 изтегляне]
  • Opera Multi Steel: Stella obscura (CD, „Du chant des elfes“)
  • The 13 Year Itch (4AD компилация, „Happy time“ 1993)
  • Elijah's Mantle: Angels of perversity (1993, „Paradis IAC“ и „Quem di dilicunt -part two“)
  • Ектор Зазу: Sahara Blue (1994, „Youth“ & „Black Stream“ [с Лиса Джерард])
  • Ектор Зазу: Songs from the cold seas (1994, „Annuka suaren neito“ и „Adventures in the Scandinavian skin trade“)
  • Rare on Air (компилация на KCRW, „The Captive Heart“ 1994)
  • CoEx: Synaesthesia (1995, „Chant of Amergin“)
  • Ектор Зазу и Харолд Бъд: Glyph (1995, „Зад ъгъла отвсякъде“)
  • Ектор Зазу: Lights in the dark[11] („Gol na dtrí Muire“, „In ainm an athar le bua“ и „Caoine Mhuire“)
  • Барбара Гоган и Ектор Зазу: Made on Earth (1997, „True Love“)
  • Sunset Heights 1997 (саундтрак към филма от Пери)
  • Greenwood voice of the Celtic myth (компилация, „Balor's song“, 1997)
  • Питър Улрих: Pathways and Dawns[11] (програмиране и секвенциране, китари, хърди-гърди и свирки)
  • Sing a Song for You: Tribute to Tim Buckley (трибютен албум, „Dream letter“, 2000)
  • Zoar: Clouds without water (2003, „Winter wind“ & „Wakeworld“)
  • Пиано Меджик: Ovations (2009, „The Nightmare Goes On“ & „You Never Loved This City“)
  • Оливие Мелано: No Land (2017)
  • Делейаман: The lover, The stars & The citadel (2016, , „Escape“ & „Autumn Sun“)
  • Deleyaman: Sentinel (2020, „The Valley“)
  • Dèmoni 2 (1986) (като Дед Кен Денс)
  • El Niño de la Luna (1989) (като Дед Кен Денс)
  • Baraka (1992) (като Дед Кен Денс, с Майкъл Стърнс)
  1. а б в г "Brendan Perry: Biography". AllMusic. Retrieved 15 April 2018.
  2. а б Brendan Perry. Brendan Perry biography // Посетен на 19 November 2010.
  3. Brendan Perry, Robin Guthrie. Ticketfly. Retrieved 15 April 2018.
  4. The Scavengers – AudioCulture // Audioculture.co.nz.
  5. Various – AK•79 // Discogs.com.
  6. The Scavengers // Discogs.com.
  7. "Eye of the Hunter on AllMusic". Retrieved 11 September 2016.
  8. Featured Content on Myspace // Profile.myspace.com. Архивиран от оригинала на 2008-10-06. Посетен на 8 June 2016.
  9. Ark // Amazon.co.uk. Посетен на 8 June 2016.
  10. No Land // Mellanoland.com. Посетен на 11 June 2016.
  11. а б Buckley, Peter. The Rough Guide to Rock. Rough Guides, 2003. ISBN 1858284570. с. 1828. Посетен на July 15, 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brendan Perry в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​