Бреница (област Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За другото българско село с име Бреница вижте Бреница (Област Силистра).

Бреница
Общи данни
Население1704 души[1] (15 март 2024 г.)
20,5 души/km²
Землище83,176 km²
Надм. височина115 m
Пощ. код5834
Тел. код09145
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ06375
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Кнежа
Илийчо Лачовски
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Бреница
Пламен Лъжовски
(Коалицията за община Кнежа)
Бреница в Общомедия

Бренѝца е село в Северна България. То се намира в община Кнежа, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бреница е разположено на 18 км източно от Бяла Слатина„ от двете страни на голям дол с извори и на 6 км от левия бряг на р. Искър.[2] В миналото селото е имало спирка на теснолинейната 760 mm междурелсие жп линия Червен брягОряхово. Сега има автобусна връзка.

Разположено е в котловина, а надморската му височина е 140 м. Климатът се характеризира с горещо лято и изключително студена зима, като в района се достигат минималните зимни температури за България, понякога и под минус 30 градуса.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името Бреница произлиза от бранница, което идва от бран. По поречието на Искър има археологически находки от тракийско време.[2]

Църквата „Възнесение Господне“ е построена през 1870 г., а архитектурата, възрожденските стенописи и дърворезбите са дело на именити майстори. В двора ѝ е изграден паметник на загиналите във войните.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-важните неща за село Бреница за прочутите лозови масиви. Допреди 30-40 години цялото село е било заобиколено от гроздови масиви (около 12 000 декара), но днес гроздовите насаждения са западнали. В стара градска песен се пее: ,,В село Бреница с вино карат воденица, животът там е същински рай. Припев: Ой Мариана, моя малка Мариана, аз ще те чакам чак до зори. Мъжете там са вечно пияни, а пък жените - лозя небрани. Припев: Ой Мариана, моя малка Мариана, аз ще те чакам чак до зори. Децата там са ангели небесни, а пък бащите са неизвестни. Припев: Ой Мариана, моя малка Мариана, аз ще те чакам чак до зори. Да бях аз щъркел или друга пойна птица, гнездо бих свил аз в село Бреница. Всяка вечер щом луната се покаже, всеки гледа да намаже от чуждо гадже. Всяка вечер щом луната се закиска всеки гледа да натиска кого си иска. Припев: Ой, Марияна, ой моя малка Марияна, аз ще те чакам чак до зори". Допреди години на територията на селото се е намирал филиал на „Химремонтстрой“, Враца. В него са работели около 250 души, както от Бреница, така и от околните села.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • В миналото е имало три големи училища. В момента функционират само Основно Училище „Христо Ботев“ ул. ,,Христо Ботев"-12 и Обединено Детско Заведение ,,Йордан Каменополски" ул. ,,Христо Ботев"-10: ясла + целодневна детска градина
  • В читалището в Бреница са организирани школи по краезнание, художествено слово и български народни танци. Функционират женска вокална група „Хармония“, женски и детски танцови състави.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на центъра
Панорама на центъра

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Основни ястия традиционни за селото са:

  • „Пиле на лютика“
  • „Сиренява лютика“
  • „Запържен боб“
  • „Супа с пълнени чушки“
  • Курбан чорба: варят се 5 казана на традиционния събор / и не само/ и се раздава за здраве и благодат.
  • Рибен гювеч/ пече се в трап 8 часа/ уникално ястие за гости и приятели.
  • Пиле на яхния
  • Пълнено агне/ пече се в трап 5 до 6 часа/
  • „Сиренява чорба“
  • Пресна пита омесена с жива мая и изпечена във фурна/ идеална добавка за всяко ястие/

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]